словесни проблясъци

Категория: Семейство (Страница 7 от 18)

Проблемите в Природен парк Витоша

Виждам публикация във ФБ страничка посветена на град София, че от екипа на Природен Парк Витоша са поправили мост. От институцията споделят “да пазим съоръженията, защото разполагали с оскъдни средства”. Да попитам защо? След като на Витоша имаше десетки разработени хижи, след като там процъфтява Ски туризъм, достъпен за малцина. След като се организират “Витоша 100” и разни други смесени спортни инициативи, с рекламна цел.

За всеки обичащ Природата гледките от състоянието на Природен Парк Витоша са болезнени. Разбити и задръстени канавки, които водят до разрушаване и трудна достъпност на пътеките, особено при валежи и топене на сняг. Яздене на коне по пътеки, където това не е позволено, и свободно пускане на кучета от едри и принципно агресивни породи. Казвам го като кучкар, който е пускал кучето си, но с едно наум и то не беше агресивно към хора, но се плашеше от коне. Апропо язди се в галоп, включително от малки деца. Кой ще носи отговорност в случай на инцидент?

Болни покрити с лишей дървета, изпопадали по пътя. Затворени хижи, някои от които дадени на концесия. Като седнеш да хапнеш един сладолед и си извадиш домашно приготвена храна те гледат лошо и ти казват да се яде извън територията на хижата. Моята баба работеше в хижа “Тинтява” след пенсионна възраст. Чувствам се силно свързан с Природата и правейки паралел между състоянието на гората в Родопите и Витоша, виждам огромна разлика.

Нали Природен Парк Витоша е държавна структура, представляваща един от най-старите защитени паркове в България? Как така разполага с малко средства? Няма ли бюджет и ако го има, за какво го използва всъщност? След като не поправя канавките, не извлича изпопадалите дървета, не поправя мостовете. Няма горски, които да следят кой къде кара колело или язди и дали застрашава своя и на другите живот.

Сега ще излезе някой кандидат кмет и ще започне да реве че Витоша загива. Че е визирал проблемите по-горе, които апропо са от 20 и повече години и че ще “оправи нещата”. Както говорят за други теми, например жестокото отношение към безстопанствените животни. Другари, ние не сме вчерашни. В Австрия, в Тирол, хората отиват и поправят пътеките всеки сезон, защото обичат Природата и им е поминък. Смей да вандализираш там.

Тук до София, се издига Витоша, която ни дава хлад, въздух, място за отмора. Да имаш планина до града е благословение. Колко юпита живеят в този град? Петстотин хиляди, милион? Колко струва един апартамент – сто, двеста и повече хиляди. Да не кажа половин милион ако е луксозен. Срамота е администрацията на Природният парк да не разполага със средства, или да ги “усвоява” неправомерно. Да си затваря очите за проблемите.

Лично се опитах да пратя сигнал през сайта на Природен Парк Витоша, преди година. Не успях да прикача снимки. Все пак пратих съобщение с изброените по-горе проблеми. Не получих никакъв отговор. Не съм сигурен че съобщението ми достигнало до институцията и е било прочетено.

Труд и Човек

Животът минава бавно, когато не си ангажиран. Когато нямаш работа, въпреки че си кадърен и ти се работи. Просто има такива моменти. И се чудиш как да си запълниш времето. Ще Ви издам една тайна, това време е наистина ценно. Всяка секунда от нашия Живот е безценна.

Стига да не сте закъсали за средства, то можете да отделите внимание на себе си. Да потренирате. Да свършите отдавна планирана домашна работа. Да стегнете автомобила. Да планирате пътуване с близки. Да посетите по-възрастни родители и приятели. Да… Има толкова много „Да“, когато разполагате с време. Ценете го. Съществата до Вас, които Ви обичат, също.

На прага на поредната индустриална революция можем смело да заявим, че Трудът, работата, действието, градежът, са от изключително значение за Човека. За всяко живо същество. Защото така еволюираме и се чувстваме полезни. Не бива никому да се отнема правото на Труд. Правото на работа, правото да се развива и изразява своя потенциал. Това вдъхновява всички ни.

Да обърнем взор към Земята

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Книгата

Да започнеш да четеш хубава книга, е като да тръгнеш на голямо пътешествие, насочено навътре към Теб. Като среща с широко скроен човек, който познава психологията на хората. С художник или музикант, който рисува и създава мелодии чрез Словото.

Нещо не е наред с този Свят

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Кремиковски Манастир Св. Георги

Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)

В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.

От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.

До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.

Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.

Загубата

Когато загубим близка Душа, имаме склонност да се затваряме. Да скърбим и обвиняваме… не винаги Другите, защото те може да не са виновни за нашата загуба. Обвинението е насочено повече към нас. Дали сме направили най-доброто. Били на правилното място, в подходящо време. Загубата създава емоционален вакуум,от който трябва да излезем. За да продължим напред.

С ДС

През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.

Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.

Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.

Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.

България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.

В търсене на нормалността

Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.

Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?

Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността

Водата

Водата е Живот. Животът е заченат в нея и под въздействието на Въздуха и Светлината изпълзял на Земята. Водата е това, което съставя нашето тяло. Вода има в недрата на Планетата. Вода има и по високите върхове.

Сега някои казват не ползвайте питейна (или чиста) вода за поливане за зеленчуци. На храната, която е органична и ни е жизнено нужна. Ала няма забрана да се пълнят басейни. Да се ползва вода във фонтани, да се градят аква-паркове или други съоръжения. Да се бутилират газирани напитки, основани на Вода. Да се добиват и охлаждат батерии, отново с Вода.

Това е мерене с двоен аршин. За бизнеса, за индустрията, за забавлението да може да се разхищава Вода, а обикновеният човек, който се опитва да се храни здравословно и да отгледа градинка и дървета, не може да я използва. Ограничават се достъпи до частни кладенци. Изобщо до ресурси, които са жизненоважни за Човека. А ресурсите, това е независимост.

« По-стари публикации По-нови публикации »