freebreeder

словесни проблясъци

Страница 9 от 64

В навечерието на 9-ти Май…

В навечерието на Победата над Фашизма е важно да си спомним кои са неговите характерни черти:

Фашизъм е когато дадени автори биват заклеймявани, а техните книги – изземани и горени.

Фашизъм е когато Обществото е разделяно и част от него бива обвинена за неговите несгоди.

Фашизъм е когато се прокарват закони, най-вече ограничаващи Човешките свободи, уж за “общото благо”, облагодетелствайки по този начин дадени социални слоеве и управляващата върхушка.

Фашизъм е забраната на партии и политически движения, както и отстраняването на политически противници, с цел еднопартийна, тоталитарна власт.

Фашизъм е обезценяването на Човешкия Живот и неговото целенасочено отнемане, на база верски, расови и идеологични различия.

Фашизъм е затварянето на хора в лагери и гета както и тяхното изтребване.

Фашизъм е провеждането на медицински експерименти с хора, без тяхното съгласие и без оглед на това, че могат да бъдат осакатени до живот.

* * *

Нека помним. Нека разпознаваме. Нека се борим.

Никога повече Фашизъм!

София, 8.V.2024 г.

Шести Май 2024 г.

Как ще разбера дали съм остарял –
по побелелите коси,
по избледнелите мечти?

Дали е старост да си слаб,
или когато чувстваш се немил-
недраг?

Дали е старост да си мъдър,
или когато с децата се смееш
и играеш?

Дали когато над скръбта Човешка
рониш сълзи,
или махнеш с ръка и не хаеш?

Какво е старост, що е мъдрост?
Вървят ли двете за ръка? 
Годините търкалят се и дързост,
се иска да останеш в Света.

06.05.2024 г.

Какво е Трудът за Човека?

Какво е Трудът за Човека?

Трудът е начин да бъдем полезни на другите, на обществото. Трудът е средство да развиваме заложените в нас способности и да ги предаваме на останалите. Трудът има десетки аспекти и начини да бъде проявен. И да, трудът е причина да бъдем възнаградени.

Без труд няма развитие. Дали ще четем, учим, извършваме усилена мисловна или физическа дейност, крайният резултат е сбор от нашия целенасочен труд. Христос казва “По плодовете им ще ги познаете”. Ако един труд носи взаимна радост, носи градеж, носи сила, здраве и хармония, ако в него са вплетени разумно положени усилия, то той е благословен.

Без труд Човек ще бъде подложен на изпитания. Няма да се чувства полезен, няма да може да се развива. Затова Фашистите са забранявали на Евреите да работят. Отстранявали са ги от длъжности, искали са да ги съкрушат психически и финансово. Много е важно да бъде разбрана ролята на Труда в плана за Човешката Еволюция и хората да запазят правото си да работят.

Да не бъдат заменени от машини, да могат да изразяват и развиват себе си. Да не бъдат принизявани до консуматори. Всяка проява на човешкия труд е на място, когато може да се впише в органичното цяло. Затова и всяка професия, от тази на Хигиениста до тази на Лекаря и Философа, са от значение. Защото без взаимопомощ ние няма как да продължим напред. Няма как да свършим всички нужни дела в Живота си. Имаме определени дадености, като за някой начинания ще ни е нужна помощ.

Трудът е развитие, трудът е начин да увеличим нашата Сила. Трудът е средство да преодолеем нашите страхове. Труд означава да се самоограничим, да си сложим рамка в която да работим. Да усвоим нови умения, да се срещнем с хора, съратници. Да намерим съмишленици за нашите дела. Само и единствено трудейки се, ние ставаме част от Космическото Семейство на Еволюиращите Същества.

Някой ще каже “Да не работим, да ядем и пием”. Добре е човек да почива, да възстанови силите си, след като е положил своя труд. Иначе ще натрупа килца, тялото и умът му ще атрофират, ще забави движенията си и накрая ще си отиде от този Свят. На Земята са нужни хора, които да се трудят. Дори ние да не го съзнаваме, в самия Живот е вложено да се работи.

За да е чиста къщата. За да са нахранени децата. За да са здрави колите, за да е изкопана градината, за да имаме хубав плод и отвън и отвътре, ние трябва да се трудим. Този Път трябва да извървим сами, защото никой друг не може да свърши определената ни работа. Но и никой друг няма да получи удовлетворението от нейното свършване.

Трудът е начин да се свържем с нас и с Разумната Вселена.

Трудът е път към себе си, връзка с Другите и Бога.

„Пясък от Сахара“ или тъмната страна на Геоинженерството…

Виждам “пясъка от Сахара”
полепнал по моя прозорец.
Той е с дъх на Алуминий и Сяра,
той е с дъх на отрова…

26.IV.2024 г.

Геоинженерството има няколко основни цели:

1) Да намали желанието на хората да пътуват поради лошото време;

2) Да блокира Слънчевата светлина, която е източник на Здраве и Живот;

3) Да подтисне психически населението и го държи в това състояние, ограничавайки слънчевата светлина и топлина;

4) Да бъдат удължени изкуствено студените дни, респ. да се плащат по-дълго време сметки за отопление, дори и през Пролетта;

5) Да извършва експерименти, включително от военен характер, над собствено и чуждо население;

6) Да влияе икономически над земеделците и над градската среда;

7) Да предизвиква изкуствено природни катаклизми;

8) Да държи в шах страни и правителства;

9) Да изпълнява волята на тайното управление на Земята;

10) Да вреди на Човечеството.

Геоинженерството е в разрез с Природните цикли на Планетата. То се извършва чрез различни технологии, нерядко чрез впръскване в атмосферните слоеве на аерозоли, серен оксид и метални частици. Падналият в последствие дъжд, който може да бъде създаден чрез сребърни йони, съдържа в себе си и количество токсични вещества.

Блокирането на Слънчевата Светлина и Топлина води до депресия, намаляване на витамин D в тялото, общ нисък тонус на хора и животни. Геоинженерството пречи на растенията да извършват фотосинтеза и като цяло вреди на Животинския, Растителния и Човешкия Свят. То е сериозно престъпление, което трябва да бъде изложено пред Обществото.

Планетата Земя е оцеляла и преминала през милиони години на трансформации. Повишената слънчева активност е фактор, който е част от Космическите цикли на Планетата. Опити за намеса в естествените цикли, естествените космически и Еволюционни процеси, са криминална проява, облагодетелстват тъмни сили и вредят на целокупния Живот.

Евроизбори

Съпругата ми ме заведе на концерт, където можеха да се чуят и видят съвременни поп-изпълнители. Наистина не ги бях чувал на живо и ми бе интересно. Клубът бе малък, скрит в подлез близо до НДК. Влизаш, на входа те пребарват и чукват печат на дясната ръка. Огромните колони дрънчаха, а зад нас, на бара, дами на средна възраст викаха силно и чукваха чашки.

Събитието се провеждаше с цел насърчаване на хората да гласуват за изборите за Европарламент. Малцина се насочиха към масата отрупана със значки, лентички, листовки и други рекламни материали, за които е била дадена прилична сума. Хората бяха дошли да слушат музика.

Изкуството не бива да се смесва с политика. На всеки от участниците бе зададен въпрос дали гласува, защо го прави и какво би казал по темата на публиката. Отговорите бяха твърде клиширани. Никой не сподели, че би гласувал за личност, на която има доверие.

Гласуването в 21-ви век ми прилича на това да се довериш на лека жена и после да разправяш, или замълчиш, че си се минал. Това, което наблюдаваме в България и в ЕС през последните години и най-вече след създадената “Пандемия”, бе разрушаването на хуманни ценности, които са в основата на обществото.

Политиката на ЕС уж е насочена към хората и тяхното добруване, но в прожектираните рекламни клипове не виждаме семейства. Не виждаме насърчаване за раждане на деца. Не виждаме майки. Виждаме странни понякога двойки, хора от различни етноси, но не и такива, ясно принадлежащи към дадена нация или култура.

Лично си мисля, че държавното управление, както и това на ЕС, са отживелица. Този апарат служи само и единствено за облагодетелстване на корпоративни интереси. Лобира, но не в полза на хората. Създава закони и правила, които в крайна сметка водят до ограничения.

ЕС създаде нелоялната конкуренция раздавайки пари на фирми и лица, които да издигнат съюза в култ (познато нали?). По този начин си набави антураж и хора “на хранилка”. Колко финанси потънаха в безумни проекти, само и само да бъдат “усвоени” от въвлечените?

Как да отида да гласувам за ЕС депутати, като не ги познавам? Като те, не познават хората? Като ЕС изпраща пари в страна, раздирана от гражданска война и в която вилнеят паравоенни, неонацистки формирования?

Как да имам доверие на ЕС, след като бяха източени милиарди за експериментални препарати, които да бъдат използвани върху хората, вместо да се потърси произходът на вируса и създадат лаборатории за проучване и създаване на лекарства, на местно ниво?

Как да гласувам доверие на ЕС, след като в Европа се осъжда една страна в конфликт, но не и геноцидът и етническото прочистване от страна на друга?

Прецизност и Контрол

Винаги е хубаво да видиш как някой прави нещо добре. С прецизност, с контрол. Как влага усърдие и как това, което прави, му идва отвътре, с лекота. То е Дар, върху който даден Човек със сигурност е работил в този, а може би и в предишни животи.

Гледам, по-скоро чувам, как пъшкат и се потят (излишно), пълнички мъже, които сякаш подскачат на ластик набирайки се на лоста и тресат тела, в нещо подобно на гротеска. От друга страна има атлети, които са рядкост, чиято прецизност, контрол върху тялото, чистото на движението и сила, вдъхновяват и са достойни за уважение.

Учителят Петър Дънов има една малка книжка, беседа върху Високия Идеал. Без идеал, без идея за Съвършенство, за къде сме? Винаги ще има посредствени резултати и както казва една дама от филма “Нощем по покривите” – посредствени (средни) хора. Защо е необходимо да имаме Висок Идеал? Защото в Природата всичко се стреми към Усъвършенстване…

Четене пред децата от 41-во ОУ Патриарх Евтимий

Сутринта станах рано. Отделих половин час да се потопя в болезнено реалистичния свят на Проспер Мериме, школувайки моя Френски. Дочетох Арсен Гюйот. Вълнувах се, защото по-късно ми предстоеше среща с децата от класа на Владимира. Изключително съм ѝ благодарен за тази възможност.

Да застана пред децата от “Б” клас на 41 СОУ. Едно от малкото с параклис в задния двор. Където разбрах, че се изучава Вероучение. Бях приет радушно от педагозите и въодушевено от децата. Среща на последните с писател. Първият, пред този светъл клас. Какво е да застанеш пред деца и да четеш приказки, да им разказваш за своя свят, за писането като призвание, терапия (може би не знаеха тази дума), като отговорност?

Да ти кажат децата, че си голям и талантлив човек, че приказките са им харесали, дори силно развълнували. Има ли думи за това? Няма. Децата са нашият най-добър читател, публика и справедлив съдник. Те са бъдещето, което педагозите оформят. Зарадвах се, че сред класа имаше мъници, желаещи да навлязат в попрището на писането. Дадох им някои насоки.

Моментът, в който живеем, е критичен за новото поколение. Момент, в който Човекът бива съзнателно обезчовечаван, в който технологията се превръща в култ. В който думи като Чест, Морал и Истина, биват поругани. Децата, те трябва да знаят стойността на Човека като венец на Творението. Неговата уникалност. Вложените у него качества и възможност, да Еволюира.

Замислих се, че има неща, чисто в битов план, които не са се променили в училище. Няма да ги споменавам тук, преподавателите си знаят =) Добре е материалната база да се поднови. От друга страна тези “особености” водят до приятни спомени и… мокрене на крачоли =)

Заставам пред децата, като пред възрастни. С голяма отговорност. Защото не знам кой Дух живее у тях. Знам, че децата са по-близко до Бога. По-близко до Източника, от който идем и при Който ще се завърнем някой ден. Чакайки пред училището и слушайки техния смях си дадох сметка, че тези, които работят с деца, са благословени.

29.03.2024 г.

Фалковец, Белоградчик 2024

Със съпругата ми Ради, решихме да си подарим приключение за празника на България. Да посетим едно приказно място, което за първи път видях возейки двама чужденци из страната. Когато се събудих съзирайки гледката затаих дъх. Сякаш този неземен пейзаж ми бе познат….

Белоградчик е малък град, обграден от чудати скали. Високи, антропоморфни, по марсиански червени и с полепнал зелен мъх и плесен. Скали, които се спускат отвесно надолу и които те притеглят, да ги изкачиш, погалиш, да им се полюбуваш.

В града няма много интересни места. Дори няма къде да хапнеш хубаво, на разумна цена. Любопитни са красивите илюстрации, с които са покрити електрическите табла. Също така си заслужава да се види крепостта “Калето”, въпреки запуснатия вид на подземията, рушащите се стъпала. Не отивайте рано сутрин, защото вероятно мъгла ще е скрила скалите. А ние отиваме заради тях, нали така?

Всъщност предприемаме това приключение заради нашите корени. Заради България. Минаваме прохода Петрохан и се отклоняваме на Запад от Монтана. Този път е опасен, осеян с много завои. Отбивката към Чипровци го прави много по спокоен и праволинеен. Изобщо пътят е за шофьори със здрави нерви. По този маршрут често има мъгла, както и скални срутвания.

В Белоградчик наляхме водица от чешма, за която местен човек каза че тече най-хубавата вода. Той нарече това “емблематично” и се отдалечи с усмивка. Ние се зарадвахме, но не можехме да забравим разрушените като от бомба къщи, мизерията на места, платения паркинг до крепостта и високите цени на “При Иван”, които ни накараха да станем веднага.

Човек търси корените си. Българинът ще стане истински Българин, когато намери своите. Те са славянски, може би частично номадски или източни. Те са смесени, каквато е кръвта, ала тя се пречиства, Душата се пречиства когато пътува и срещне Другия, другите.

Ние тук сме на пътешествия и по празници и делници можем да си помогнем. Да пренощуваме в гостоприемен хан във Фалковец, да се случи чудо, което да предпази колата ни от катастрофа. Да дойдат приятели от София и да ни помогнат с возилото и да ни оставят и средства за нощувка.

Ей такива неща стават по празниците. Магия. Не, животът е Магия. Магия е да общуваме, да се срещаме, да бъдем хора. Независимо от ценз, от марката кола, от хотела. Човещината няма измерение. Всъщност тя е най-голямото мерило, какво сме научили в Живота.

Та посетете Белоградчик. Налейте си вода от чешмата, посветена на въстанието от 1850 г. Посетете Калето и знайте, че франките са го укрепвали докато е било под турско управление. Разходете се до Магурата, въпреки че ще бъдете разочаровани от затворените галерии с рисунки. Отседнете в хан Мадона Фалковец, за да хапнете и починете сред майсторски ушити гоблени.

Камбани и кончина…

Днес камбаните на Ал. Невски бият. Призивно и отмерено, през 30 секунди или минута. Дълга опашка поклонници се вие пред катедралата. Последната е оградена от полиция и жандармерия, сякаш държавните служители се плашат от срещата на Човека с Бога.

Мисля си, че ние не сме истински религиозни, вярващи. Българинът е суеверен човек. Ходи насам натам по манастири, не защото търси Бога. Ходи, защото носи грях, или търси облага. Пали свещи да постигне нещо, ако не той, децата му. Странни са тези разбирания.

Комунистите, пардон, псевдо-комунистите, убиха Бога. Технократите, които са сега на власт, искат съвсем да го заличат. А Той чака. Чака всеки един от нас да се обърне към Него със сърце и Душа. Да Го обикне, да Го познае. Бог е отвъд черквите, кордоните, ограниченията. Бог е Свобода.

Интервю с Д-р Валерия Петкова

За мен като българин бе гордост да гледам психотерапевтката Валерия Петкова, която от години практикува и работи с пациенти в Германия, по независимата медия apolut.net

Г-жа Петкова засяга важни теми, които са болезнени за всички ни и засягат съвременното ни общество. След времето на “Пандемията” доста от се чувстват излъгани, дискриминирани, дори насилени, от действията на правителствата в Европа и по Света. Нивото на доверие към властимащите, към лансирани от медийте лекари и представители на науката драстично спадна и това е разбираемо.

От друга страна правителствата, политиката и корпорациите работят с екипи, които под формата на “Връзки с обществеността”, търсят начини да убедят хората че имат право. Всъщност подобни убеждения, когато не почиват на факти или лобират за дадена страна, могат да се нарекат целенасочена пропаганда.

Пропагандата е насочена срещу тялото на обществото. Тази маса, която го изгражда, която бива ядосана при неправда, която насочва своята енергия в безцелни понякога протести. Левитан е тялото на обществото. Неговата глава могат да бъдат суверени, тирани, дори лишени от емпатия психопати.

Емпатията е важна за д-р Петкова тема. 1-2 % от обществото са лишени от нея и спадат към патологиите. Липсата на емпатия може да превърне хората в зверове. Когато дадено общество е целенасочено разделяно и чувства страх, неговото ниво на емпатия спада.

Ние се движим водени от нашата лимбична нервна система между страх и сигурност. Когато се чувстваме сигурни сме склонни да градим. Да творим, да създаваме. Това ни прави творци на нашия живот. Дава ни смелост да търсим нашето и обществено права. При страха нещата стоят другояче.

Използването на централния лоб на главния мозък означава задълбочено изследване на фактите. Абстрактно и философско мислене. Само че в съвремието, в което информацията е предавана от “експерти”, зад което пък има проверяващи не рядко финансирани от някое лоби, било то на оръжейната или фармацевтичната промишленост, ние сме склонни да реагираме по-скоро инстинктивно.

Целта на съвременните манипулатори е да ни накарат да реагираме инстинктивно. Плашени от полиция, ние не излизаме да протестираме. Плашени от военни конфликти, или за нашето здраве сме склонни да дарим финанси на различни, не винаги добронамерени структури. Всичко това прилича на изнудване.

Д-р Валерия Петкова преживява трудно последните няколко години. Тя сравнява живота си в България, където сред властта цари корупция и се страхува, че подобен модел застрашава западните демократични страни. Точно поради тази причина не остава безучастна и надига глас, разпознавайки манипулативните модели.

И все пак борещия се човек живее у мнозина. Той не е робът, който може да бъде лесно пречупен. Той е Прометей, който се бори за Истината, за правото, за своето и на другите съществуване. Важно е да познаваме механизмите, за да ги разпознаваме и се предпазим. Да предпазим себе си и останалите от омаловажаване ролята на Човека, в съвременния ни Свят.

Препратка към интервюто: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova-2/

Цитирани в разговора книги:
Leviathan, or, The matter, forme, & power of a common-wealth ecclesiasticall and civill Thomas Hobbes.
Kognitive Kriegsführung, Jonas Tögel
Das indoktrinierte Gehirn, Michael Nehls

Първа част на интервюто и препратка към професионален профил на Валерия Петкова:
Първа част: https://apolut.net/m-pathie-valeria-petkova/
За Д-р Валерия Петкова: https://www.therapie.de/profil/petkova/

 

 

« По-стари публикации По-нови публикации »