Очите на Николов угасваха тихо в тъмното като угарката топлеща пръстите му. Нощта се бе спуснала неусетно полепнала по дрехите и обвила книжата пред които мъжделееше тихо екран. В очилата на мъжа се отразяваха редове които той четеше с насълзени очи.
Не знам как да започна доклада, мислеше Николов. Всички умни сентенции са като сутри – стихове които текат и сякаш нямат общо една с друга, но са втъкани в мрежа поддържаща самия живот.
„Смъртта не е отговор, а въпрос.“
„Хората вземат от живота това което си мислят че заслужават, а не това което искат.“
„Скърбието е най ужасната маска..“
Мислеше си за Урумов от Нощем с Белите коне. Неговият доклад бе социално насочен, изследваше възможностите на човека да преживее бъдещето, да оцелее точно сега на прага на своето съществуване. Угарката падна на килима, не по-скоро пръстите го заболяха от жарта и сам я пусна. Има ли значение, помисли си Николов – реалността е такава, каквато я изтълкуваме.
Бъдеще може да има но не и вечен живот. Всяко нещо което е в материята трябва да загине, в неговата природа е да не съществува след известен цикъл. Единствено идеята за нещата, духовността е извечна и за нейното съществуване не е необходим ресурс освен? Мисъл и Любов – се отрони от устните на Ангел с лице на Мария Магдалена в ума на мъжа.
Понякога в сънищата си пропадаше дълбоко в себе си за да достигне до свят изпълнен със звуци и багри – необятни и плашещи. Николов знаеше че това е истинският свят на който ние сме бледи сенки. Трябваше нещо да се случи за да заживее сред грохота в целия си блясък и да има или му бе посочен смисъл – за да се върне.
Екранът, примигваше вяло. Така е и с енергийните източници на планетата. Ако са безплатни Системата ще рухне. Ако пък има свободен източник на енергия – всяка нация и домакинство ще претендира да го притежава, свободната енергия означава по-малко работа, повече блага и изчерпване на хранителните ресурси.
В този си вид, така мислеше да е началото на речта му -Човечеството не може да продължава да населва земята. Или ще мине на по-висока октава, в света на грохота и цветовете или ще дири дом в студения Космос. Може би има още едно решение – скрито в миналото в древността на патриарсите на човечеството, когато древният Авраам и Ной са живяли по хиляда години. Плътта е неустоима, желанието за размножение за еволюция за стигане до Бога – чието лице се отразява о всеки чифт очи.
Николов си мислеше за експеримента на Бога, той самият бе част от него ала и Бог бе част от експеримента – като в стенописа на Сикстинската капела – Бог Отец и човек се докосват, за да се познаят – кимна той. Докладът бе готов, с едно заглавия и една разположена някъде точка. Та нали самият Творец бе поставил така, началото на Битието.
Николов отпи от стъклена чаша, махна с ръка и заспа на бюрото.
София 29.04.2012 г.