Ванко дойде при дядо си облян в сълзи. Приседна при цървулите на стареца и се обърса о белите потури. Дядото гледаше към залязващото слънце, приседнал на малка скована пейка под чердака. Олющената мазилка на кирпичената къща бодеше гърба му, затуй се бе облегнал на бастуна си, извил гръб и вежди към процеждащата се аленина от Запад.
Какво има внуче, погали главицата на момчето стария човек. То се загуши още повече и разплака.
Дядо, дядо – аз такова, убих едно врабче.
Е как стана това синко, дядото закриви калпака си.
Детето го загледа с бистрите си сини очи плувнали в прозрачни сълзи и проточи.
Ами намерих птичката на пътя до къщата да се влачи криле в прахта и рекох да я махна от пътя. Минувач ми рече да я сложим на сянка и реших да я прибера. Турих я в голямата пръстена саксия да си почива и сложих малко водица, семки и трошици хлебец.
А кой ти каза за хлебеца, почеса се дядото зад ухото.
Ами една жена дето ме видя да нося птичката.
Старият човек трупна леко с бастуна о земята.
И какво стана?
Ами отидох да си играя дединко и после като се върнах да погаля отново врабчо и да видя какво прави,
той кашляше, кашляше – аз се опитах да му помогна – потупах го по гръбчето, ала не помогна. И той дядо, момчето се разплака – умря… Момчето се хвана силно за потурите на стареца.
Птичките обичат червейчета, пеперудки, скакалци – само когато са големи и домашни – ядат трошици и трябва да са надробени ситно.
Ела ела, той гушна разплакалото се дете, да ти кажа една хубава история.
Детето се свря у пазвата на стария човек от която боцкаше почерняла гръд.
Слушай сега, викат че Ангелите на небето им дават от време на време – да наглеждат по някой човек. И те понякога го обгрижват повече отколкото требе – и мед му носят и мляко и баница с масло, защото искат да му угодят. Това правят младите Ангели, що се грижат за хората.
А старите що правят Деди, Ванко дръпна леко ризата на стария.
Ами, усмихна се под мустак дядото и извади от устата си мундщук – старите градят Земята, твърдта отделят от водата, направляват Слънцето когато се носи над нивите, да не падне ниско и изгори житата и оформят шапката на най-високите снежни върхове. Те са силни и много работят, момчето ми.
Та понякога се случва един млад Ангел комуто е дадено да се грижи за човек, да се престарае щото е млад и човекът да му дойде в повече даденото, да преяде-задави и погине.
Тогаз какво става деди?
Ами Ангелът се вайка, плаче ала приема Волята Божия щото само тъй може да се научи и стане старши Ангел. Щото видиш ли – ако вземе да направлява Слънцето или Луната и сгреши, ще си отидат много хора, а така се е научил със смъртта на едногова. Сърцето на Ангела плаче – също като твоите звезди очици – дядото обърся бузата на момчето с длан.
Момчето го съгледа вторачено и се опита да отвърне на леката усмивка на стария.
Когато Ангелите плачат, вечер можем да видим падащи звезди от небето и да си пожелаем да са по разумни когато ни помагат следващия път, а ние да слушаме хората с опит и добро сърце – при правенето на нещо, за да не грешим.
Деди а къде е сега врабчо, попита момчето?
Той е част вече от свитата на онзи Ангел що го е пратил при теб да изпита Любовта ти от която се е задавил и сега пее с летящите Ангели на небето. А ти какво стори с него?
Момчето погледна надолу към земята и сви пръсти около палеца на дядо си.
Ами погребах го в саксията дето го отглеждах.
Добре си сторил деди – старият човек се загледа в залеза който жулеше бузите му, очите му не мигваха – насълзиха се ала и той не знаеше дали защото Слънцето си отиваше, заради внука му който бе уморил по неволя птичка или грапавата стена която натискаше изнурения от живота му гръб.
* * *
След няколко дни Ванко отиде да види мястото на своя приятел врабчо дето го бе положил в земята. Около пръстеното гърло на глинената саксия бяха наредени бели камъчета, а в нея цъфтяха красиви виолетови и жълти цветя. Нейде в небето над него – весело се гонеха и пееха птички.
На Врабчо – Хор, София 26.08.2012 г.