Къса се, къса на парчета
сърцето с всеки бит –
с всяка пролята сълза
на огорчение.

Ала аз летя, издигам
се, почивам върху облаци –
мечтая недостижим
и сърцето ми е цяло.

Бит по бит, хапка по хапка,
студено не знаещо любов и не очакващо
нима може да бъде ранено?

* * *

Необуздано – страстно,
пресметливо и по еснафски угодничещо и уютно
то се превръща бавно
в трошлив камък.

* * *

София 29/12/2010