Във време на голяма неправда писателят не може да мълчи. “Лекари”, “учени” и “журналисти” могат да мълчат от страх, или да лобират за някоя страна. Писателят, обаче, има дарба и дълг – да сподели какво е преживял, да отрази своето съвремие, да търси и изложи Истината.
Категория: История (Страница 7 от 9)
Ако някой ми каже “Вярвай сляпо на науката” ще му отговоря така – хора на “науката” създадоха концлагерите по време на Втората Световна война,
ала затворниците интуитивно знаеха какво се случва в тях.
Понякога ти се иска да си сред тълпата. На улицата, или в магазин. Там където се надяваш да срещнеш разумни и добри хора. Стари софиянци. Интелигенти. Някой, който да те разбере и помогне. Да бъде човек. Да излезе от голяма и скъпа кола и да не прилича на мутра.
Времето в което живеем е на контрасти. Виждам изключително скъпи коли, за по 50-100 хил. лева и същевременно хора, които бъркат по кофите. Молят за някоя стотинка, свирят и пеят на улиците. Някои от тях със съвсем приличен външен вид. Културни, но изпаднали хора.
Тази пропаст е създадена. Корупцията даде възможност на мнозина да вземат пари от ЕС за измислени проекти, да въртят бизнеси като автопаркинги на ключови места и видиш ли до разширената наскоро зелена и синя зона. Корупцията и безхаберието са в основата на нищетата.
Само че тя е морална нищета. Затова богатите и далавераджийте пратиха децата си да учат и работят в чужбина. Защото тук, в България стана като зверилник. Като цирк. Като една машина за източване на пари от всякакви далавери, от незаконното рязането на дърва до стерилизацията на коли, по границата.
И ние сме насред този цирк. В който горили карат коли, по-скъпи от апартаменти. В който полицията е арогантна и не спазва правилата. Ние сме сред този адски водовъртеж и се опитваме да оцелеем. И не само това, да бъдем хора. Защото в 21-ви век, това е най-трудното.
През последните години малко се говори за Божественото, ала то живее у всеки човек. Божественото е това, което ни вдъхновява и води до велики постижения. Което ни дава импулс за живот. Стремеж да бъдем по-добри.
Някак си опитват да ни представят реалността като материалистична.
Вероятно предстои нов духовен Ренесанс и ние се намираме в преход. Някои ще искат да се облагодетелстват и заграбят за последно това, което могат да вземат, ала те са свързани с материята. Останалата част от Човечеството ще се събуди и прегърне основоположните ценности, които ни правят Хора.
Да казваме и търсим Истината. Да се обхождаме братски с другите. Да имаме Вяра в сърцата си. Да се чувстваме свързани с Космоса и Жизненото Дихание, което го пронизва. И най-вече да си признаем грешките, които допускаме по пътя на Еволюцията.
Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.
Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.
Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.
Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.
Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.
Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.
За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.
Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.
Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!
Дори да загина
след мен ще дойдат мнозина,
стотици,
да бранят Истината.
С меч и гърди,
със словото вярно
ще бранят и
гинат те славно.
Защото, когато
се потъпква Истината
страдат всички хора.
София, 04.XII.2022 г.
Сградите на БАН на ул. Академик Георги Бончев са плачевен паметник на някога работещ научен комплекс. Сред масивните постройки с прокъсани знамена на България и разбира се – даващият пари ЕС, има оголени до метал халета от железобетон, които в повечето случай са отдадени на фирми за производство.
И наистина тук се помещават печатници, цехове за рамки, довършителни полиграфически работи и др. Да, тук там се намира и някой научен комплекс. Влизаш вътре и гледаш по вратите лепенки – тази стая, това оборудване, този коридор, съществуват благодарение на проект “някой си” с бенефициент “еди кой си”.
Замислям се, има ли по-бедна държава, по-беден институт от този, който го кара на дарения? Защото надали ще видим в чужбина толкова табели, колкото у нас, на трамваи, врати на офиси, инфраструктури и др, че са строени главно с европейски и частично, наши средства.
Замислям се за учените. Биолозите, открихте ли лек срещу всички болести? Химиците – формула за чисто гориво, което да изгаря пълноценно и не отделя вредни вещества? Инженерите – свободна и достъпна електроенергия за хората, като гениалния Тесла? Филолозите – език, на който да се разбираме всички? Не, защото това са “опасни” за някого открития.
Научната среда, казват, се подкрепя от бизнеса, от индустрията. Последните, обаче, нямат нужда от панацея, а от бълване на лекарства. Не от чисто гориво, но от спекула в цените за горивата и “нови” технологии. Безплатната енергия ще освободи човека от оковите на енергийните холдинги (или картели). Общият език, би направил хората братя.
Учени, не се страхувайте да споделяте Вашите открития и работете най-вече за благото на Човечеството!
Трудно е да си представим, че под нашите крака се намират пластове история. За това говорят археолозите, но земята под нас потъва по-бавно, отколкото можем да възприемем. Ако отидете на Витоша в посока “Бай Кръстьо” ще видите пейки, монтирани преди десетилетия. Потънали на сантиметри в земята те създават представа, че предишното поколение сякаш са били джуджета.
За миналото говорят и каменни паметници. Отново на Витоша, в Княжево посока “Бялата вода” ще видите огромни статуи на хора в потури с автомати в ръцете. Те стоят като неми свидетели на една епоха. А всичко около тях се руши. Канавките, пътеките на Витоша, Природата. Околната среда е отражение на жителите в нея.
Ходил съм на доста места из България. Малко от тях съм видял облагородени. Ако е така носят усещане за меркантилност и експлоатация. Българинът търси келепира, а когато направи и най-малкото усилие или добро, изписва това с големи букви. В повечето случай на табели, описващи 90% дадени средства от ЕС и 10% събрани от местните.
Тази реалност се разпада. Подобно на есенните листа на изсъхналата асма. Харесва ми да виждам волеви хора. В парка няколко жени тичат. Бавно, спирайки, ходейки и продължавайки напред. В желанието си да укрепят здравето си, да увеличат силата си. Да се докоснат отново до младостта.
За България с шест и половина милиона жители, няма добри перспективи. Освен ако човек не е продал достойнството си и не е влязъл в някаква “схема”. Да бръкне в “кацата с меда”. Да си построи къща, купи кола за 40-50 хиляди. И да си трае, обграден с “правилните хора”.
Навън е студено и мрачно. Не, че не обичам нашата Природа. Не, че не харесвам някои черти у българина. Всичко това е обречено на разпадане. Сякаш всяка страна, в която е вилнял демонът на тоталитаризма, е обречена. Защото жителите не са поискали прошка.
Немският народ поиска прошка. Носи греховете си и плаща десетилетия. Казват “Немецът е виновен за две Световни войни”. Друг е въпросът дали не е бил въвлечен в тях и подтикнат да ги води. “Немецът е виновен за Холокоста”. “Немецът изобрети отровните газове и по-мощни оръжия”, ала даде възможност на други да ги използват…
Да, трудните теми в ежедневието излизат на повърхността, в такива мрачни, есенни дни. В които човек търси смисъл. Смисъл има в това, да дадеш живот, да си полезен на другите. Да облагородиш средата, в която живееш. За нас българите, смисълът се губи, защото живеем в измислена реалност.
Остава ни волята. Да тичаме в кръг, или излезем от него и поемем друга посока. Да тичаме към “обетованата земя”, дори да се изранят ходилата ни. Дори да останем без дъх, да следваме мечтите си и им дадем живот. Защото за това сме тук на Земята.
Вчера германците празнуваха падането на Берлинската стена (Mauerfall). Това бележито събитие се случва през 1989 г. Очите ми винаги се изпълват със сълзи, гледайки кадри от този момент. Стена, която се руши, за да могат роднини, близки, сънародници, да се срещнат и подадат ръка.
Границата, Стената, не бива да съществува в едно демократично общество. Абсурдът на Берлинската стена е разделянето на един народ, на един град, на роднини и приятели. Този, който създава стена, има лични облаги от това.
Стената, границата, са белег за ограничение.
А човекът не бива да бъде ограничаван. Нито от режим, нито от стени и граници. Той е Свободен Дух, който трябва да може да се учи, да се среща с хора и черпи знание и вдъхновение от други култури. Също така да може да търси по-добри възможности за живот и се чувства жител на цялата Земя.
На 10 Ноември 1989 г., в България стават драматични промени. Пада тоталитарното правителство, управлявало страната 45 години. Години, белязани със затворени граници, репресии и ограничения.
След тази дата в нашето общество настъпиха демократични промени. Създаде се многопартийност, както и възможности за частен бизнес и пътуване зад граница. България стана член на Европейското семейство, въпреки че в нея и до днес работят сили, белязани от тоталитарния режим.
Честит празник!