словесни проблясъци

Категория: Семейство (Страница 15 от 18)

Отработване на травмата

Вчера с колегите от курса по Френски обсъждахме това, което преживяхме през “Пландемията”. За съжаление повечето хора са на мнение, че продължаваме да живеем този филм, който може да се нарече „Начало на тиранията”.

Ще бъде необходимо време, може би години, да отработим травмите нанесени от властта. От “мерките”, които уж за доброто на хората внесоха страх, отчуждение и доведоха бизнеси до крах.

Можем просто да замълчим. Както за Нацизма, Тоталитаризма, Холокоста. За всяка една от неудобните теми, бележещи нашето ежедневие. Само че “новата реалност” е реалност на отнемане на човешките права. Правото да си здрав, правото да пътуваш, правото да кажеш Истината.

Всъщност никой не може да ни отнеме тези права.

От нас зависи, дали ще ги дадем.

Делене на колите по „Еврокатегория“

Въвеждането на ограниченията по еврокатегории на колите, ще допринесе за поредното разделение на обществото. Преди се опитаха да ни делят на неимунизирани и имунизирани, сега на класи, според възможността да си закупим возило. Погледнато от друг ъгъл е точно така и става дума за пари.

Да си представим, че сме възрастен човек, спестявал да си купи кола, която може и да ни носи емоционална стойност. Може да е стара, но добре поддържана. Че сме шофьори и живеем в центъра на София. Тоест колата работи, документите са изрядни, но ние не можем да отидем с нея до дома си, защото не отговаря на някакво измислено ново правило.

Това е ограничение, което цели да накара хората да изоставят старите си возила, независимо от тяхното състояние. Да инвестират в по-нови, но и нерядко калпаво направени коли, докато измислят поредната Евро-категория, или забранят след някоя друга година и колите на батерии.

Защо ли? Ами защото има опасност да се подпалят, например. Защото за производството им отиват много ресурси, защото батериите се рециклират трудно. Изобщо ще измислят защо. Подобна политика е насочена не толкова към екологията (Боже опази в България, с тази сеч и абсолютна разруха сред Природата), колкото да се вземат едни пари. От хората.

Не мога да си представя, че политиците осъзнато гласуват ограничения, собственици да не могат да достъпват местата където живеят, освен като не карат модерно возило. Да не могат да окажат помощ на близък, да разтоварят нещо. Изобщо, не могат да правят нищо, освен ако не платят глоба.

Това е поредният фарс, в посока по-добрия живот. Защото производството на милиони автомобили ще коства много повече енергия и финансов ресурс, отколкото адекватната поддръжка на добре направени коли. Някои знаят това и имат интерес. А колко ще се инвестира в камери, стикери и уредби за тестове на коли, друг въпрос.

Създавайки даден продукт, производителят трябва да му гарантира възможно най-дълъг живот. Правителството трябва да подкрепи бизнеса, а не да ограничава живота на неговата продукция. Защото утре могат да кажат “Сменете печките, телевизорите, телефоните…” и какво ли още не.

Всяко ограничение води до огорчение на обществото. А то търси по-добър начин на живот. Бяга, или започва да хитрува. България се е стопила. Демографски сме сигурно на равнище от 1960-та. Най-вероятно ще става и по-зле. Не, не говоря за тези, които карат коли за по 100-200 хиляди. Те не са от нашата черга. Но са запалили своята.

Защото да караш кола на стойност издръжката на дете за месеци, или години, на стойност храната на бедни и нуждаещи се, на стойност жилище за бездомните е кощунство. Ако всички живеехме в богата страна, с честно изкарани пари, това е друг въпрос. Реалността, обаче, е друга.

Грижа за тялото

Когато тялото е здраво и чисто, то е храм Божи. Третият стълб на здравето е съзнателната грижа за нашето тяло. В Писанието е речено, че “Тялото ни е Храм и Духът Божи го обитава”. Според мен за да се случи това, тялото ни трябва да е здраво, чисто и подготвено.

Тялото ни е проводник. То ни свързва с материалния свят и е продължение на нашата духовна същност. Чрез тялото си ние можем да изживеем материалната реалност, но също така да проектираме нашите духовни и умствени способности в нея.

Когато тялото ни е здраво и силно, нашите мисли могат да се насочат спокойно към други теми, които ни вълнуват. Постоянната болка, хроничните заболявания или проблеми, са нещо, което би ни попречило да мислим и се проявяваме пълноценно.

Във времето е имало проявления на силни духове, с крехки или болни тела. Въпреки това, те са могли да живеят пълноценно и да оставят духовно и материално наследство. Нашето желание и стремеж би трябвало да бъдат насочени към запазване и усъвършенстване на тялото.

Тялото ни е превозно средство този живот, като нашите умствени и духовни постижения се отпечатват върху него. Влияят върху външния ни вид. Помагат ни да бъдем възприемани от другите и са белег за нашето развитие. Точно поради тази причина в миналото се е развивала наука като физиогномиката.

Упражненията са начин да помогнем на нашето тяло. Да го направим гъвкаво и устойчиво, на трудностите на живота. Гъвкавостта на тялото ще намери отражение в гъвкавост на нашето мислене. Стабилната стойка и изправения гръбнак ще помогнат да усвояваме правилно енергиите движещи се към Земята и обратно към Космоса.

Давайки почивка на нашето тяло, ние спомагаме цялата ни система да релаксира. Да мине в режим на готовност и да се подготви за нови задачи. Тялото е сложен, саморегулиращ се механизъм, на който можем да влияем съзнателно. Най-вече по отношение на неговото укрепване и лечение.

Тялото не обича крайности и насилие. То изисква да му отделяме внимание и го натоварваме постепенно. Едночасова тренировка дневно, разпределена сутрин, обед и вечер, би била добра основа за здраве и напредък. Важното е да се тренира редовно, но не и когато сме настинали или претоварени.

Тялото ни е Дар от Природата, от Бога. То е синтез от генетично и духовно наследство, на поколения хора, живели преди нас. Затова е важно да го почитаме и пазим. Да не позволяваме да бъде наранено и да не бъдат внасяни в него препарати и отрови, които могат да го увредят.

Нашето тяло е възможност да продължим духовния път на рода си. Да дарим Живот и да изпитаме пълноценно щастието от съществуването.

Храната

Един от трите стълба на Здравето е храненето. Балансираното хранене, в умерени количества и чрез избор на чиста и прясна храна, ще спомогне да се чувстваме добре и живеем по-дълго. Храненето е личен избор, като всеки от нас има предпочитания и нужди спрямо храната.

Личният ми избор е насочен към вегетарианската храна. По този начин не трупам токсини от месото в тялото си, а и обичам животните. Не ям също риба и така наречените “морски дарове”. Като пътеводител за правилно хранене мога да препоръчам книгите на Петър Дънов.

Храненето е свързано с няколко компонента – избор на храна (покупки, бране и др), начин на сготвяне или консумация и самият ритуал на хранене. Изборът на храна е свързан с възможностите и начина на живот. Прекрасно би било да отглеждаме собствена храна, което би ни направило и независими от покупки. Ако притежавате малко парче земя, или градина, тя ще Ви се отблагодари за положените грижи, а продукцията ще е Ваше дело.

Начинът на приготвяне на храната е свързан отново с личните предпочитания. Някои предпочитат храната сурова, що касае плодове и зеленчуци. Кулинарни импровизации могат да се постигнат с малко обработка и въображение. Например кюфтета от тиквички, панирани броколи и др. Ако хапвате млечни продукти заливките от топящо се сирене или кашкавал ще предадат ухаен аромат и вкус на храните.

Не на последно място е важен начинът по който се храним. Учителят Петър Дънов, а и не само той, казва да подхождаме към храната с благоговение. Хранейки себе си ние храним и Божия Дух, който живее у нас. Ние се грижим съзнателно за нашето тяло и душа, а храната има и целебни свойства.

Храненето с другите е и споделяне. Затова и Христос е участвал в Тайната Вечеря със своите ученици. Храненето е братски акт на споделяне. Доверие, между участващите. Хлябът на масата трябва да бъде уважаван, защото според Християните представлява живият символ на Възкресението.

В съвремието се говори много за диети. За бързо, бавно и разделно хранене. Оптималният вариант е да се храним, когато сме гладни. Да не преяждаме, но да оставяме малко място в стомаха си, според Дънов, за да се чувстваме добре. Храната е едно от чудесата които могат да изпитат нашия Дух и тяло през този Живот.

Някой може да каже, че храната е материална работа. Че е занимание за чревоугодници. Вероятно този човек не е готвил за близки. Не е приготвял палачинки на дете, или правил сандвичи за излет. Храната, приготвена с чувство, с обич, е знак за Любов и отношение към Другия.

Личен избор е към какво ще посегнем в магазина. Изчиствайки токсините от него тялото ни добива усет за полезните и вредни нему вещества и ще Ви насочва към правилните за Вас продукти. Защото тялото изисква да се грижим за него и храната е един от начините да го направим.

Бъдещето на Човечеството

Човечеството го очаква блестящо бъдеще, тогава, когато технологиите и духовността застанат рамо до рамо. Само и единствено тогава, Човекът ще стане пълноценен жител на Космоса. Ще достигне неговите граници и узнае тайните на Творението.

Жената

Основна роля на жената, дадена ѝ от Природата, е да бъде майка. Заедно с това и възпитателка. Да възпита детето си така, че то да стане пълноценен и добър член на общността. Да не хваща оръжие, да се роди умно и с дарби. Да умножи заложеното у него генетично богатство.

Еманципацията изражда ролята на жената. Тя е склонна да преследва химери като кариера, ръководни постове и творчески върхове. Разбира се, жената може да има различни заложби, ала Природата вече я е благословила. У нея се заражда и оформя чудото на Живота.

Някои днес ще каже, че раждането на деца не е толкова важно. Че възпитанието трябва да се гради не от семейството, но от държавни служители. Че жената трябва да бъде равнопоставена на мъжа. От древни времена хората са почитали женското плодородие. Древните са знаели колко е важно то за Живота и неговото продължаване. Дано да узнаем и ние.

Смисълът

Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.

За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.

Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.

Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.

За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.

Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.

Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…

Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.

Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.

 

 

Грижа за тялото

Едно от най-хубавите неща, които можете да направите, е да се погрижите за Вашето тяло. То е Вашето превозно средство, в този живот. Инструмент, създаден мъдро от Природата, с цел да Ви служи в опознаването на тази реалност. Тяло, с което да усещаме, пътуваме, правим любов и продължаваме живота на Човечеството.

Независимо как ще се погрижите за Вашето тяло, то ще разбере и Ви благодари. Сутрешна гимнастика, дихателни упражнения или Ци Гун, всяко нещо, което правите съзнателно за Вашето тяло, е благословение. То спомага да намалите стреса, да поддържате добра форма, да изхвърлите токсините от системата и да добиете нови качества и умения.

Тялото, както и умът, се развиват постепенно. Ако работите за сила или гъвкавост, ще прогресирате правейки малки, но постоянни стъпки. Важно е да не насилвате Вашето тяло, както и Вашия ум. Усетете кога и какво му се прави. Кои упражнения Ви допадат и правите с лекота. Тялото е Ваш приятел и съюзник до живот, за който трябва да се грижите ежедневно и добре.

Падането на Берлинската стена (Mauerfall)

Вчера германците празнуваха падането на Берлинската стена (Mauerfall). Това бележито събитие се случва през 1989 г. Очите ми винаги се изпълват със сълзи, гледайки кадри от този момент. Стена, която се руши, за да могат роднини, близки, сънародници, да се срещнат и подадат ръка.

Границата, Стената, не бива да съществува в едно демократично общество. Абсурдът на Берлинската стена е разделянето на един народ, на един град, на роднини и приятели. Този, който създава стена, има лични облаги от това.
Стената, границата, са белег за ограничение.

А човекът не бива да бъде ограничаван. Нито от режим, нито от стени и граници. Той е Свободен Дух, който трябва да може да се учи, да се среща с хора и черпи знание и вдъхновение от други култури. Също така да може да търси по-добри възможности за живот и се чувства жител на цялата Земя.

10 Ноември 1989 г.

На 10 Ноември 1989 г., в България стават драматични промени. Пада тоталитарното правителство, управлявало страната 45 години. Години, белязани със затворени граници, репресии и ограничения.

След тази дата в нашето общество настъпиха демократични промени. Създаде се многопартийност, както и възможности за частен бизнес и пътуване зад граница. България стана член на Европейското семейство, въпреки че в нея и до днес работят сили, белязани от тоталитарния режим.

Честит празник!

« По-стари публикации По-нови публикации »