Четеше „Махалото на Фуко“ (правилната книга), а косата и се спускаше
на къдрави талази, подобно необуздано есенно море преди буря.
Очите и бяха бадемови – живи и изгарящи
като топли въглени, носещи мекота и опасност от пожар
едновременно.
Снагата и кръшно ухаеше танцувайки
със своята сянка, която подобно на дива и величествена газела
оставяше примамливи за хищниците и будещи възхищение, следи…
София 22.08.11