Где ты Собачка моя верная
надеюсь мы встретимся опять
с тобой.
Я увижу твой верный взгляд,
твоя лапа я возьму в рукой.
И себе я представляю
что мы бежим по горам, по полям
и будем счастливый,
как в сон.
Категория: Живот (Страница 8 от 20)
Смяната на автомобил не е лесно решение. Особено ако колата Ви е вършила вярно работа дълги години. Не Ви е оставила на път. Не е пукала дори гума. Със съпругата си решихме да сменим нашето семейно VW Polo 1.9 SDI за по-нова кола.
Една от причините бе въвеждането на прословутите Еврокатегории, свързани уж с вредни емисии, но най-вече оказващи психологически натиск върху хората. Да купуват, защото се притесняват ще могат ли да карат из града. Да стигнат до дома си, да помогнат на свои близки, да не нарушат закона и опазват Природата.
Изначално решихме да закупим кола на Метан. Разбрахме, че метановата уредба заема мястото на резервната гума. Че колите с АГУ не се допускат до подземни паркинги. Че е необходим технически преглед и поддръжка на газовата уредба и също така споделяхме нашия страх от експлозия, при евентуална катастрофа. Това ни отказа от кола с метанова уредба.
Насочихме се към дизелов автомобил. Те харчат по-малко. Спряхме се на марката Хюндай, като модел i30 отговаряше на нашите нужди. Колата има 6 въздушни възглавници, дискови спирачки отпред и отзад. Има добри тестове за сигурност, включително и от ADAC – немската служба за автобезопасност.
Намерихме няколко коли, предлагани от частни лица и автокъщи. Автомобилът на частното лице, което се оказа познат с наши клиенти и приятели, бе със сервизна книжка и история, поне за гаранционния от производителя срок. Само, че имаше някои външни забележки. Иначе цената бе разумна, при това със сменен съединител и комплект зимни гуми.
В автокъща С.М. (даваме само инициалите), в София, намерихме модел комби. Имаше неточности около обявената Еврокатегория и дата на производство. Това установихме виждайки талона на колата. Трябваше да се усетим че нещо не е наред, въпреки че ни уверяваха, че колата е прегледана в техен сервиз. Закупихме я, като ни пуснаха фактура за една сума, а по договор е друга. Изобщо нередности.
Оттам започнаха мъките. Колата се оказа че няма антифриз (къде съм гледал). Съответно че радиаторчето на парното е спукано и че антифризът изтича оттам. Сменихме радиаторчето. Акумулаторът постоянно падаше. Оказа се че радиото дава накъсо. Техник промени начина за връзка на радиото и акумулаторът държи. Изби ръжда по уплътнението на задната врата. Последва стържене, боя. При това за автомобил от 2010-та година.
Големият удар бе, че се сцепи гарнитурата на главата след по-малко от година каране. Ремонтът излезе 3500 лв., труд и части. Толкова средства, колкото сме дали за ремонт на тази “по-нова” кола, не сме давали за близо десетте години каране на Фолксвагена. Някой ще каже “кола на късмет”. Не, кола се избира с ум. С приятел или техник, който разбира. Купува от коректни търговци, или частно лице, което се е грижило за автомобила и което ще Ви информира за проблеми. Добър ли е автомобилът, не сменяйте!
Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.
За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?
Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.
Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.
Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.
Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.
Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.
Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.
Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.
На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.
Не се доверявам на така наречената “Зелена сделка”. Първо, защото не считам че е зелена и второ, защото е сделка, облагодетелстваща главно корпоративни играчи, но не и “обикновения” човек.
С приятел, инженер по образование, обсъждаме, че още през шестдесетте години на миналия век е имало разработка на Атомна централа, която не е ползвала обогатен Уран за гориво, но мисля Торий. Проектът, който е изглеждал обещаващ, потъва в забрава. Както и повече такива в полза на Човечеството. Да не забравяме, че обогатен Уран се използва от ВПК, т.е. скачен бизнес.
Медиите по света съобщават за наскоро избухнал пожар в товарен кораб до бреговете на Нидерландия, който отпътувал от Германия натоварен с около 3700 коли от които 520 електрически автомобила. Еколози считат това за катастрофа, а причина за пожара е възможно самозапалване на електромобил. Поради защита на батериите, електромобил се гаси трудно.
Сега някой може да каже, че не съм прогресивен, или че не обичам Природата. Ще му река следното, солидарен съм да се разработват нови технологии, или обърнем към миналото за решения, или възобновяеми източници. Това няма нищо общо със сегашните трансформатори на енергия, като ветрогенераторите, които грозят ландшафта, или слънчевите панели, те пък поставяни понякога и на земеделски земи. И двете технологии не са сигурни при катаклизми като ураган, изригване на вулкан и покриване на атмосферата със слой, непропускащ слънчевите лъчи.
За електромобилите няма какво да кажа, освен да попитам младежите “Откъде са парите за Теслите?”. Защото да караш електромобил е лукс. За някои въпрос на престиж. При цена от 30-40 000 лв., за хибриден и повече за чист електромобил, това е сериозна инвестиция, достъпна за малцина. Това внася класово разделение в Обществото, а добива на ценни и редки метали, както и рециклирането на батерии за смяна на автопарка ще изтощи ресурсите на Земята и доведе до още по-голямо замърсяване.
https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15000906
Можете да си подарите няколкодневно пътешествие в сърцето на Родопите. Предвидете гориво/електричество за 600 км, ако пътувате от София. Ще са ви нужни няколко дни, като добра опция е да пътувате в Петък на обяд. Така ще имате време да пътувате денем, да огледате и усетите пътя и се настаните. За препоръчване е в курортно градче в близост до Смолян (с. Стойките е добър избор).
Снимка от с.Стойките
Снимка от с.Стойките
Отправете се в посока Пловдив и завийте по околовръстния (отбивката е при заводите на Liebherr), път водещ към Асеновград. На изхода от Асеновград се огледайте за отбивката към Асеновата крепост. От нея за жалост е останала само църквата Света Богородица Петричка, която се извисява над скалите.
Св. Богородица Петричка (снимка)
Продължете по лъкатушещият път за Смолян. Внимавайте, защото по него се движат много местни, които не спазват ограниченията. В случай че Ви притискат, просто отбийте на обозначените места и пуснете колоната. Карайте към Пампорово. Минавайки през курорта продължете в посока Широка Лъка. Ако сте избрали с.Стойките за Ваша база, оттук има в близост няколко интересни места.
Приемаме че сте пристигнали в Стойките към 16.00 ч. Можете да се настаните, да отдъхнете и да направите кратък преход в посока кулата Снежанка, или Смолянските езера (средно 2 часа в посока). Починете си добре, защото ще Ви трябват сили за шофиране през следващите дни. В Стойките можете да хапнете вкусно приготвени храни в гостилницата намираща се срещу база на Унибит.
В Събота можете да тръгнете по-рано за да имате време да стигнете до Ягодинската пещера. Пътят е в посока Девин, като има отбивка за пещерата. Внимание, пътят е много тесен, в ремонт и пътуването по него е предизвикателство. Последната група влиза в пещерата в 16.15 ч., така че имайте предвид, когато тръгвате. На опитен шофьор отнема около час да стигне от Стойките до Ягодинската пещера (40 км). Вход за възрастни – 10 лв. Пазете касовата бележка, служеща за билет.
Снимка до пещерно жилище Ягодинска Пещера
На връщане можете да отделите време да посетите китното възрожденско село Широка лъка. Да заснемете статуята на Орфей и на каменен гайдар, до чешма. Да видите стара черква. Къщите са строени на тераси, като до тях води калдаръм. Можете да спрете спокойно на центъра или на улица, водеща до хотел Широка лъка.
Снимка на Орфей из Широка Лъка
Снимка от чешма в Широка Лъка
Починете си добре, защото в Неделя ще направим следващите приключения и се приберем у дома. Започнете Вашето пътуване рано, към 10.00 ч. Насочете се обратно в посока Пампорово, Асеновград. По пътя можете да се отбиете към природната забележителност Чудните Мостове.
Това са изкопани от Вятъра и Водата огромни скали, от които можете да хвърлите поглед към вечнозелените баири на Родопите. Можете да слезете долу в кухата част на скалите и си направите снимки. Пътят до Чудните Мостове е 20 км, опасен, тесен и ронлив. В случай, че няма места на паркинга можете да спрете на хижа Скални Мостове. Тя се ползва от групи спортисти и от нея водят екопътеки.
Панорамна гледна от Чудните Мостове
Снимка от Чудните Мостове
Нашата следваща спирка е Светата Обител Бачковски Манастир. Той се намира отдясно на пътя към Асеновград, като има няколко отбивки за него. Внимавайте за да свиете навреме. Има няколко паркинга, като сумата за престой варира от 2-3 лв. Потърсете място на сянка, пътувайки през лятото. Заслужава си да видите черквата на манастира. Оттам можете да си вземете светена вода, а в околностите на манастира има импровизиран пазар, откъдето можете да закупите мед. В близост до манастира се продава крем сладолед и скрежина. В обителта има много чешми.
Снимка от Бачковския Манастир
Снимка от Бачковския Манастир
От Бачковския Манастир продължете към Асеновата Крепост. Входът за нея е 4 лв., можете да паркирате на плац, зад информационния център. Заслужава си да видите Асеновата плоча с красиво изписани букви на Кирилица, а също и да посетите красивата древна черква Света Богородица Петричка. По пътя към крепостта има чешма, като можете да си налеете изворна вода. Наличието на прясна вода е задължително при пътуване по маршрута през лятото. Внимание, пазете себе си, деца и домашни животни при разходка около високата крепост.
Св. Богородица Петричка (снимка)
Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.
Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.
Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.
Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.
Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.
Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.
Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.
Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.
Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.
Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.
И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.
На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.
А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.
За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.
Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!
Когато загубим близка Душа, имаме склонност да се затваряме. Да скърбим и обвиняваме… не винаги Другите, защото те може да не са виновни за нашата загуба. Обвинението е насочено повече към нас. Дали сме направили най-доброто. Били на правилното място, в подходящо време. Загубата създава емоционален вакуум,от който трябва да излезем. За да продължим напред.
През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.
Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.
Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.
Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.
България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.