Търся
по портите чукам –
„Дайте ми късче от Рая!“
Умолявам,
мъничко Щастие –
свито в залък на две и
налейте с Любов
да преглътна.
Вяра ми дайте
мили ми хора,
да продължа.
Знам че я има –
горе Високо
блести не една
а милиони, милиарди!
Моля, Хора с душа –
дайте ми малко Надежда,
в шепи да я сбера, да вървя…
– – –
…сив силует
потъващ
между светлината
на прозорци.
София 31. 08. 2008г.