словесни проблясъци

Категория: Наблюдения (Страница 3 от 29)

Наблюдения върху неща от живота.

Лекари и учени през 21-ви век

През 21-ви век лекарите и учените заеха странни позиции. Учени ни убеждават, че Човекът, венецът на Творението според Теолозите, е виновен за екологични катастрофи и климатични промени. Всъщност малцина от тях споменават за повишената слънчева активност.

По никакъв начин не се говори за духовния аспект на Човека. За неговото Божествено начало. За нуждите на Душата, които се задоволяват частично материално. Натяква ни се че сме “виновни”. Биваме принуждавани да закупуваме скъпи и неекологични електромобили, както и да се инсталират устройства за трансформация на енергия с кратък срок на употреба, които ще доведат до още по-голямо замърсяване на околната среда.

През миналият век учени се опитваха да овладеят атомната енергия. Да прецизират лазерния лъч. Да пътуват в Космоса. Всичко това имаше за основа, в голямата си част, желанието на Човека да открива. Науката да бъде полезна за прогрес и благополучие. Да облекчи начина на живот.

Науката на 21-ви век е псевдонаука. Тя се води най-вече от икономически интереси, като рядко разглежда въпроси в дълбочина. Например изключването на АЕЦ, използването само на ветрогенератори или слънчеви панели, което крие опасности за енергиен недостиг.

Може ли науката да се продава? Морално ли е науката да лобира за дадени политически или идеологически цели? Дали винаги не е било така? Науката може да бъде използвана за мирни, но и за военни цели. Нима не хора на науката и техниката не създадоха дронове, способни да убиват, без човек да застане очи в очи със своята жертва?

Наука, която не работи в полза на Живота, на Човечеството, е обречена наука. Наука, която крие от хората начини за евтин и устойчив добив на енергия, за пътуване, за отопление, за култивиране на растения, е лъже-наука. Те предлага временни решения, които ще бъдат заменени.

Какво биха казали учени от ранга на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Тесла, на Бор, на Хумболт, при вида на съвременната наука? Наука, медицина ли е, да се разработват биологични оръжия и рискови имунизационни препарати? Какво би казал Луи Пастьор, който е пробвал серуми върху себе си, а сегашни “медикаменти” са със спорни качества и научаваме за трайни увреждания и смърт, след тяхно прилагане?

Медицината е свещена наука. Науката трябва да работи за благото на всеки отделен човек. За благото на човешката Душа. За това даден човек се е родил с дарби за учен, за лекар. Да помага. Не прави ли това, той осъжда себе си и другите. Крие ли истината, изопачава ли я, използва ли знанията си против Живота, неговото дело е обречено.

Защото всяко знание ни е дадено от Разумната Вселена, от Бога. То е трупано и развивано в продължение на хиляди, милиони години, и единствено градивната му употреба го е съхранила през вековете.

Котел 2023 година

Котел е място, където Възраждането и революционният дух на България са кипели. Където е преписана История Славянобългарска. Където се ражда Раковски и създават комитети. Място скрито в сърцето на Балкана, до чиито друми водят пътища, над които бдят грабливи птици.

Пътят до Котел е лек, живописен, някак си тих. Той се отбива от петолъчката водеща към Шумен. Минава през Жеравна, която притежава повече съхранени стари сгради и прилича на град-музеи, отколкото Котел. Само че Котел, за разлика от близкото градче, има друг дух и заряд.

В центъра на града, на площада, се издига монумент, за който веднага ще познаем че е от времето на късния Социализъм. Груба, висока сграда, която в последствие установихме че е студена като хладилна камера. Ала на нея ще видим българския Лъв, витраж и установим, че това е един вид пантеон.

Пантеон, който започва странно с полицейски и военни униформи от целия свят. Който обаче ни въвежда в основата на живота на съвременния Европеец в края на 19-ти век. Място на просвета, на култура. Експозицията започва с обстановката на килийните и взаимни училища. Защото народ без култура е нищо.

Следват експозиции за делото на Д-р Петър Берон, също родом от Котел. Препис на Историята на Паисий. Дела на Сава Доброплодни, Софроний Врачански, Рибният буквар. Просветата е това, което е било нужно на революционерите и народа, да възстане и не бъде повече рая.

Самият Раковски се стреми да запази българското. Търси думи, създава речник. Пише по така наречения “Източен въпрос”. Търси нашето достойно място в Европа и Света и държи да отвоюваме свободата си. Трудно ще разберем човек, който ни зарича да не оставяме Бащиното огнище, при днешното търсене на по-добър живот. Ала това е заветът на предците ни.

Котел е малко градче, в чиято периферия, че и център, ще видим и неприятни гледки. Ечи лоша музика, карат се бързо коли от туристи, има струпани отпадъци. Трудно намираме място да спрем из тесните балкански улички. И все пак центърът е тих и празен. На него се продават малки слепени от шишарки и дъсчици къщички, местна изработка. Цените са съвсем разумни.

Разхождаш се и виждаш паметник на Петър Берон. Къщи, изрисувани с шевици. Голяма фреска на Раковски, чиито тъмни и изпълнени сякаш пламък очи, сякаш те хипнотизират. Котел те привлича, кара те да се замислиш за корените си, да не напускаш тази измъчена, изтерзана и окрадена страна, да останеш Българин. Може ли?

Не с меч и униформи трябва да започват изложбите, а с калем и четмо. Българинът може да достигне европейски висоти само чрез просвета. Сила е нужна, само и единствено да запази семейството си, дома си, но не и да властва над другите. Българин, това е първом да бъдеш Човек.

2023-та

Изпращам годината със спорт, работа и находки. Находките ни ги дава Вселената. Всеки ден, час и при всяко вдъхване.

Понякога завиждам на познати, на съученици и приятели, които живеят в чужбина. Те са избрали по-лесния и цивилизован начин на живот. Да, на нас ни липсват 500 години, през които Европа се е развивала. Изживяла е ренесанс, а нас са ни клали и сме били рая. Затова в България няма замъци, няма старо строителство, няма скулптури и произведения на барока и рококо.

Останали сме с едната Природа и ужасното отношение един към друг. Сякаш сме чистилището на Европа. А тази Европа, как ще я запомним от изминалата година? Свива ми се сърцето, когато се сетя за Париж. За Франция, разединена поради политическите игри на Макрон. За бити от полицията хора, за погроми. За целенасочено разделение на обществото. За лицемерие.

Година, в чиито край сме свидетели на геноцид, който се извършва в Близкия Изток. На изпращане на редовна войска срещу мирно население. На избиване на жени и деца от войници. На рушене на сгради и болници. Как гледа Европа на това? Мнозина се застъпват за правата на палестинците, сред тях и видни евреи, като бившия лидер на “Лекари без граници”.

Светът е завихрен от турболенции. От създадени кризи, които помагат на тоталитарната власт, на тоталитарните режими да затвърдят позициите си и да дестабилизират обществото. Защото демократичната власт, не би използвала насилие срещу Народа. Тя не би се страхувала от него.

Власт, която се задържа с насилие, се пази от собствените си демони. От собствените си грехове. Цар Борис III е ходил без охрана из планините и е бил приеман от селяни в домовете си. Обичан политик, поставен до стената за да приеме тежки за България решения.

А България все е на кръстопът. Все е ядена вътрешно от предатели и червеи. Все е измъчена, но ражда. Не знам какво да кажа за Българите. Ние сме народ, който просто трябва да се справи, да оцелее. Нямаме материалните блага на бившите империи, като Великобритания, Испания, Германия, но пък не носим и тяхната карма.

Ние сме свити, като бабаитстваме по между си, сред по-слабите. Не се учим един друг, а крадем знание, опит, средства, за да минем между капките, да продължим. Това не е нормално за едно развито, Европейско общество. От Запада и Изтока сме склонни да вземем хубаво но и лошо. Да вземем деструктивния модел на корупцията, на службогонството, на лицемерието.

България може би ще пребъде, дори да сме пет милиона, пък и три да станем. Стига да не продадем земята си, която всъщност не е наша. Нищо на този Свят не е наше, а принадлежи на Бога. Включително телата и душите ни. Не можем да воюваме за земя, за обичта на друг човек, за идеология. Можем да се борим за Свобода, за Равенство и Братство в един идеалистичен план, такива, каквито ги представят Учителите на Човечеството.

Какво стана със синьото небе?

Всяко нещо, което се прави без знанието и съгласието на другите, е потенциално опасно за тях.

Свидетели сме на модификация на времето. На локалния климат, чрез използване на технологии за Гео-инженерство. Последното трябва да разбираме, като технологични опити за създаване на облаци, дъжд, спиране или намаляване на пряката слънчева светлина. Каква е целта?

Спомням си как изведнъж започнах да страдам от астма, от задух. Това бе в началото на 2000-та година, след като България стана член на НАТО. Не съм обръщал внимание какво се случва тогава в небето. Твърде вероятно от даден момент насетне, в него да се извършват експерименти.

Те крият голяма опасност за флората и фауната. В провинцията се забелязва увреждане на зеленчуците след дъжд, възможно изкуствено предизвикан. Технологии за Гео-инженерство се използват от десетилетия. Впръскване на сребърен йодид и сухи ледени кристали, с цел образуване на облаци. Или на алуминиеви частици, за отразяване на слънчевите лъчи.

Всички ние сме свидетели на промяна. Огромна промяна, която започна от началото на миналия век. Век, белязан с две Световни войни и измирането на милиони хора. На грипна епидемия, на създаване на Фашизъм и диктатури. Време тежко, време разделно.

В съвремието ни рядко вдигаме поглед към небето, но тези, които са родени през миналия век помнят неговата синева. Неговата чистота и наличието на бели, кълбовидни и перести облаци. Рядкост в наши дни. Казват, че поради засилената Слънчева активност космическите частици, благодарение на които се образуват облаците в атмосферата, биват отклонени от Земята.

Поради тази причина се явявало необходимост от създаване на изкуствени облаци. На изкуствено покритие на небесата, което да отразява и намалява интензитета на Слънчевите лъчи. Чуваме за проектът “Щит”, разработен в тази посока. Само че на каква цена?

На каква цена се пръскат милиони тонове химикали в небето? Кой или какво има изгода от това и защо правителствата и метеоролози, мълчат? Възможно ли е зад всичко това да стои сериозна конспиративна мрежа на много високо ниво, в която са вплетени финансови, военни и политически структури?

Гео-инженерството е факт. Неоспорим факт, за нещо, което се случва пред очите ни. За експеримент, за който обществото не е информирано. Не е било взето неговото позволение. Струва си да се запитаме, защо в този интензивен за Земята период на Еволюция, определени сили, вероятно неземни и опасни, се опитват да “ни спасят”, без да ни информират.

Всяко нещо, което не е комуникирано обществено, за което не е взето нашето съгласие, което има потенциал да разруши нашето здраве и повлияе негативно на Природата, крие опасност в себе си и е белег на тоталитаризъм.

Нация и Фашизъм

Не можем да свързваме Фашизма с определена нация или държава. Фашизмът е форма на управление. В миналото и настоящето можем да го разпознаем.

Фашизъм е, когато не можеш да изразиш свободно своето мнение, без страх от последствията.

Фашизъм е, когато обществото бива разделяно и една част от него е нарочена за виновна за неговите проблеми.

Фашизъм е, когато книги биват забранени и изгаряни.

Питам се, разпознахме ли Фашизма през последните няколко години?

Има хора, представители на страни, които са били управлявани от диктатори, от фашистки режим. Сред тях хуманисти и писатели, като Алберто Моравия, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг и Толстой. Чиито книги са били забранявани и горени от фашистите. Които са били принудени да живеят в изгнание и някои от тях дори са посегнали на живота си, само и само да не живеят под ботуша на фашиста, под диктатура.

В съвремието ни мнозина евреи осъждат политиката на правителството на Израел спрямо палестинците. Политика на геноцид, окупация и маргинализация. В този ред на мисли когато осъждаме политиката на това правителство, ние не осъждаме евреите. Както по време на Световните войни или кампаниите на Наполеон. Не можем да осъдим хората, принадлежащи към една нация, за вероломството на правителството. За прищявките на някой лидер.

В България е същото. Попитайте колко хора са съгласни с политиката на правителството по който и да е въпрос. Видяхме, как държавниците действаха по време на “Пландемията”. Как разделиха обществото. Как дадена група бе маргинализирана. Същото е и с въпроса за местене на паметника на Съветската Армия, по въпроса за конфликта между Русия и Украйна, а в момента и в Близкия Изток.

Ние сме свидетели на обезличаване на Човешкото и това е фактор за Фашизъм. Защото когато една система, едно правителство върви срещу Живота, използва технологии за създаване на оръжия, малтретира обществото и използва полиция и сила за да запази властта си, то става дума за диктатура, за Фашизъм.

Можем ли да бъдем тихи, спокойни наблюдатели на този процес? На процес, над който Бог и Ангелите ронят сълзи? Същото е, когато водеха евреите към Лагерите на Смъртта. Само че когато гори чергата на съседа, когато има безправие, то ще стигне и до нас. Изходът? Изходът е всяка форма на диктатура, на явен и прикрит Фашизъм да бъде изкоренена. Защото само по този начин Човечеството ще пребъде. А нечовешкото, ненормалното, то винаги е съществувало като фон, на който да изпъкне Човечността.

Форсиране на Реалността

Колата форсира правейки завой. Беше Ауди А4, сив металик със залепено черно фолио в маскировъчна шарка. Возилото се заклати правейки забранен обратен точно до Мол София. Спря малко след спирката и от нея излезе младеж насочващ се към Мола. После Аудито потегли към паметника “Руски” пилейки гуми.

Питам се къде е полицията и защо са ѝ толкова камери, служители и коли, след като не сезира нарушителите? След като няма нейни представители на възлови кръстовища и след като не се появяват ненадейно както е в Япония или Швейцария, както са ми разправяли, залавяйки нарушителя.

Нужно ли е последният да бъде наказан ако не от Закона, то от “народната любов”, защото подобни диванета, застрашаващи живота и здравето на останалите, не бива да са по пътищата. Тяхното място е в тухларната, в ареста и на топло, далече от отговорността да шофираш.

Земята и Хората

С жената гледаме един филм, от онези “модерните”, пост-апокалиптични. В които ресурсите уж изчезват, корпорации изкупуват земята на фермери, а правителството принуждава хора да мигрират в Космоса. Уж за добро на планетата. Казвам си, какво лицемерие!

Лицемерие е да се сваля Човекът от пиедестала, на който е поставен от Бога. Лицемерие и подлост е, хората да бъдат гонени от дома си, за който биха могли най-добре да се грижат. Защото Адама даде имена на всички животни, опозна всички дървета. Децата на Адама са тези, които могат най-добре да се грижат за Земята. Всички други същества, които имат апетити към нея, отново ще експлоатират суровините ѝ и мъчат нейните жители.

Затова казвам, не напускайте планетата! Не се отказвайте от своя Дом. Защото човекът е проекция на Земята. Тя е негова майка и матрица на Живота ни. В открития Космос или на друга планета, човекът има в пъти по-малко шансове да оцелее и няма да бъде същият – Соларен човек, дете на Слънчевата система и Земята.

Клима(к)тични

Чета как Цветелина Г. от български произход, представител на финансова институция в Световен мащаб, изказала мнение тези, които използват въглища …”трябва да плащат повече и повече”.

Защо бе джанъм, нали ресурсите са ни дадени за употреба? Да не би ветрогенераторите и слънчевите панели да се пръкват от нищото? Не се ли руши земята под тях? Дава ли плод, расте ли нещо под панелите?

На село, след кастрене и сеч на сухи дървета, остават десетки, да не кажа стотици клони. Човек лесно може да изкара една Зима с тях. Лично харесвам миризмата на изгоряло дърво, въпреки че съм против сечта на здрави дървета за огрев. Ставам сутрин и вдишвам. Ей така мирише на село!

Само че в града (а и не само), вдигаш поглед и виждаш изкуствено създадено небе. Сиви ивици, причина за понижението на температурите. Неясни субстанции, които се сеят всеки Божи ден в небето, а някакви си люде, които дори не са метеоролози, се изказват как да се топлим, как да ползваме ресурсите.

Ресурсите се ползват на регионално ниво. Като имаш мина и въглища, ами ползвай ги. За отопление, за създаване на суровини, за каквото се сетиш. Една страна трябва да е свободна да ползва това, с което разполага. Това, което ѝ е дадено от Бога, Природата. Можем ли да насилим слаборазвити страни да ползват ядрени технологии, след като не разполагат с учени и условия за тяхното изграждане, камо ли средства?!

Всичко това ни води до мисълта за засилващ се натиск от страна на нечовешката върхушка, която си мисли че управлява Земята. Натиск за използване на енергийни източници, които всъщност те правят зависим от метеорологични условия, или централизирано управление. Натиск, да се откажем от използвани през столетия и хилядолетия ресурси, за сметка на краткотрайни и скъпи решения, които в никакъв случай не са екологични.

Нима цифровизацията е с реверанс към Природата? Тези, които ни уверяват, че вървим към технологично, цифровизирано общество, сякаш са слепи, за това, че поддръжката на милиони и милиарди устройства изисква както ток, така и безброй суровини за тяхното производство. Да не говорим за краткия им живот и непрекъснатия технически “прогрес” изискващ тяхната подмяна.

Въпросът е за кого наистина лобираме? Всичко, което е създадено от Природата, което има биологичен и органичен произход, може да бъде лесно асимилирано от нея. Може да се усвои и разгради. Тук в никакъв случай не попадат технологии и електроника, които изискват специални средства за раздробяване, отделяне на материалите и рециклиране. Дори ползването на така наречените соц. мрежи изисква сериозен енергиен и технически ресурс.

Така че, Приятели, който се връзва на пропагандата “Цифровизация с цел Екология”, той не си дава реално сметка за нещата.

Паметни

Някой казва, че бил голям патриот. Че иска български паметник. Хубаво, като си такъв патриот да те попитам отиде ли в село Славовица, да се поклониш в лобната къща на Стамболийски? Изкачили безбройните стъпала водещи към костницата му? Почисти ли ги от плевели? Щото Стамболийски е бил радетел за правата на селяните, на отрудените хора.

Апропо чии да бъде този паметник? На Аспаруха, на Ал. Батемберг, на Негово Височество Борис III, последният истински обичан от народа политик. Само че няма да се учудя, ако галениците на Тато, предложат да издигнем негов паметник. И така Живков, чиято охрана днес управлява България, ще се смее както и от отвъдното, така и от площада.

А мнозина ще искат паметник на Тато, защото имало тогава работа за всички, нямало висока престъпност, имало ведомствени жилища, облаги, малки данъци. А сега държавата те скубе отвсякъде. Докъде я докарахме нали, крадецът да вика дръжте крадеца…

Мисля, че работникът, дръзнал да среже ръката на Альоша ще сънува кошмари. Защото е бил като гладиатор сред публика от плебей, гледащи шоу и просто е трябвало да убие. Защото да разрушиш произведение на изкуството, па макар и социалистическо, нечии труд, си е убийство.

Да даваш пари, веднъж да се гради, после да се разваля, после да се гради… поредната недомислица в тази измъчена държава, е наглост. Защото минете през паркинга в базата на БАН до танцувалното училище и ще видите как пред “Института за Космически изследвания” има кратери, като там да падат пряко метеорити.

Срам е да рушиш най-големия паметник в Европа посветен не толкова на съветската окупация, а на победата на Червената Армия над Фашизма. Да, видяхме и другата страна на монетата. Имаше лагери, ДС и все още ги има, ала ако нацистите бяха спечелили войната Славянството щеше да погине.

Казва ми една съкурсистка от Френския “ние нямаме нищо общо с Русия”. Викам си, не сме ли Славяни? Не говорим ли общ език, не изповядваме ли една вяра? Нямаме ли сходни обичай, да сме гостоприемни, да пием чай? Да, на всички ни погледът е вперен на Запад, ала хортуваме със съседите. Човек трябва да знае корените си.

Та за паметника. Альоша бе символ на София. Също като паметникът Руски, посветен на Твореца, с чиято помощ Русия освобождава България от Турското иго и дава хиляди жертви. Като Александър Невски, който се опитват да окарикатурят с арки, като паметника на Цар Освободител.

Вие ще кажете че съм Русофил и няма да го отрека. Аз съм също така Германофил и Франкофон, но най-вече хуманист, който рита срещу лицемерието на властта, срещу всяка форма на тоталитаризъм. Срещу погазването и елементарната етика. Ала живеем във времена, за които писателят е казал, “Пази Боже сляпо да прогледа”.

« По-стари публикации По-нови публикации »