словесни проблясъци

Категория: Тъга (Страница 10 от 22)

Из учебника по Френски

В учебника по Френски за ниво 5, намираме странните тенденциозни “статии” с “учебен” характер. Жена машинист, чиито съпруг гледа децата. Майка пожарникар, чиято единствена “задръжка” да се отдаде на страстта си – борбата с огъня, е малкото ѝ дете. В теста за нивото четем за авантюристка, която се развежда с мъжа си, също авантюрист и откривател, защото не желае да бъде домакиня.

Ей такива “тенденциозни” неща. Подсилващи да кажем “еманципацията”. Никъде не четем за семейните ценности. За необходимостта от създаването и възпитанието на децата. За това колко е важно да развиваме качества, с които да можем да помагаме на останалите. За силата на двойката, когато хората се обичат. За преодоляването на пречки и взаимния градеж.

Сякаш семейството, децата, възпитанието и характерните, дадени от Природата роли на Мъжа и Жената, не са от значение. Те биват избутани съзнателно встрани. А това руши основни ценности на Човека и Обществото. Руши морала, основан на опит и духовни учения. Защото тази странна епоха, в която живеем, е мимолетна и ще остане в Историята като опит на шепа демагози да разделят и контролират хората.

Пренареждане

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Избори за кмет

В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.

Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.

Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.

Ропот

Българийо, от тебе те крадяха, без срам и съвест ден и нощ, макар че в твоето лоно спяха, децата ти уж родни, те продадоха за грош

Франция днес

От месеци Франция е залята от протести. В началото следях записите на живо в YouTube. Също така и горещите дискусии в парламента. Заслужава си да се потърси информация по темата.

Някой може да си помисли, че група вандали са излезли по улиците с цел да безчинстват, без причина. От записите и интервютата е видно, че голяма част от протестиращите са младежи, ученици и студенти, които са притеснени за своето бъдеще. Възрастни хора, които споделят че действията на президента Макрон са антисоциални и в разрез с конституцията.

Макрон, правещ шеметна кариера в политиката, “загрижен” за застаряващото френско общество, решава да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години. Само че обществото дава отпор. То не желае да дари още две години от живота си на държавата. Държава, която праща полиция срещу него. Власт, която се опитва да се задържи с насилие.

Какво всъщност става с Франция? Какво се случва със съвременните “демократични” държави? Натиск срещу населението? Използване на вратички в конституцията, прокарване на нехуманни, либерални идеи, прикрити зад „екологични“ призиви? Всичко това не е в полза на хората, на обществото и последното го усеща и се бори срещу него.

Защото не може една политика да е насочена срещу хората, да се води скрита или явна война срещу тях и последните да мълчат. Да бъдат като овце поведени към кланица. Ако съвременната западна политика бе ориентирана към Човека, към обществото и неговото благоденствие, надали бихме били свидетели на подобни пертурбации. Ала каквото посееш, това ще жънеш.

Български чудатости

Разхождайки се във Виена или Мюнхен човек може да стане свидетел на следната вълнуваща гледка – група майки с колички върви след водач, отново майка или треньор, която задава упражнение. Другите го повтарят докато бутат количките си. В парка до Пратера видяхме как родилки правеха упражнения, включително заедно с бебетата си на гърди.

В България, за контраст, всеки ден виждам трагикомични гледки, за които, вярвам, дори Алеко не би намерил достатъчно пиперливи думи. Виждам хора, които карат коли без ръце и ядат едновременно. Таксиметрови шофьори, чакащи клиенти на пешеходните пътеки. Нарушители, които спокойно карат срещу знака.

У нас няма гражданско общество. Ако имаше такова, всеки осъзнат човек би правил забележка на нарушителя. Спомнете си за Апостол Карамитев от филма “Рицар без броня”. Имаме един съсед Ж., който е полицай. Вижда че шофьор прави нарушение, но нали в момента е цивилен, седи и си лафи с бакалина. За мен на професионалиста не му е нужна униформа, за да работи.

По-лесно е да се смеем над проблемите си, вместо да ги решим. Лошо е, че в този политически и нравствен хаос, ще живеят и живеят нашите деца. Съвременната БГ културата, или тенденция, е да се бръснат главите, да се носят чантички на врата, да се пълнят джуки и всеки да се прави на тарикат. В едно напреднало общество, където хората имат лични качества, физическа и духовна сила, парадирането е излишно.

Отиваме с жена ми в Лозен планина, посока Изток. Няма да повярвате какви гонки с мотори и АТВ-та си спретват хората. Как са изорали пътеките, затруднявайки туристите. Че се стреля като в тир и човек се чуди дали не е попаднал в някаква военна зона. Подобни безумия не съм виждал никъде.

Сега говорят за наводнения в Берковица. Помня, как писах на кметството там преди години, че видяхме с приятели джипове на връх Ком. И снимки им пратих. От кметството ми отговориха да отида с комисия да установим има ли джипове на върха. Сега служителите сами установят нещата.

Ако Алеко Константинов бе жив днес, той ще бъде съсипан от отношението на българите към Природата. От състоянието на пътеките в планините. От изоставените хижи. От инволюцията на неговия персонаж, който ако да бе описал със съвременните му черти, щеше да му коства живота, отново.

Да живееш в България изисква железни нерви. Изисква една голяма Любов, към нещо, което става все по имагинерно. Защото страната това не е само територията, не е Природата, не е езикът. Това са най-вече хората. А хората, българите, са забравили тези признаци, които ги правят такива.

Българин наричам човек, който си държи на думата. Който помага на другия, който е гостоприемен, ученолюбив, който рита срещу неправдата. Българинът може да другарува и говори езика на съседите си, стига да не му забият нож в гърба. Българинът трябва да носи просветление в Света.

Професионализъм

Ние можем само да се учим от хората, които са по-добри от нас. В която и да е област. Спомням си как отидох на преглед за първи път при С. Той е зъболекар и се познаваме от тренировките. Споделих му, че ми е паднал зъб на щифт. Уговорихме се да мина и ме прегледа.

С. ме прие в добре оборудвана клиника. Прегледа ме, направи един куп снимки, каза ми мнението си съвсем откровено. И след всичко това не ми взе и един лев, за този първоначален преглед. Някой ще каже балама човек. Не, Човек с отношение към Човека, към пациента.

От този момент нататък се доверих на С. Съпругата ми също. Най-важното в една професия, още повече на лекар, е Човещината, отношението. Понеже С. ходи често на обучение в странство, не ме учудва това, че е възприел по-добрия маниер за обслужване на пациента. Нещо, което на наши специалисти, дори с опит, все още куца.

Дъгата

След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.

На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.

Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.

Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.

Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.

Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.

И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.

Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.

Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.

Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.

Политика

Политиците трябва да осъзнаят нещо много важно, щом са отишли в парламента очите на хората са насочени към тях. Те не служат вече на себе си, но на Народа. Ако се облажват, ако покрадват, ако гледат първо своите интереси, то сметка ще им търсят хората, съвестта им и самият Бог.

15.06.2023 г.

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

« По-стари публикации По-нови публикации »