словесни проблясъци

Категория: Природа (Страница 10 от 10)

Най-красивото Божие Творение.

Божественото в 21-ви век

Чудя се къде ли отиде връзката ни с Божественото последните няколко години. Не чух някой публично да се уповава на Бога за излизане от кризите. Не чух призиви към Вяра, но такива принадлежащите към някоя религия да изразят обичта си към ближния, внасяйки експериментални препарати в тялото си.

Дали някой се опитва да обяви изкуствения интелект за Бога на 21-ви век? Може ли едно творение, да надмине Твореца си? Изкуственият интелект е точно това, изкуствен. Той е набор от програми, написани от човека, които могат да водят до разширяване възможностите на софтуера, но отново в рамката, която е заложена от неговия създател, Човека.

Божественото сякаш няма място на голямата неолиберална политическа сцена. Защото Божественото е свързано с монотеизъм, с патриархат и ценности, които се опитват да бъдат разклатени и смазани. Заменени с евтини играчки и нездравословни стимули.

Ала Божественото е в основата на всичко. То е ядрото на Човешката душа. Придава смисъл и цел на Живота. Ние сме тук, за да познаем Божественото и изпълним Неговата Воля.

За да можем да се свържем с Божественото ни е нужно спокойствие. Оттегляне от ежедневието. От новините, с които ни бомбандират. Вглъбяване в себе си и отдаване на нашите мисли и чувства. Да живеем собствения си живот, да потърсим в дълбините на Душата ни целта и мисията му и вземаме решения с преценка.

Животът е изключителен Дар за всички живи същества. Съзнателното му ограничение и елиминиране е престъпление. Неговото израждане и целенасочено нарушаване на жизнените функции, също.

Човекът трябва да осъзнае великата привилегия да е жив. Да може да изрази своя потенциал в рамките на краткия му подарен от Вселената отрязък от време, по най-добър начин.

Някой говорят за синтез между човека и машината. За вечен живот, пренасяйки съзнанието в технологии. В живата природа всичко се случва в цикли. Познаваме цикъла на Живота и Смъртта. За да можем да познаем измеренията отвъд трябва да минем и през двете врати. Това е естественият Еволюционен Път.

Да си спомним за съществата “Борг” от сериала Стар Трек. Те бяха лишени от човешки чувства. Хуманистичното у човека се намира в неговото тяло. Чрез което той прегръща, гали и успокоява. Чрез което прави любов и се размножава. Да запазиш своята Човечност означава да запазиш всичко, с което си дошъл на този Свят и спокойно преминеш към следващия.

Криле

Да отрежеш крилете на човек
ей така, защото е здрав
и не можеш да го тъпчеш с химия.

Да го убиваш бавно
и да печелиш.

Затвори го у дома да диша спарен въздух,
границите затвори – както в миналото.
Ала можеш ли да затвориш волния Дух?

Можеш ли да побереш Творението в шепа?
Кой си ти неразумни демоне намерил място у човека?
Да му забраниш да се радва на Земята и благата ѝ!

Сърцето ми плаче за местата, които съм посещавал и знам –
всяко от тях е увековечено не с паметници на тиранията,
но с такива, на борците за Свобода.

Роса от Любов

Тъй както росата пои нозете ми
съм жаден за Теб и любовта ти,
за ръцете ти, за твоята прегръдка, твоя дъх.

Да бъдем заедно обречени,
на страст и радости, без скръб.

Надежда усмихва се със Слънцето,
ще бъдем двамата аз знам,
когато любим се ний искрено – без свян,
но с жар, с плам.

20.06.2020 г.

Сняг

Вали
по един вълшебен начин,
по който би искал да лъчи нега,
изпод клепките на девойка,
чието сърце копнее за теб.

Вали,
последният опит на Зимата
да се завърне.
Да покаже бялата си премяна
и завие с нея Земята.

С бял воал
по-светъл от кожа,
по-ефирен от порцелан,
по-лек от перце.

Един миг от Вечността,
преди да се разтопи
в Сълзи.

София 28.02-01.03/2020

Емпатията – условие за оцеляване на Човечеството

Живеем в интересно време. Бих го нарекъл трескаво и лудо. Лично бих предпочел по-добри дни, може би 20-те години на миналия век, или по—далечни библейски епохи. Сега, обаче, е времето на сериозните избори. На това, дали Човечеството ще продължи да съществува.

Емпатията е способност да съпреживееш чувствата на Другия. Да се поставиш на негово/нейно място. Това, мисля, не важи само за хората. Ние можем да проявим Емпатия към животните, към планетата на която живеем, към Природата. Емпатията е условие за установяване на дълбока и истинска връзка с Другия/то.

Съвременният човек няма време за Емпатия към живия свят. Той проявява такава, повече към безжизнени устройства. Бих нарекъл това нездрава суета и зависимост. Забравили сме да обичаме, да чувстваме и да се вживяваме. На мен лично, винаги ми е било трудно, да утеша силно разстроен човек. Никой не ме е учил да подкрепям, да бъда там когато има нужда от споделени емоции. За сметка на това ме учеха да разбирам Природата, да я уважавам и се прекланям пред нейната красота, богатство и сила.

Човекът, злоупотребявайки с издъхващата под алчните му ръце Природа, е на път да я загуби. Той мисли че върви напред, но не намира устойчиви решения, които да са свързани с експлоатация на по-малко природни ресурси. Измисля играчки, докато убива живи същества. Ще дам пример с роботите-пчели, които трябва да заместят измиращите. А защо просто не спрем да избиваме живите?

Да бъдеш Емпат е съвсем човешко. Това означава да бъдеш жив. Иначе си бездушен робот и живееш само в главата си. Само чрез емпатия е възможна общата игра, усещането на органичното Цяло, създаването на силна връзка в една социална група, в едно общество.

Ние българите страдаме от липса на Емпатия. Ние сме носорозите на Европа. Това се забелязва в начина по който Българинът се отнася към Другия. В повечето случай, без респект, освен ако не става дума за бизнес или други отношения. В нашето общество цари студено съжителство на егоисти. Тъжно ми е да го кажа, но това, което наблюдавам всеки ден, го доказва.

В един по-голям план, без Емпатия ние няма как да продължим напред. На прага на екологичен колапс, когато хиляди животински видове просто изчезват, когато ледниците се топят, а кокичетата цъфват месец по-рано, трябва да се замислим. Липсата на Емпатия към околната среда, към Другия – води до най-жестоката, екзистенциална липса на Емпатия към себе си.

Това е Вакуум от който човешката душа няма как да излезе и не може да получи помощ затворена в себе си. Точно в този момент трябва да си подадем ръка, да докоснем Другия. Да си позволим да усещаме и бъдем усетени, защото точно това са проявите на човешката Душа. Да чувства, да обича, да съпреживява и живее.

София, 13.02.2020 г.

Витоша

Мъгла се стели,
а под нея – злато,
килим тъй цветен,
многолист.

Сякаш було на невяста млада
повдига се
пред поглед на любим.

Мъгла се стели –
дъха на ели гората,
на песен и забравена Любов.

На здраве и на сила –
свята…

Гора, тъй радвам се
да следвам пътеките ти,
твоя зов.

10.11.2019

Коледно

Вали,
по стъклата се стичат
мокри дири, мъгла.

Сякаш Ангел да плаче,
че му липсва снега.

Сякаш Коледа тъжна е
всичко притихнало чака,
чудо да стане и сивото –
цветно да блесне
след Здрача…

24.12.2019

Млади момко

виждал ли си Любовта
как пристъпва боса,
рано с кобилица на рамене?

С менци пълни с вода –
дето всяка жажда утолява.

С цвете на Красота
в косиците.

С поглед на Надежда,
в очите.

Стъпва тихо –
като роса
и всичко пробужда.

Един копнеж
в сърцето трепва
щом я зърнеш.

Една мелодия
се извива над
балкани и шубраци.

* * *

Речеш да я уловиш
и веч’ я няма.

Разтваря се и полита
към небосвода,
ала оставаш утолен
от тая среща.

София, 5.01.2018

По-нови публикации »