Хвърляш поглед към билото. Потъркваш очи и установяваш, че това не са циклопи или сторъки, но “ветрогенератори”. Запитваш се на кой ли му е хрумнало да ги монтира на 500-700 метра височина. Как са организирани логистиката, изграждането и изобщо как се поддържа тази “техника”, която в момента е замряла.

Пътувайки не видяхме пожари. И слава Богу. Бяхме на 50 км от Атина. По целият път нито дим, нищо. Небето над П. е чисто. Сякаш морето се отразява в него. Въпреки, че над градчето минават самолети, въздушният трафик не е толкова натоварен и сякаш на тази част от страната няма програма за Геоинженерство.

Намирам информация, че на места сред Природата, там, където са били представени проекти за инсталиране на ветрогенератори и които не са били одобрени, странно възникват пожари. И въпреки, че унищожените растения трябва да бъдат възстановени, там се появяват подобни инсталации. Случайност, съвпадение, престъпление?

https://transition-news.org/griechenland-warum-brannte-es-in-der-region-serres-29-tage-lang

https://www.pronews.gr/elliniki-politiki/oros-orvilos-serron-ypirxe-aitima-gia-anemogennitries-stis-perioxes-pou-kaikan-kai-eixe-aporrifthei/

Понякога се чудиш дали да започнеш една история отзад напред. Може би защото спомените са по-пресни, живи. Да върнеш лентата. От края към началото.

Гърция е приветлива страна. На границата само поглеждат личната ти карта и те пускат. Дори не я сканират. Не питат и не проверяват дали носиш оръжие, алкохол или розов слон, например. Хората имат доверие, надушват туристите, а последните трябва да внимават и спазват закона. Защото усещането е, че в Гърция, той се спазва.

Морето, последният ден на брега. Луната се оглежда в него простряла сребриста пътека. От вълните като да се раждат хиляди красиви Афродити. С характерни гръцки носове, слаби източени тела, леко накъдрени коси, теменужни или кафяви очи. Понякога сервитьорка може да Ви погледне под удебелени вежди, ала тя самата не е лоша. Това е заради веждите…

Гърците са услужливи. Внимателни и любезни, в повечето случаи. Където не са, ами там не стъпваме отново. Морето им е с цвят на тюркоаз, виждаш дъното, дори близо до морския бряг на няколко метра дълбочина. Отдалечените от курортите плажове, въпреки че са охраняеми, са по-малко посетени и по-чисти. Намираш си един и сядаш под чадър с половинката за 8 Евро, включвайки шезлонг и напитки. Можеш да си носиш и собствен чадър.

Местната черкова е винаги отворена. Идат Руси, Румънци, Унгарци, Българи и Гърци. Едни се кръстят отляво-надясно, други отдясно-наляво, трети – изобщо не се кръстят. Светите мощи стоят и плашат децата под стъкленица. От иконите гледат тръръката Божия Майка, Св. Георги, Св. Димитър и други. В някои населени места черквите са в повечето случай затворени и макар и красиви отвън остават недостъпни. Като гръцки матрони.

Гъркините са симпатични жени. Можете да видите млади момичета, които изглеждат като зрели жени и възрастни дами, поддържани и накичени с бижута, което им сваля 10-20 лета от възрастта. Возят се в рейсове с карти, дупчат билети, поклащат тела и бъбрят бързо и неспирно на Гръцки. А езикът е труден, съскащ, архаичен и осигурява работа главно на местните.

Когато се замислиш и зачетеш установяваш, че можеш да прочетеш повечето надписи. В нашата Кирилица, имаме доста гръцки букви. “Р” например, или “П”. Четеш “Атом” и разбираш, че става дума за Човек. Четеш “Техника”, или Дромология, “Ора“ и др., разбираш тяхното значение и ти става ясно че голяма част от думите, които използва съвременният Свят, имат своя корен в Гръцкия. Всичко това те подтиква да изнамериш и препрочетеш “Илиада”.

На връщане шофьорът на рейса се опита да се прави на интересен. Занасяше чужденците, не пусна пътен лист. Направи това на границата и перчейки се викаше “Ей, има какво да научите от българите”. Италианци от Неапол го гледаха сащисани. Идеше ми да потъна зад седалката. Връщахме се от лоното на съвременната Европейска култура и Цивилизация, в страна, която шофьорът нарече “Десетата планета на маймуните”…

Вчера по залез слънце португалците отново бяха на уредите. Правеха научените от нашите момичета упражнения, но и не само тях. Опитваха стойка на ръце, като си партнираха. Също и лицева опора от нея. Ходеха босички, с бели стъпала по тревата. Изобщо сериозни спортисти.

По едно време дойде едно цигане с майка си. Момчето мургаво, косичката къса, лицето кръгличко, а очите – като маслини. Ухилено до уши се опитваше да повтори упражненията на батковците. Вниманието му бе привлечено от жълт ластик, който един от мъжете от време на време подръпваше. Замислих се, че само обичаните деца, са така ухилени.

Майката, българка на средна възраст, имаше измъчен вид. Олицетворение на жената, на човека, живеещ в нашата реалност, намиращ утеха и покой в малчугана, който въпреки възрастта и етноса си, говореше правилно и възпитано. Трансфигурацията, преображението се крие в умението да превърнеш болката в утеха, мъката в радост, трудността в смисъл.

Вчера небето бе магически синьо. Дълбоко, безбрежно и поглъщащо, даващо възможност на мислите да летят, на желанията да намират почва, насищащо багрите в Природата с цвят. Това небе бе предвестник на нещо хубаво.

На спортната площадка в парка наши момичета показваха на нисички португалци как да правят свещ на лост, промушвайки крака, увисвайки надолу с глава и превъртайки се да стъпят на земята. “Щом аз мога да го направя, значи можеш и ти” казваше окуражително девойката на момчето. “Важното е, че имаш контрол…” Бях горд с нашите младежи.

В Италия наричат Преображение Господне “Трансфигурация”. Думата има алхимично звучене. В Писанието четем, че Христос се изкачва на планина, че там общува с древни пророци и че лицето му грейва. Духът влиза в Него и Го изпълва до степен, в която учениците му не могат да Го погледнат. Сила, чистота и смирение се иска, да можеш да погледнеш Духа в лице.

С този акт, който всяка година се случва на Земята, Духът Божи може да влезе у всеки от нас. Да го изпълни. Да накара лицата ни да греят. Да се променим. Да преживеем трансфигурацията и се изпълним с Духа на Христос. На този Свят има сили, които желаят хората да тънат в тъма. Да са неуки, да са в конфликт едни с други, да се мразят. Да има войни и насилие.

Само и единствено обръщането към Духа, към добродетелите, които са ни завещали Просветителите на Човечеството, нашите лица ще грейнат. Ще сме носители на Божията Светлина, Мъдрост и Сила, а чрез това и на Мир в Света. Защото на този свят е нужен Мир. Нужна е Хармония. Нужно е братство между хората, така както Бог го разбира. Честит празник!

Чета, че някакво предприятие в Румъния било нулево емисионно. Чудя се какво ли ще рече това. Че използва енергийни трансформатори за производство, които не отделят вредни емисии, или че в самия производствен процес това не се случва.

Ако се замислим на практика няма и не е възможно да имаме производство, дори живот, без обмен на емисии. Трансформаторите на енергия, като слънчеви панели или ветрогенератори, са били произведени от метали, или други суровини, за чието формоване е използвана термична и друга обработка, при която се отделят топлина и газове. Да не говорим за наличната в трансформаторите електроника.

Още повече че при производство, имаме придвижване на стоки и хора, което със сигурност е свързано с отделяне на топлина и газове. Някой може да каже, че се ползват електромобили. Как са били произведени те? Не са се появили от нищото. Отново са минали процес на обработка на метали, на спедиция, на реклами ако искате, за да стигнат до потребителя.

В живата Природа всичко се намира в обмен на емисии, на газове. Например ние вдишваме Кислород и издишваме Въглероден двуокис. Растенията чрез Фотосинтезата усвояват Въглероден двуокис и изпускат Кислород. Ключът е да имаме естествен баланс, при който газовете се трансформират и са налични за всички, които се ползват от тях.

Човечеството се движи към две посоки. Едната е на ограничения и на използване на трансформатори на енергия, които:

а) не са екологични, понеже не са от органичен произход;
б) нямат необходимия капацитет за обезпечаване на енергийните нужди.

Енергийните нужди на съвременния човек могат да се задоволят чрез друг подход, а именно чрез обезпечаване на източник на енергия, който не замърсява околната среда, включително и чрез своите трансформатори. Който е достъпен за всеки човек, производство, нация. Чиято себестойност на енергия е ниска.

В миналото се говореше за мощта и бъдещето на ядрената енергия. Чувам, че в Китай се строят централи базирани на Торий, който е по-безопасен от Урана и при чието използване не остава отпадъчен материал, ползван за военни цели. Енергийната криза на Човечеството е предизвикана криза. Също като кризата с храна, достъп до вода или други ресурси.

Монополистите в дадена сфера, дадена индустрия или отрасъл, желаят да запазят контрола си и не допускат Човечеството да се възползва от свободни енергийни източници. Технологията може би вече е налична, може би винаги е била на разположение. Гений като Никола Тесла са желали хората да се ползват от свободна и чиста Енергия. Да черпят такава от Единното Поле, което обгръща всичко във Вселената. Техните изследвания са унищожени, патентовани или тънат в забрава, а съвременната наука се превръща в лоби.

Бяха момчета с къси подстрижки,
със спретнати дрешки, от град,
софиянци дори,
по алеята в парка сновяха
и си говореха за пакости и игри.

Клетата тротинетка,
за която бащите им не са дали пари,
те я ритнаха звучно да падне,
да лежи и пищи.

* * *

Жалко е, че тези момчета,
уж софиянци, уж градски деца,
имат възпитание което
още ходи с потури в Света.

Някой казва “да не тормозим различните”. Това добре, доколкото “различните” представляват малцинство, което се стреми да се интегрира в Обществото, в колектива и групата, да спомогне на Цялото, съм съгласен.

Когато, обаче, “различните” се намират на върха на една социална, финансова или на властта пирамида, когато решават че могат да правят каквото си поискат, създавайки закони, които ги защитават, или считайки се над закона, рушейки морала и устоите на другите, те се превръщат в заплаха.

Различен е този, който може да промени останалите към по-добро. В който работи Духът. Който е проводник на Божията Светлина, Мъдрост и Любов. Който прокламира Мир и Братство, между хората. Който цени всеки човешки Живот, Живота като цяло.

Във връзка с поставянето на плакати в училищата относно половото съзряване, бих предложил да се постави такъв, със следното съдържание:

Едно от най-хубавите неща е да се чувствате добре във Вашето тяло;
В случай, че имате въпроси относно половото съзряване и интимните отношения, обърнете се към училищния Психолог/Сексолог;
Приемането на медикаменти блокиращи хормоналното развитие, както и хирургическата намеса по отношение на половите органи, могат да доведат до трайни и необратими последствия за Вашето тяло;
Само представители на хетеросексуална двойка (Мъж и Жена), могат да станат биологични родители на дете;
Важно е, да разберете повече за Вашата сексуалност, за Вашия биологичен, зададен от Природата пол, чрез който се изразявате в Света;
Прекрасно е да бъдете Мъж или Жена;
Не се опитвайте да бъдете различни, под влияние на другите. Най-важното е да бъдете себе си.

Някой казва “да си припомним Великата Френска Революция”. Дори е вмъкнал “Велика”. Да попитам коя революция е велика? Може ли революция, чиито ръце са изцапани с кръв, да е такава? Която създава гражданска война, която обръща брат срещу брата си? В това няма никакво величие.

Велика е Христовата Революция. Тя променя хората без насилие, без омраза. Тя внася Нов завет, който променя съзнанието на хората, стига да са готови. Който повдига тяхната вяра. Който ги прави братя. Такъв революционер не би вдигнал ръка на ближния си и Светът ще се оправи.

Друг може да рече, че революцията обръща Света, обръща хората. Съгласен съм, но нека да е отвътре. Да има обръщане към Светлината, към Първоизточника, към Мира, не към първичното. Ако искате да разберете повече за това бурно време, то Ви съветвам да прочетете биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, или “1793” от Виктор Юго.

Някои питат как така Христос нахрани хиляди с две риби и два хляба. Според мен давайки, макар и малко, но с отношение, с Любов, качеството на даваното се променя. Дали ще е храна, ласка, поглед, знания.

Същото е и с Изкуството. Можеш да приемеш малко, но от качествено създадено произведение. Може да е книга, стих, или дори сентенция, но да засити Духа ти.

Съвременното общество е претрупано с предложения, но не и сито. То има постоянен глад за нещо стойностно, понеже то липсва. Истинското, Любовта, създаденото с желание, вдъхновение и труд докосват, понеже са рядкост.