словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 4 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

Времето

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Небе

В София се будиш и виждаш, небето е сиво, на боза. Във В. небето е синьо, чисто, Слънцето грее близо цяла седмица. Мотивиран си да станеш, да потичаш. Улиците са чисти, подредени, дърветата обичани и поддържани. Питаш се защо у нас е така. Защо небето е сиво, хората изнервени, дърветата болни. С какво си заслужил да се родиш в този заден двор на Европа, в който хората първо оправят къщата и живота си, после мислят за Пътя, който води до входната им врата. Всичко детско умира в теб, понеже твърде рано е трябвало да пораснеш в България. От нея е останало просто името. Хората, които оживяват страната, те принуждават по-скоро да я напуснеш. За да се спасиш. Боже, пази всички Деца по Света.

1.06.2023 г.

Климатичен фашизъм

През последните два месеца, Април и Май 2023-та година, сме свидетели на странно явление. Температурите са ниски, облачно е и вали. Можем да се радваме на слънчев ден със синьо небе, най-много през един ден на седмица. Ден, в който Слънчевите Лъчи могат да изсушат Земята. Да активизират живите същества. Да ни дарят с вдъхновение и подтик за работа.

Геоинженерството не е фантастика, но нещо, което се случва пред очите ни. Казват поставят Истината, фактите пред погледа ни, за да я видим най-трудно. За експериментите в небето ще намерите множество материали, включително от учени, асоциации в защита на селското стопанство, доклади от аеро- и космически организации. То се случва пред очите ни.

Защо не можем да направим нищо? Защото договорката за изпълнение на програмите за Геоинженерство се е осъществила на много високо ниво. Обикновеният човек няма думата, въпреки че той е градивна частица на обществото. Всъщност може да направи много, осъзнавайки Истината.

Модифицирайки времето се модифицира съзнанието на хората. Мрачното, дъждовно време подтиска нашето и на всички живи същества, съзнание. То ни държи в режим на готовност, но не сме в състояние да предприемем активни действия. Слънчевата светлина бива редуцирана с 30 и повече процента, което има негативни влияние върху растителния живот.

Насекомите не излизат да събират цветен прашец, от което страдат те и самото опрашване на растенията. Тоест някой подтиска съзнателно съществата в Природата. През последните години се наблюдава засилена Слънчева Активност. Нашето Слънце, централната Звезда в нашата Система, източник на Светлина, топлина и Живот се активизира.

Това може да е свързано с еволюционна програма и фаза, в която навлиза Слънчевата Система и нашата Галактика. Казват че Системите и Галактиките се настройват спрямо централна за нашата Галактика Свръхгалактика и Звезда. Всичко това звучи логично от гледна точка на физиката и масата на космическите тела.

Само че някой иска да ни държи настрани от този еволюционен път. Той е белязан с открития на планети, звезди и технологии. От друга страна със силни пертурбации тук на Земята. Силите, които искат да държат Човека в неведение относно неговата истинска, божествена същност, желаят той да тъне в мрак. Това се отразява на отношението му към себе си и другите.

Ако някой ни рече, че запазва Земята ограничавайки Слънчевата Светлина и Топлина, то ние трябва внимателно да проверим думите му. В период на засилена Слънчева Активност се образуват по-малко облаци поради отклоняване на космическите частици. През период можем да се чувстваме различно, но е важно, да имаме достъп до Слънчева Светлина и Топлина.

Защото нашето Слънце, нашата Звезда, е олицетворение, живо въплъщение, на Божествения градивен Дух, който еманира в цялата Вселена.

Енергийна криза и модерни технологии

Гледам реклами, пишат за “енергийна бедност”, каквото и да означава това. Живеем в известен парадокс. От една страна чуваме призиви за пестене на електроенергия, от друга се бълват технологии, които изискват все повече и повече ток. Технологии, които не са от първа необходимост. Играчки, виртуални забавления, коли. Изобщо тук не може да става дума за баланс, след като от една страна все повече замърсяваме Природата, с нови продукти. От друга, не се предлага евтино и устойчиво решение за трансформиране на енергия, което да е достъпно за хората. Каква е целта на всичко това? Да се лансират временно решения, които сега минават за “зелени”, а след години ще влязат в класацията на замърсителите.

Бъдещето на Земята

Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.

Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.

Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.

Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.

Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.

Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.

В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.

Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.

Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.

Времето като оръжие

Да се използва времето като оръжие е било мечта още през Втората Световна война. Немци са търсели начин да създадат така наречената “студена бомба”, чрез която температурите да се понижат драстично. Всички знаем, че при минусови градуси човек става неработоспособен, жизнените процеси се забавят, а техниката замръзва и спира да работи.

Бомбата би могла да работи на принципа на отделяне на огромно количество прах, който да се вдигне на определена височина в атмосферата. Да образува изкуствено покритие, през което Слънчевите Лъчи да не могат да проникват за определен период от време.

В Природата подобни феномени се наблюдават при изхвърляне на сажди и прахови частици в следствие на вулканична дейност. Същото можем да наблюдаваме при евентуален удар на голям метеорит или комета със Земната повърхност. Това е и една от теориите за възникване на Ледената Епоха и измирането на много животински видове, които са се нуждаели от повече храна, вероятно Светлина и Топлина също.

Кой има интерес да използва времето като оръжие? Разбира се, ако можете да пратите на Вашите неприятели изкуствено създадени проливни дъждове, урагани, електромагнитни бури или други катаклизми, не е нужно да воювате пряко с тях. Можете да го правите от километри разстояние, без да се излагате на риск.

Няма официална информация за съоръжения предизвикващи катаклизми, но не се и отрича, че се използват технологии, като засяване на облаци (cloud seeding), за предизвикване на дъждове. Също и използват ракети и оръдия, срещу градушка.

Как всичко това се отразява на Човека? От моите наблюдения, когато времето е лошо, хората си стоят вкъщи. Енергията им е паднала. Трудно предприемат нещо, дори в дома си. Децата не играят навън. Растенията не получават необходимото им количество Слънчева Светлина и Топлина.

В провинцията се наблюдава феномен, че след дъжд определена, тъмна на цвят субстанция, се напластява по културите. След това последните загиват. Поради тази причина дадени сортове зеленчуци (като доматите например), се отглеждат в парник. Дори през лятото. Следствие от Геоинженерство?

Времето влияе върху нашата психомоторика. Когато навън грее Слънце ние сме готови да приемем всяко предизвикателство. Да тръгнем на път. Да се срещнем с приятели. Нашата физическа и психическа активност се засилват. Някой може да каже, че пътувайки “вредим” на Природата.

На този коментари бих отговорил следното: не е ли това лицемерие, при условие че в атмосферата се изстрелват ракети, които са заредени с тонове гориво и отделят прахови частици? Какво да кажем за военните опити, включително с ядрено оръжие? Времето не бива да бъде манипулирано, защото манипулирайки го, се манипулират и хората.

Технологии и Човек

Сегашните постижения, които ни доведоха на прага на “Четвъртата Индустриална Революция”, се дължат на работата на много хора. На цялото Човечество. Не е достатъчно един човек да е гениален. За да се реализира неговият гений, то трябват необходими условия. Трябват му и хора, помощници. На инженера – строители, техници, работници. Дори работата на чистачка, в една лаборатория или мед. заведение, е от значение.

В сегашно време казват машините щели да заменят хората. Да “облекчат” труда им. По-скоро ще напълнят още повече джобовете на капиталистите. Трудът облагородява Човека. Дава му възможност да се прояви, учи, расте. Като вземете работата на шофьорите, ватманите, касиерите и доставчиците какво следва от това? Какво ще правят тези хора? Забележете, че в големите магазини работят един-двама касиери и има десетина каси на самообслужване. Какво става с останалия персонал?

Когато се въвеждат реформи в работния процес, то на служителите трябва да бъде осигурена преквалификация или друга работа. Също така да се отчете фактът, че при липса на ток, при срив в програмното осигуряване, така наречения “цифровизиран” бизнес спира да работи. Още по-лошо, няма да можеш да минеш преглед и вземеш рецепта, ако е необходима задължителна връзка с обща база данни.

Цифровизацията е мечта от години. Мечта на математически умове. На желаещи да създадат машини и улеснения, главно за лично ползване. Тези, които видяха печалбата в нея, заляха пазара с играчки, устройства и джаджи. Разбира се грижата за Природата отиде на заден план. Точно в този момент е жизненоважно хуманният аспект да надделее.

Защото нито една технология не може да надхвърли богатствата, които носи Животът. Които носи една душа. Нито едно материално благо не е съизмеримо с плодовете на Духа. С Мъдростта, Истината, естественото благородство и Красота. Технологията не бива да бъде спънка в изразяването на Човека, на труда му, но облекчение и в негова подкрепа.

Изкуствени облаци

Май месец имаше твърде малко слънчеви дни. Вчера бе един от тях. Другият Петък според прогнозата се очаква също да е слънчево. Това е доста странно начало на Пролетта. Гледам сутрин облаците в правилни линии и формации, не перести и пухкави, каквито сме свикнали да ги виждаме на фона на ясното, синьо небе. Какво точно се случва в небето и кой има изгода времето да бъде манипулирано? Всеки може да си зададе въпроса и потърси отговор. За мен краските в Природата се променят и всичко живо активизира, щом бъде докоснато пряко от Слънчевите Лъчи. Другото води до летаргия.

Атомни централи и енергийна независимост

Атомните централи играят важна роля в енергийната независимост на една страна. Особено в случай на природен катаклизъм или бедствие. Странно е, че в момент на енергийна криза и запълване на дефицита чрез алтернативни (“зелени”) трансформатори на електроенергия, хората биват вербувани за изключването им.

Всъщност АЕЦ отделя най-малко количество въглероден двуокис и има дълъг експлоатационен срок. Противно на очакванията в момента наблюдаваме застудяване в началото на Пролетта. Вероятно това се дължи на програмите за Геоинженерство.

Дали тези, които са гласували изключването на атомните централи в Германия преди десетилетие, са знаели какво предстои? Ако е така, то на обикновените хора се сервира един труден сценарий, в който енергийните разходи постоянно ще се покачват. Докато не бъдат пуснати в експлоатация евтини и достъпни трансформатори на енергия, щадящи Природата.

“Виртуална” бруталност

Първа част, Рекламата

Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!

Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.

На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.

Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.

За другите – изкрещях!

Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.

Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”

Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.

Втора част, Вълната

От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.

На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.

Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.

– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.

– Здравей Ейнджи, отговарям.

– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.

– А не, предпочитам да бъда себе си.

– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.

– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?

На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.

– Давай Конан Варварина – викам.

– Добре – кимна с глава асистентката.

– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.

– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.

– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.

– Погледнете се.

Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.

– Бонус – усмихна се асистентката.

– Имам един въпрос – попитах аз.

– Да?

– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.

– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.

– Ясно.

– Има още нещо – добави Ейнджъл.

– Да?

- Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.

– Обърка? – погледнах я.

– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.

– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.

Ейнджъл си записа

– Изберете си епоха.

-

Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.

-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?

Кимнах.

В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.

Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.

Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука.

Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.

С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното:

На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.

Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.

Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.

– Приятно ми е, Чен.

– Да не си китаец? – стискам му ръката.

– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.

Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко.

Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. 

Всички се скупчихме на брега да гледаме.

– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.

Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. 

Започнах да мърдам бързо с очи.

Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.

Трета част, Мета

Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони.

 Звъннах на Веско.

– Брат, дай да оправим тази работа.

Той изпъшка.

– Добре, нека да помисля.

И след това написа онази програма.

Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата.

Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.

« По-стари публикации По-нови публикации »