Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.