Къса се, къса на парчета
сърцето с всеки бит –
с всяка пролята сълза
на огорчение.
Ала аз летя, издигам
се, почивам върху облаци –
мечтая недостижим
и сърцето ми е цяло.
Бит по бит, хапка по хапка,
студено не знаещо любов и не очакващо
нима може да бъде ранено?
* * *
Необуздано – страстно,
пресметливо и по еснафски угодничещо и уютно
то се превръща бавно
в трошлив камък.
* * *
София 29/12/2010