Категория: Еволюция (Страница 3 от 8)

Човещина и Съединение

06.09.2023 / Георги Атанасов

Силите, които действат срещу Човечеството, разчитат да успеят да разединят хората. Дали ще бъде чрез заклеймяване на група, като маргинална. Дали чрез всяване на страх или омраза.

За да можем да минем през този труден за всички ни период и да останем хора, то трябва да сме осъзнати. Да се държим един за друг. Да познаваме и отсяваме Човешкото от иноземното.

Само и единствено обединени срещу общата заплаха, можем да влезнем в бъдещето. Бъдеще за нас и децата ни. Бъдеще в Еволюционен план, за цялата Планета.

Честит празник на всички, които обединявайки се си помагат и осъзнават, че са част от Цялото.

Бог да е с нас!

Казват, че изпращането сонда на Луната от Индия било постижение. За мен постижение е хората да живеят в Мир. Да се обхождат добре един с друг. Да няма бедни, болни и гладни. Тогава Човекът има място в Космоса.

Ролята на Писателя

08.08.2023 / Георги Атанасов

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Да обърнем взор към Земята

03.08.2023 / Георги Атанасов

В метрото виждам странна реклама “Заедно към Марс”, или нещо подобно и снимка на деца. Казвам си, що за пропаганда. Спомням си за книгата на Рей Бредбъри “Марсиански Хроники”, както и за филма по разказ на Филип Дик, “Зов за завръщане”. Човек се влияе и формира от средата в която живее.

Та ако някой отиде на Марс, постепенно ще се превърне в Марсианец, а на Луната може би в Лунатик =) Шегата настрана, но ние живеем в уникални условия, които са ни формирали Биологически, Психически и Енергийно. Учителят Петър Дънов казва, че милиони Души чакат да се въплътят на Земята, за да свършат работа.

А тук има работа. Срещу тъмните сили, които желаят Земята само за себе си. Това късче Рай, което пътува из Космоса. Уникален хабитат за милиони същества, за Слънчевата Система, а вероятно и за нашата Галактика. Та стойте си на Земята, насочете взора си към нея, защото Тя има нужда от нас.

Нещо не е наред с този Свят

02.08.2023 / Георги Атанасов

Не, нещо не е наред в този Свят. Вчера попръскаха и днес температурите бяха паднали сутринта с 5 и повече градуса. Геоинженерството е реалност и може да се предизвика както суша, така и дъжд.

Не, нещо не е наред в Свят, в който, когато са нужни хора, за работници, да градим Фашизма, Капитализма или Комунизма, се насърчава раждаемостта и приветстват изразените полови белези, а щом Човекът може да бъде заменен от машини, се прокламира че Земята е пренаселена.

Не, нещо не е наред, щом стана модерно да си еманципиран, да се татуираш, въпреки, че Природата е изваяла всички дарби и недостатъци на Човека връз неговото лице и тяло. А винаги модерното и отговорното, е да дадеш Живот, да се погрижиш за отглеждането на Дете, да стане Човек.

Не, нещо не е наред, защото съзнателно се убива Божественото, а възнася в култ технологията. Може ли нещо, което претърпява странен бум от стотина години, да измести Милиони Години Еволюция на Живата Природа? А тези, които ни връчиха технологиите, го направиха с цел да ни направят роби.

Не, нещо не е наред, щом Европа се въоръжава и говори за военни действия, вместо да лобира за Мир. Щом властта е дадена в ръцете на неморални хора, които всъщност според мен не са истински хора, но инструменти в ръцете на иноземно съзнание. Щом полиция и армия са хвърлени срещу мирно население. Щом се отнема поминък на Земеделци и Животновъди.

Не, нещо не е наред щом културата на жените е съсредоточена в колагена на устните, а не в сърцата им. Щом се забраняват книги и човек не може да изкаже гласно Истината. Щом по пътищата и улиците цари насилие и угоднически се създават закони, угнетяващи Малкия Човек.

Не, нещо не е наред с този Свят, но ние ще продължаваме да Живеем в него. Въпреки че ни натякват за въглероден отпечатък, въпреки че ограничават правата и свободите ни. Въпреки, че се опитват да заглушат Божественото.

Бог и технологии

20.07.2023 / Георги Атанасов

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Дъгата

17.06.2023 / Георги Атанасов

След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.

На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.

Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.

Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.

Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.

Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.

И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.

Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.

Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.

Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.

Времето

07.06.2023 / Георги Атанасов

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Взаимна помощ

16.05.2023 / Георги Атанасов

Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.

Между Капитализъм и Социална система

14.05.2023 / Георги Атанасов

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.