Ти знаеш ли какво е това –
заради тебе бих обърна Света
в полунощ на посоки…
Кучета бих изпохапал
сред пустите улици
с летящи торбички найлон.
Котките ще уплаша
и на комарите кръвта си
ще дам…
Знаеш ли какво е
да те търся в ноща?
Все още да имам Надежда,
сред настъпващия студ
на Есента.
Не, няма да те оставя
и вяра ще нося
ще нареждам…
В сърцето си знам.
чакаш ме някъде там…
София, 27. 08. 2008г.