Отидох да гледам постановката “Всяка първа сряда” предубеден. Може би защото темата за интимността е пикантна и твърде лична. Вероятно и заради това доста хора на различна възраст, самотни или придружени, избраха тази Сряда да я посетят. Заведението е с контрол на достъпа, с високи охранители на вратите, отнемащи шишетата с вода.
Само че водата е за пиене и вероятно има посетители, които се нуждаят от нея. Вътре ти искат пари за гардероб. Уж е дарение, но задължително. В заведението трябва да се отиде по-рано. Повечето маси са украсени с табелка “Резервирано”, която ти иде да захвърлиш някъде и да седнеш. Отвсякъде се носи смрад на “Вайп” и не е препоръчително при тази слаба вентилация, човек с астма или бременна, да прекарват дълго време там.
Дотук с критиките. На сцената излизат млада жена, с дълга коса и гъвкаво тяло. С характер, който е прям, закачлив. С искрящи, може би от влизането в роля, очи. Също така и запазен, посивял мъж. Висок, слаб, без изразени мускули. С характерна трапчинка на голямата челюст и приятен баритон.
Те ни разказват историята за двама души, които за запознават по Интернет. Уговарят се да се виждат всяка първа Сряда от месеца, когато мъжът – Йоханес, има работа в градчето, а дамата, чието истинско име е Ема, му прави компания, в неговата квартира на търговски представител.
Срещат се двама души, като единият от тях иска да се отдели от семейството. Попаднал е в екзистенциална криза. Търси разтуха и възможност да се отново почувства мъж. Както и дама, израснала без бащинска подкрепа, търсеща възможност да припечели малко пари, но и да поговори с някого.
Сделката е да не обсъждат личния си живот извън квартирата, но дали това е възможно? Възможно ли е, когато тялом се отдадем на някого и прекарваме време до зори с него, да не отдадем и Душата си? Да не се привържем и дори понякога открием нашия партньор?
Въпреки че отстрани погледнато пиесата е пикантна, изпълнена с езикови каламбури и понякога странни преводи и тавтологии, в нея е вложен друг, важен и по-дълбок смисъл. Психологията на общуването, на търсенето на Другия, на приятелството и привикването.
Житейският път ще лашка двамата любовници. Ще им изпраща предизвикателства, като те самите ще бъдат отговорни за изборите, които правят. И въпреки че имат определени възгледи за Живота, самият той, с неговите неизвестни, ще ги накара да ги променят.
Препоръчвам пиесата за всички, които търсят или са били докоснати от търсенето на Другия. Които не са предубедени, но отворени да учат. Да приемат различното, нестандартното, като в неговата основа понякога се крие неписан морал. На приятелството, на чувствата и на изначална вярност.
Хубаво е да видиш актьор, с насълзени след края на пиесата, очи.
https://www.facebook.com/ARTvent.bg/videos/2096683220728323/