словесни проблясъци
В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…
В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.
Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.
Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.
Ценете Вашите ресурси. За тях сте работили дълги години и вероятно през минали Животи. Ценете Вашия опит и интуиция. Добитите умения. Не ги подарявайте на хора, които не заслужават. Този, който цени уменията, професионализма и труда на Другия, е готов да ги компенсира по един или друг начин. Останалите, просто не се ангажирайте с тях. Бъдете сигурни, че при Вас ще дойде и се спре Човек, с който ще си бъдете взаимно полезни. От който ще научите нещо. На този принцип работи Разумната Вселена.
Проблемите, за които се притесняват хората, при евентуалното въвеждане на Еврото, са от друг характер. Поскъпване на цените и увеличаване на разликата между бедни и богати. Тези, които вземат субсидии, рушвети или пари по “другия начин” в Евро ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да ги обменят. За обикновения човек, чиито Живот поскъпна последните няколко години с 30-50%, това означава неяснота и възможна още по-голяма мизерия, ако крета на една пенсия от 200-300 Евро, а на Запад пенсионерите вземат в пъти по голяма такава.
Апропо, цветните бележки в джоба, парите, не правят Човека Европеец. За това трябва Kултура, Образование, Eзици. Познаване Историята на Европа. Приемане другите народи, част от ЕС, за близки и приятелски. Неща, далечни за нашите политици и голяма част от Българското Общество.
И не на последно място, да се запитаме защо Норвегия, Швеция и Швейцария бягат от Еврото. Вземат пари в Евро, но си пазят националната валута. Хипотетично има опасност една обща валута да се срине. Да загуби стойност. В случай налагането на единна валута в дадено общество и нейната цифровизация, би станало лесен начин за манипулация и контрол.
Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.
За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?
Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.
Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.
Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.
Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.
Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.
Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.
Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.
На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.
Не се доверявам на така наречената “Зелена сделка”. Първо, защото не считам че е зелена и второ, защото е сделка, облагодетелстваща главно корпоративни играчи, но не и “обикновения” човек.
С приятел, инженер по образование, обсъждаме, че още през шестдесетте години на миналия век е имало разработка на Атомна централа, която не е ползвала обогатен Уран за гориво, но мисля Торий. Проектът, който е изглеждал обещаващ, потъва в забрава. Както и повече такива в полза на Човечеството. Да не забравяме, че обогатен Уран се използва от ВПК, т.е. скачен бизнес.
Медиите по света съобщават за наскоро избухнал пожар в товарен кораб до бреговете на Нидерландия, който отпътувал от Германия натоварен с около 3700 коли от които 520 електрически автомобила. Еколози считат това за катастрофа, а причина за пожара е възможно самозапалване на електромобил. Поради защита на батериите, електромобил се гаси трудно.
Сега някой може да каже, че не съм прогресивен, или че не обичам Природата. Ще му река следното, солидарен съм да се разработват нови технологии, или обърнем към миналото за решения, или възобновяеми източници. Това няма нищо общо със сегашните трансформатори на енергия, като ветрогенераторите, които грозят ландшафта, или слънчевите панели, те пък поставяни понякога и на земеделски земи. И двете технологии не са сигурни при катаклизми като ураган, изригване на вулкан и покриване на атмосферата със слой, непропускащ слънчевите лъчи.
За електромобилите няма какво да кажа, освен да попитам младежите “Откъде са парите за Теслите?”. Защото да караш електромобил е лукс. За някои въпрос на престиж. При цена от 30-40 000 лв., за хибриден и повече за чист електромобил, това е сериозна инвестиция, достъпна за малцина. Това внася класово разделение в Обществото, а добива на ценни и редки метали, както и рециклирането на батерии за смяна на автопарка ще изтощи ресурсите на Земята и доведе до още по-голямо замърсяване.
https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15000906
Да започнеш да четеш хубава книга, е като да тръгнеш на голямо пътешествие, насочено навътре към Теб. Като среща с широко скроен човек, който познава психологията на хората. С художник или музикант, който рисува и създава мелодии чрез Словото.
Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.
Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.
Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.
Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.
Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.
Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.
Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.
Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.
Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.
Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.
И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.
На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.
А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.
За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.
Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑