В курса по френски имаме един младеж изучаващ Европеистика. Вчера с него обсъждахме въпроса за историята. Той заяви, че историята е за хора, които нямат бъдеще. Че не се повтаря и едва ли не, няма какво да научим от нея. Това доста ме озадачи. За мен, съвременният човек няма как да си обясни възникналия Свят и общество, в което живее, ако не познава историята. Що касае нейното повторение, достатъчно е да си спомним, че през миналия век възникват две Световни войни, като повечето от участващите страни са същите.
Замислям се каква ли е политиката на съвременното обучение. Да създава хора, които не познават историята, респ. себе си? Които не могат да оценят причините и следствията, довели до създаването на съвремието. Подобни хора искат да започнат на чисто, на ново. От “нищото”. Това не е възможно. Както всеки процес, било то биологически, или химически, имаме съставки и реактиви, които влизат в действие и получаваме резултат. Добър, или лош.
Замислям се за началото на миналия век, в който хората са познавали не само историята, но са говорели и по няколко езика. Били са жители на Света, не чрез Интернет и браузване, но чрез познаване на естествените науки, изкуства и чужди култури. Съвременната нагласа е да се заличи ренесансовият човек, който при мъжът е символ на патриархат, носител на ценности и морал.
Ако прочетете “Светът от вчера” на Стефан Цвайг ще научите, че отклоненията в обществото и морала, са следствие от ужаса на Първата Световна война. Хората търсят одушник, смисъл и изход от кризата. Искат да оцелеят психически. Така е и след Втората Световна. Сега одушник търсим всички, минали през създадената “криза” на Пландемията и поддържаната от много страни, война.
Бъдещето ще се гради от хора, които познават историята. Защото само те ще могат да прозрат моделите, в нея. Ще видят ужасните моменти и грешките допуснати от предците, като се стараят да не ги повтарят.
