freebreeder

словесни проблясъци

Страница 17 от 64

Отнемане на колите от КАТ

Казват КАТ да отнема колите на собственици, шофирали под влияние на алкохол или наркотици. Лично съм против, защото шофьорът може да се качи на друго возило, или си купи ново. Също така е възможно водач да е ползвал кола на родители, близки или познати. Не може превозното средство да е “виновно” и да се отнема, за сметка отговорността на водача.

В Република България уж имаме закони, само че малцина ги спазват, особено по пътищата. Има десетки камери, само че на наглите водачи, или такива “с чадър”, изобщо не им пука. Отнемането на частна собственост, в случая кола, няма да промени нещата по никакъв начин. Друг въпрос е когато му вземеш на някой книжката, или отнемеш голям брой точки. След това като кара отново, го грози по-тежко наказание.

Има и още нещо. Десетки коли стоят до РПУ-та в София. Стоят и гният. Не е ясно каква е тяхната история. Нима подобна съдба очаква луксозните коли, които ще бъдат конфискувани? Или ще бъдат удобно разпродадени на “свои хора” и утре видим служители на реда в Мазератита и Майбах? Когато нещо се прави, се прави с мисъл и дългосрочна перспектива.

Равен старт в Живота

Нямах “равен старт” в Живота, подобно на мои съученици или приятели. Не съжалявам за това. Не съжалявам, че моите деди на са били партизани, не са оцапали ръцете си с кръв, за да вземат чужда Земя или Имот. Не, изобщо.

Не съжалявам, че не учех в елитно училище, че нямах “Лего”, че родителите ми нямаха кола, или японски телевизор. Че не построихме вила на три етажа и не усвоихме парцели в София, или до морето.

Едно остава на човека и това е неговата Съвест. Благодаря на Баба ми, че ми остави смелостта и вярата в Бога. На дядо ми, че е бил убеден комунист, без да мъчи хората и се възползва от обстоятелствата. А обстоятелствата в една тоталитарна държава, могат да превърнат мнозина в нищожества…

Ролята на Писателя

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Ценете Вашите умения

Ценете Вашите ресурси. За тях сте работили дълги години и вероятно през минали Животи. Ценете Вашия опит и интуиция. Добитите умения. Не ги подарявайте на хора, които не заслужават. Този, който цени уменията, професионализма и труда на Другия, е готов да ги компенсира по един или друг начин. Останалите, просто не се ангажирайте с тях. Бъдете сигурни, че при Вас ще дойде и се спре Човек, с който ще си бъдете взаимно полезни. От който ще научите нещо. На този принцип работи Разумната Вселена.

Странни призиви по Пътеката на Здравето

По Пътеката на Здравето в Банкя, тече една странна инициатива. Уж в защита на Земята. Има призиви да не пием вода до следваща табела (на 10 мин), да консумираме отговорно. Да гледаме нагоре, докато ходим, или вървим с гърба напред. Изобщо странни съвети, още повече когато Човек се намира в гора, движи се по неравен терен. Лично се спъвам когато не си гледам в краката. Иначе приветствам да експериментираме с начина на ходене, но не и в Гората, или на Планина.

Друго ми прави впечатление. Призиви за ограничаване от питейна вода. Призиви за ограничаване на консумацията. Значи от една страна имаме свръхпроизводство и потребление на полуфабрикати, на вафли, газирани напитки, каквото се сетите. От друга, да не пием най-важната и ценна за тялото ни течност, дадена ни от Природата. Докато едни си позволяват скъпа храна и разточителство, обикновеният човек да пести. Лицемерие!

Влизане в Еврозоната

Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.

Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.

И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.

Хората с кучета

Гледайки хората, които се разхождат из градинката с кучетата си, ми се иска да направя една обиколка с тях. Да погледна животното им в очите. Да го погаля, за да си спомня какво е.

Що е История?

Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.

Где ты…

Где ты Собачка моя верная
надеюсь мы встретимся опять
с тобой.

Я увижу твой верный взгляд,
твоя лапа я возьму в рукой.

И себе я представляю
что мы бежим по горам, по полям
и будем счастливый,
как в сон.

Конфликтът в Украйна

Журналистите формулират по странен начин конфликта на Изток. Пишат за “Войната в Украйна”. Само че в една война участват няколко страни. Не пишат кой срещу кого воюва, а само името на страната, където се развива конфликтът. Човек може да си помисли, че става дума за гражданска война.

На времето е било ясно, когато една страна обявява война на друга. Или извършва нападение, без да информира за това, нарушавайки договор, или Мира. Но тогава ясно са посочвали враждуващите страни. Например Германия напада Чехия, или Полша. Респективно Великобритания и Франция, обявяват война на Германия.

Сега нищо не е ясно. Две враждуващи страни провеждат свои “военни операции”, които са на територията главно на едната, но има и такива, на територията на другата. Участват международни наемници и в едната и в другата армии. Да не говорим, че се появиха и “частни военни компании”. Добре, за какво говорим? За военен театър, за бизнес с оръжие, за цирк?

« По-стари публикации По-нови публикации »