Последният дъждовен ден миеше грима от порцелановата кукла. Боите се стичаха по страните от глеч и оставяха синкава диря. Първом изчезна руменината от бузите, клепките опадаха, косичката се сля с главичката от бял порцелан. Вижте повече
Месец: август 2008 (Страница 3 от 5)
Хората са Ангели
изпратени на този Свят
за да намерят душите си.
Мислите просто идват
от разни същества – самотни
и далечни, като Звездите.
Ти знаеш ли какво е това –
заради тебе бих обърна Света
в полунощ на посоки… Вижте повече
Лола
Съсхурена жена с широкопола шапка. Очила които са с огромни стъкла в преливащо кафяво, което крие очите и. Кожата и е силно набръчкана, скулите хлътнали. Ръцете и са костеливи и покрити със ситни лунички. Облечена е в рокля с тъмен цвят. Жената е седнала пред плетена маса, в/у която е поставено стъкло. Момичето от апарамента на Гълъбов седи срещу нея, облечено в служебни за сервитьорка дрехи. Тя е с черна къса пола, чорапогащник и черна фланела с къс ръкав. От джоба на фанелката и се подава бадж на който пише „Лола“. Вижте повече
Сцена 2 Акт 2
Гълъбов
Младежът от балкона срещу Емо, е седнал на стол, на тераса, намираща се на равен покрив над балкона. Той е с черна фланелка и тъмни очила, загледал се е някъде надолу. Къщите под него, изглеждат като точици и са обляни в кехлибарената светлина на утрото. Образът им се отразява в големите черни очила на мъжа. Вижте повече
Сцена 2 акт 1
Емо се намира в празна стая – мансарда от чиито прозорец се открива поглед към ниски тухлени къщи. Точно срещу неговия прозорец се намира сграда, на равнището на стаята не Емо се намира балкон. От време на време, на него излиза мъж и ходи гол до кръста напред-назад. Влиза излиза и си простира дрехи, пуши… Вижте повече
Има по-хубави думи
и жени,
но не и по-хубава Любов.
Няма нищо по-хубаво
от утро чертаещи нови
възможности.
* * *
И… Кифли с мармалад.
Имам чувството
че само невъзможната Любов
води до инспрации.
(Подобно на недостъпна звезда
за която мечтаем.)
Възможната се живее.