Категория: Футуризъм (Страница 6 от 7)

Ако 2023-та година

05.03.2023 / Георги Атанасов

Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.

Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.

Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.

Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.

Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.

5.03.2023 г.

Учените в съвремието

16.02.2023 / Георги Атанасов

Не бива да се залъгваме, че в днешния ориентиран към печалбата Свят, учени могат да работят свободно за доброто на Човечеството. Някой учен, открил евтин източник на гориво, електроенергия или лекарство, по-скоро ще бъде “премахнат”, а неговата работа потулена. За добруването на хората е нужно съзнание и отговорност.

Рециклиране

12.02.2023 / Георги Атанасов

На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.

Продесия на бъдещето или защо машината не може да замени Човека

11.02.2023 / Георги Атанасов

По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.

Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.

Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.

Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.

Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.

Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.

Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.

Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.

Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.

Поглед към Космоса

06.02.2023 / Георги Атанасов

Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.

В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.

Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.

Мета-вселената

19.01.2023 / Георги Атанасов

Мета-вселената ще бъде реалността на “обикновените хора”. На бедните. На тези, на които им се втълпява, че тровят Природата, а не големите концерни.

Богатите, за тях ще остане удоволствието да обикалят планетата на яхти, самолети, тежки джипове и както им харесва, докато “подчинените” (и заблудените) скитат из “виртуалния Свят”.

Примката се затяга и ние не трябва да допускаме дискриминация на база икономическо състояние, което води до “касти” в обществото.

Изпращаме 2022-ра

31.12.2022 / Георги Атанасов

Изминалата година бе тежка за всички ни. Най-вече в емоционален план, защото човек живее трудно, когато около него има конфликти. Трудно се живее с лъжата и псевдо-морала. Трудно се живее, когато няма яснота за бъдещето.

Нумеролозите биха събрали сбора от числата на годината 2022 и рекли че прави 6, а 6 е число на баланса на силите и Любовта. Може би точно това се опитват да ни кажат конфликтите и противоречията. Че в основата им стои необходимостта да се погледнем истински, приемем и обичаме.

Изпращам годината доволен, взел важни решения в живота си. Заедно с моята съпруга, съдействаме на нашите клиенти и познати, в техните начинания. Да предлагаш и извършваш услугите си качествено, както и да бъде заплатено за тях не е срамно, а важно, защото това ни свързва с другите. Учи ни да ценим взаимно труда си и си помагаме.

Важно е да не се притесняваме да оценим труда си, спрямо променилата се икономическа ситуация. Защото честно спечелените средства се стопяват при инфлация. Личните ресурси, от друга страна, винаги се оценяват. Качества като лоялност, честност и трудолюбие са движили Човечеството и неговия прогрес.

Бих искал да затворя вратата на времето и погледна напред. Да се порадвам на Слънцето през Декември, въпреки топлото за сезона време, като отдам това на естествени процеси, през които минава Земята. От изключителна важност е всички ние да бъдем хроникьори на времето, в което живеем, защото носим отговорност пред бъдещите поколения.

Ако Стефан Цвайг, Ремарк, Даниел Дефо, Лермонтов, Виктор Юго и много други писатели не са описали времето, в което са живели, то ние щяхме да разбираме за него от учебниците, а всички знаем кой пише Историята. Не, Историята е това, което са преживели и разказали хората.

За новата година си пожелавам да вървим заедно напред с моята съпруга. Да бъдем здрави и работим осъзнато за това, чрез спорт, дишане и правилно хранене. Всички ние да се осъзнаем като членове на голямото Човешко и Вселенско семейство и да оценим Живота.

Да можем да казваме Истината, без да се притесняваме. На Истината не ѝ нужна политическа коректност. Тя резонира у всеки. Ние всички имаме усещане за това, което е правилно. У всеки човек живее и се проявява Духът, Разумното, това което гради и поддържа Живота.

Да насочим внимание към истинските неща. Към това, което ни прави хора. Към това, което ни свързва и прави братя. Към един нов начин на общуване и правене на бизнес, защото бизнесът не е лошо нещо, ала е лошо да превърнем всичко в търговия. Да насочим нашите мисли и чувства към корена на Живота, от който се учим, вземаме интуитивно решения и вдъхновяваме. Да се свържем с Божественото у нас. ЧНГ приятели!

Джайнисти

13.12.2022 / Георги Атанасов

Чувал съм, че в Индия живеели последователи на духовния учител Махавира. Наричали се “Джайнисти”. Характерно за тях било, че чистели с метла пътя, по който вървят, за да не настъпят някоя дребна твар. Ако ги види западен човек ще рече че им “хлопа нещо”.

Ръководството на ЕС иска от всички нас да станем “Джайнисти”, ей така отман. Да се откажем от създаваните с години удобства. От използването на горива, кожи, яденето на месо и да махаме с метлите. Това е нелепо и зад него прозира двойният стандарт. За едни джайнизъм, за други – охолство.

Лично съм се отказал от яденето на месо и риба от години. Най-вече, защото обичам животните и уважавам Живота. Съгласен съм, че вероятно в някои ферми животните са гледани зле, но да попитам как се отнасят към нас като хора? Как третират правителствата своите собствени поданици?

Бих искал да заменя материалите които ползвам, с такива, щадящи животните. И сега се замислям, преди да си купя кожен колан или ръкавици. За яке не може и дума да става. Тези времена отминаха. Но кожата се е доказала като продукт с качества, дадени ѝ от Природата.

Всички знаем поговорката “Прекален светец и Богу не е драг”. Има твърде много истина в нея. На Земята живеят милиони хора, които работят съзнателно за своето духовно израстване. Които пазаруват разумно, разделно хвърлят боклука и не бият барабан за делата си.

Противно на това политическото лоби налага псевдоекологични идеи. Защото всички знаем, че в Природата има естествен кръговрат, подбор и обмен на вещества. Че са се случвали естествени катаклизми, както и водили тежки войни, наситили атмосферата с вредни газове много повече, отколкото могат да изпуснат обикновените хора, карайки колите си.

Пътят към прехода ще е дълъг. Може би няма да е славен. Може би ще е изпълнен с лъжи, терор и натиск. И сега виждаме как по-лабилните вземат супата и я хвърлят по шедьовър, който не могат да сътворят. А какво ще стане утре? Ще започнат да палят коли с ДВГ? Какво поражда радикализма?

Това е лудост, която трябва да спре. Учени и политици са на мнение, че атомната енергия е ключ към евтино и екологично електричество. Само че кому е изгодно хората да живеят евтино? Животът поскъпва, жилищата стават почти недостижима материална придобивка, а всичко това оказва влияние на демографския растеж. Защото деца се гледат в сигурни условия.

Някои ще каже, че това са брътвежи на закостенял човек, не търсещ промяна. Не другари, аз съм от хората, които първи са купували нови технологии излезли на пазара. Също така се старая, да живея природосъобразно. Да пътувам с цел, да харча съзнателно.

Погледът на всички ни е вперен в “Светлото” или неясно бъдеще. Бъдеще, което ни плаши. Бъдеще, в което трябва да сме осъзнати.

За Истината

04.12.2022 / Георги Атанасов

Дори да загина
след мен ще дойдат мнозина,
стотици,
да бранят Истината.

С меч и гърди,
със словото вярно
ще бранят и
гинат те славно.

Защото, когато
се потъпква Истината
страдат всички хора.

София, 04.XII.2022 г.

Още за „изкуствения интелект“

20.11.2022 / Георги Атанасов

Всеки машинен или “изкуствен интелект”, би бил като осакатено подобие на човешкия ум. Колкото и да ни убеждават, никаква технология не може да достигне върховете на ума. Защото само нему са присъщи възможности като въображение, например. Умът е способен да конструира реалности, които не са му познати. Да си измисля машини и светове.

В зората на Четвъртата Индустриална Революция, изкуственият интелект е лайтмотив. “Панацея” за трудностите на човечеството. Начин, да бъдат елиминирани “грешките” на хората, при различни дейности. Като шофирането например. Ала трябва да отчитаме, че човек се учи и израства чрез опита си.

Машинен интелект се залага в много устройства. Телефони, прахосмукачки, коли. Ала и в автономни бойни машини и прототипи на военни роботи. Както писах и преди – изкуственият интелект не може да разбере понятия като морал, любов, чест, или родина. Нему е чуждо и присъщото на живите същества състрадание.

Хората опознават другите форми на живот чрез общуване. Това поражда у тях емоции и любопитство. Начин да направят обмен чрез друго съзнание. Самото размножаване и създаване на деца от човека, е част от еволюционната стълбица, като всяко поколение носи информация за извървения от предците път и възможност, да надградим постигнатото.

Противно на това машината няма собствена идея за прогрес. Тя не е ограничена като човека във времевия интервал на живота. През съществуването си човекът се опитва да израсне, съзнателно или не. Има стремеж и вътрешен импулс да остави следа, или най-малкото, поколение.

За машината ще бъде чуждо и непонятно желанието на някой, да види изгрева. Да изкачи планина. Да подиша чист въздух. Да бъде сред Природата. Тя няма никога да разбере пертурбациите на Душата, емоциите, които подтикват човека да създава произведения на изкуството.

Защо идеята за “изкуствения интелект” се налага? Може би за да свикнем с нея. Да ѝ делегираме някои задължения. Само че упълномощаването на технологията да взема решения вместо нас крие рискове. Най-малкото че ние няма да разчитаме толкова на своя опит и интуиция. На възможностите на нашия ум и въображение. А на набор програми, създадени от хора.

Технологиите могат да намерят приложение там, където е опасно за човека, но не и да бъдат негов заместител. Да го освободят от тягостния монотонен труд, но не и да отнемат правото му да работи и се развива. Една машина може да постави инжекция на болен, но никога няма да изпита емпатия.

Машините приложение намират в много сфери от нашия бит. Те би трябвало да са облекчение за човека. Употребата на роботи в личния живот при грижа за възрастни и игри с деца, крие рискове от все по-голямо отдалечаване на хората един от друг и оттегляне в себе си. Всъщност точно сред новите технологии ние трябва да си подадем ръка и бъдем по-човечни.

Архив