Душата ми се къса
Боже –
на парчета
разлитащи се в безкрая
с песента на Ангели.
Господи,
летя към Бездна
обвита в мъглявина,
летя безбрежно –
нося се.
Изгарям в таз тъмна
пустош
под блясък
далечен и студен.
Изгарям мили Боже –
ще се разбия на хиляди парчета
и не ще остане нищо!
Може би частица
от менe ще даде живот
на една звезда. Не знам…
Оставям се на мислите
под Твоите криле могъщи
и летя – от минало към
Вечността.
София 31. 08. 2008г.