Нямам против хората да са различни, включително и техните сексуални ориентации. Имам против да не се насърчава и поддържа създаването на стандартно семейство. Защото само в него могат да се раждат деца, а те са бъдещето на Човечеството.
Страница 39 от 64
Когато бях малък почти всяка вечер миеха улиците на София. Поне в центъра. Това се правеше с едни големи сини водоноски “ЗИЛ”, които познавахме по характерното бръмчене. Преди това, а и отново почти всеки ден, минаваха едни оранжеви големи камиони, с механични въртящи се чистачки. Изобщо имаше финанси и възможност за чистене на града.
В момента миенето на улиците се е превърнало в събитие, подобно на градски панаир, или пристигането на цирк. Блокират се улици, лепят се афиши. Полиция охранява почистването. Защо? Нима водата не минава отвсякъде? Защо трябва да се подтискат допълнително хората, бивайки заплашвани с глоби и вдигане на колите, защото видите ли общината, или чистотата, си върши работата.
Помня как ми бяха вдигнали колата с паяк преди години. Пак при едно такова “почистване”. А как почистват колегите? Не се сещат да наръсят с вода метлите си та се вдига една почти “пустинна буря”. И после я потушават с маркучи. Изобщо защо когато някой си върши работата в Държавата бие барабан, че и глобява, ако когато не, си трае?
Вече разбирам значението на термина “Хибридна война”. В нея военните не се срещат за да премерят сили. Вместо това се блокират сметки на цивилни, отказва се достъп до обучение на студенти, а артисти трябва да подписват декларация, че се дистанцират от действията на своето правителство, за да могат да излязат на сцена. Хибридната война е подмолна и нечестна. Тя цели да деморализира населението на дадена страна и манипулира Общественото мнение.
В даден момент ще разберете, че имате път, който е уникален, Ваш и че само Вие можете да го извървите. Тогава ще оцените и ресурсите, които са вложени във Вас. Това е Вашето отправяне по Пътя към Свободата. Тогава сравненията с другите ще загубят смисъл. Бъдете себе си, помагайте на другите и оставете нещата да се случват с лекота.
В курса по френски имаме един младеж изучаващ Европеистика. Вчера с него обсъждахме въпроса за историята. Той заяви, че историята е за хора, които нямат бъдеще. Че не се повтаря и едва ли не, няма какво да научим от нея. Това доста ме озадачи. За мен, съвременният човек няма как да си обясни възникналия Свят и общество, в което живее, ако не познава историята. Що касае нейното повторение, достатъчно е да си спомним, че през миналия век възникват две Световни войни, като повечето от участващите страни са същите.
Замислям се каква ли е политиката на съвременното обучение. Да създава хора, които не познават историята, респ. себе си? Които не могат да оценят причините и следствията, довели до създаването на съвремието. Подобни хора искат да започнат на чисто, на ново. От “нищото”. Това не е възможно. Както всеки процес, било то биологически, или химически, имаме съставки и реактиви, които влизат в действие и получаваме резултат. Добър, или лош.
Замислям се за началото на миналия век, в който хората са познавали не само историята, но са говорели и по няколко езика. Били са жители на Света, не чрез Интернет и браузване, но чрез познаване на естествените науки, изкуства и чужди култури. Съвременната нагласа е да се заличи ренесансовият човек, който при мъжът е символ на патриархат, носител на ценности и морал.
Ако прочетете “Светът от вчера” на Стефан Цвайг ще научите, че отклоненията в обществото и морала, са следствие от ужаса на Първата Световна война. Хората търсят одушник, смисъл и изход от кризата. Искат да оцелеят психически. Така е и след Втората Световна. Сега одушник търсим всички, минали през създадената “криза” на Пландемията и поддържаната от много страни, война.
Бъдещето ще се гради от хора, които познават историята. Защото само те ще могат да прозрат моделите, в нея. Ще видят ужасните моменти и грешките допуснати от предците, като се стараят да не ги повтарят.
Аз знам,
че хората ще бъдат братя някой ден,
да знам
тревата ми говори.
И синьото Небе
и птиците в простора
говорят, успокояват.
Че ще спре терорът,
братоубийствената омраза
спорът.
Аз знам, ще дойде ден,
в който Слънцето ще грее ясно
и душите ни ще бъдат чисти.
И туй свещено място
наречено Земя
ще бъде общия ни дом,
да знам.
София, 15.06.2022 г.
Боли те когато виждаш как сгради и съоръжения целенасочено са оставени да се рушат. Такъв е случаят със Софийската Техническа Гимназия. В тази сграда се помещава и център “Конфуций”. Покривът се е продънил. Всеки строител знае, че от покрива жизнено зависи състоянието на сградата. На тази се влошава от години. Междувременно МОЛ София търси нов облик. Отдава офиси под наем на баснословни цени. А Техническата Гимназия, която странно защо е закрита през 2010 год., има капацитет както за обучение, така и за отдаване на офиси/стаи под наем, на достъпни цени.
Кой ще поеме отговорност за административна сграда намираща се на възлово място в София? Не трябва ли да се срамуваме пред азиатските ни партньори, че ги принуждаваме да обитават сграда, която е потънала в мухъл и влага? Ще чакаме ли някой да пострада сериозно и тогава държавната машина да се задвижи?
Съдействайте ако можете:
https://stolica.bg/sofia/pokrivat-na-sofiiska-tehnicheska-gimnaziya-se-sruti-shte-stane-li-vtori-alabin-snimki
Робството на 21-ви век няма да е в окови. То ще бъде робство на данъци и плащане на комунални сметки. На енергийна зависимост и манипулации на неосъзнати хора, домогнали се до властта. Жестоко робство опитващо се да пречупи Човека отвътре. И като всяко друго робство, е обречено.
Мога да се почувствам член на Света, на някоя страна, познавайки нейния език и култура. Познавайки писателите, музикантите, творбите на хората на изкуството. Със сигурност моите познания ще бъдат оценени от представителите на дадена нация, а пък аз ще имам самочувствие. Без да се натрапвам, без дори да съм посещавал дадена страна. Ако го направя и имам предварителни познания за нея, още по-добре.
В съвремието трябва да се насърчава изучаването на история, на чужди култури и езици. Нещо, което в миналото е било съвсем нормално и в основата на образованието на аристокрацията и заможната, прогресивна буржоазия. Защото доброто, всеобхватно образование, езиците и познанията за другите култури, водят до връзка с другите хора и развиват умения за дипломация.
В момента качеството на образованието пада. За това са виновни главно учители, които не съзнават своята отговорна роля. Те са тези, които дават пример, носят светлина и пробуждат съзнанието на прохождащите, в някой предмет или наука. Да си учител е призвание. Както всяка друга професия. Превръщайки я в търговия, учениците и образованието страдат.
Надали мога да опиша някому какво е усещането да започнеш да разбираш думите на чужд език. Тогава не само мелодията на песента те вълнуват, но и те самите. Думите докосват сърцето ти в дълбочина, когато ги разбираш.
Така беше с мен докато учех Немски. Пусках си песен от неизвестна за мен група или певец, като някои от тях след това ми ставаха любими. Нашата учителка по Немски казваше “Бъдете откриватели”. Търсете езика и той ще Ви намери. И така започнах да търся. Да се вълнувам от текстове, да превеждам стихове, статии и песни.
Сега нов език вълнува душата ми. Език, който след немската строгост и етикет, е като полъх за свобода. Нему не липсват изразни средства. Има силен израз и много културен заряд. Като всеки друг…