Категория: Политика (Страница 6 от 12)

Избори за кмет

05.07.2023 / Георги Атанасов

В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.

Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.

Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.

Франция днес

02.07.2023 / Георги Атанасов

От месеци Франция е залята от протести. В началото следях записите на живо в YouTube. Също така и горещите дискусии в парламента. Заслужава си да се потърси информация по темата.

Някой може да си помисли, че група вандали са излезли по улиците с цел да безчинстват, без причина. От записите и интервютата е видно, че голяма част от протестиращите са младежи, ученици и студенти, които са притеснени за своето бъдеще. Възрастни хора, които споделят че действията на президента Макрон са антисоциални и в разрез с конституцията.

Макрон, правещ шеметна кариера в политиката, “загрижен” за застаряващото френско общество, решава да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години. Само че обществото дава отпор. То не желае да дари още две години от живота си на държавата. Държава, която праща полиция срещу него. Власт, която се опитва да се задържи с насилие.

Какво всъщност става с Франция? Какво се случва със съвременните “демократични” държави? Натиск срещу населението? Използване на вратички в конституцията, прокарване на нехуманни, либерални идеи, прикрити зад „екологични“ призиви? Всичко това не е в полза на хората, на обществото и последното го усеща и се бори срещу него.

Защото не може една политика да е насочена срещу хората, да се води скрита или явна война срещу тях и последните да мълчат. Да бъдат като овце поведени към кланица. Ако съвременната западна политика бе ориентирана към Човека, към обществото и неговото благоденствие, надали бихме били свидетели на подобни пертурбации. Ала каквото посееш, това ще жънеш.

Дъгата

17.06.2023 / Георги Атанасов

След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.

На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.

Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.

Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.

Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.

Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.

И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.

Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.

Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.

Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.

Политика

15.06.2023 / Георги Атанасов

Политиците трябва да осъзнаят нещо много важно, щом са отишли в парламента очите на хората са насочени към тях. Те не служат вече на себе си, но на Народа. Ако се облажват, ако покрадват, ако гледат първо своите интереси, то сметка ще им търсят хората, съвестта им и самият Бог.

15.06.2023 г.

Вали

14.06.2023 / Георги Атанасов

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Времето

07.06.2023 / Георги Атанасов

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

14.05.2023 / Георги Атанасов

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Труд и апатия

11.05.2023 / Георги Атанасов

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Становище на ЕС след „Пандемията“

03.05.2023 / Георги Атанасов

Чета, че Европейска комисия е излязла със “становище” относно следствията от “Пандемията”. Становището е подобно изказванията на съвременните политици – много думи, никакво съдържание. Не се засягат важни въпроси като: произход на вируса, непрозрачност на сделката за препаратите и ЕС, ефективност на препаратите за имунизация, странични ефекти от тяхното приложение, непрозрачност за тяхното съдържание, психологически и материални щети нанесени от “мерките”.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/14361986

История и Фашизъм

30.04.2023 / Георги Атанасов

Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.

Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?

Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.

Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.

Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.

Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”. Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.

Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.

Архив