Лола
Съсхурена жена с широкопола шапка. Очила които са с огромни стъкла в преливащо кафяво, което крие очите и. Кожата и е силно набръчкана, скулите хлътнали. Ръцете и са костеливи и покрити със ситни лунички. Облечена е в рокля с тъмен цвят. Жената е седнала пред плетена маса, в/у която е поставено стъкло. Момичето от апарамента на Гълъбов седи срещу нея, облечено в служебни за сервитьорка дрехи. Тя е с черна къса пола, чорапогащник и черна фланела с къс ръкав. От джоба на фанелката и се подава бадж на който пише „Лола“.
Възрастната жена пуши, гълта бавно и кимва към момичето. То побутва пепелника към нея. Тя тръска цигарата, взема чаша Кола в ръка и казва със скърцащ глас:
„Мила Лола, искам да си избереш съпруг по начина по който се храни.“
Момичето срещу нея се изчервява леко и навежда глава. Старата жена се оглежда наоколо и посочва в полукръг към няколко маси, на които се хранят предимно мъже.
„Начинът по който се храни човек, показва как би се отнасял към другия и отношението му към секса.“
Момичето прихва да се смее, но бързо спира.
„Не се хили като пача. Храненето е визитка на човешките чувства и взаимотношения, Лола!“
Старата натъртва последните думи и чуква с пръстен, голям, сребърен и безформен о стъклото на масата.
Мамо!
„Какво мамо. С Анри като те правихме, все френска и италианска кухня сме яли. Той милият, беше удивителен кулинар и като следствие, тя се подсмихва, ценител на женската красота, чар и обаяние. Затова си ми такова ангелче“ – старата взема лицето на Лола в ръка. Момичето се извръща.
„За него хубавата жена беше екзотично ястие – всеки път сервирано различно, със собствени подправки, вкусове, качества.“
„Яденето и секса за Анри бяха миризми – съчетания и умение, да сложиш правилните съставки, точно когато му е времето.“
Момичето не издържа и прихва да се смее.
„Оня там твоя Гълъбов е вейка, храни се на крак и има развалени зъби. Изобщо не знам – бива ли го в леглото?“
„Мамо! Не мога да си говоря за това с теб…“
„Че за какво можем да си говорим изобщо.“
„С баща ти само за това говорихме, за това кой става и кой не. И ни беше хубаво…“
Някакъв мъж прави знаци към Лола тя го забелязва и понечва да стане от масата.
Старата я хваща за ръка.
„Един мъж трябва да има три измерения – едно горе, едно долу и едно навътре към себе си.“
„При нас, пушачите, третото измерение е вдишването.“
„Мамо“ – Лола се отскубна от ръката на старата.
„Гълъбов е пушач!“
„Знам…“ старата се отпусна на стола. „Поне затова не се притеснявам.“
Тя вади и слага нова цигара в уста. „Донеси ми кафе, обичам шарките на чашите тук..“
„Да, добре… След малко.“
Лола се отдалечава от масата. Старата се отпуска в плетения стол и с отривисто движение отваря метална бензинова запалка и си пали цигарата. Вдишва и издишва с присвити на една страна устни.
Навън е слънчево и се чува глъчката на минаващите по близката търговска улица хора. Старата слага ръка на челото си.
„Ти си там в слънчевите зайчета мили Анри“ – тя се опитва да докосне с костеливия си крак едно от хвърлените от минаващата през дърветата светло петно, но то размазано все и бяга.
Жената удря с крак о земята, взема чантата си и рязко се изправя. Отдалечава се от масата. Лола стои до отворената врата на заведението и гледа жената с чаша кафе в ръцете си.