словесни проблясъци

Категория: Човек (Страница 15 от 19)

Труд и апатия

Апатията възниква от неразбиране важността на това да се учим и да работим. Оставете един човек без ангажименти и дори да има храна, финанси, той ще залинее и се отегчи от живота. Някой може да каже “Хайде да обикаляме, да ядем и пием!” Това може, но след като сме си свършили работата. Съзнателното полагане на труд и усилия, да научим и направим нещо, гради у нас безценни качества и характер. Само по такъв начин ние даваме Воля на нашия Дух и на ресурсите, които са вложени у нас. Точно поради тези причини не бива да заместваме човешкия труд с машинен, освен при опасни професии, или в индустрията.

Рецесия

В днешно време рецесията се проявява като липса на работа. Да, днес може да си взел някакви пари за услуга, но е важно да има работа. Работа за всички, която се възлага един другиму. Която се върти, заедно с парите. Само че рецесията е изкуствено създадена. На база несигурност в бъдещето. На база инвестиции в технологии, със спорен принос за Човека.

Секторите, които няма да бъдат пряко засегнати от рецесията, са тези, които произвеждат продукти и блага от първа необходимост. Храна, достъп до вода и електроенергия. Ако хората могат да си обезпечат тези ресурси, то те са по пътя на своята финансова независимост. Още повече, във времена на криза.

Наскоро гледах откъс от филм за платформа, в която професионалисти предлагат своите услуги. Важно е да осъзнаем, че давайки работа на местни специалисти, ние насърчаваме бизнеса в страната, в която живеем. Също и закупувайки местни продукти и суровини. Идеята за евтино, изнесено в чужбина производство и труд, излиза скъпо и създава конкуренция.

В такова време хората се питат “В какво да инвестираме, какво да правим”. Бих казал във време на колебание, е добре да послушате вътрешния си глас. Да отделите внимание на себе си. Да си починете. Да довършите започнатото и поемете в нови професионални и лични посоки.

Защото точно по време на рецесия, на криза, Човекът разбира кое е важното за него. Може да е полезен и да помогне на другите. Да сподели благата и знанията си. Да се учи и развива в посоки, в които желае душата му. Защото ние сме тук на Земята, в едно училище, за да развием нашия потенциал.

 

Трагедия по пътищата

Поредната трагедия от случващото се у нас по пътищата. Според мен не става дума за “война”, но за поемане на отговорност. Както от страна на шофьорите, така и от страна на институциите. Защото нерядко виждам как полицейски коли отминават нарушители, спрели на пешеходната пътека. Защото всеки служител на реда, а и съвестен гражданин, трябва да сезира нарушителя. Само така ще имаме активно, гражданско общество. Само че в България това не работи. Хората са обезверени, защото видите ли нарушителят има гръб, работи някъде на държавна служба или просто е нагъл. Да знае, че го чака сериозно наказание, че ще го порицаят публично и му отнемат правото да шофира, пък да видим. България е далече от идеалното, активно общество. Проблемите, за мен се коренят в семейството. Защото родителите, най-близките на подрастващите са техен пример. Техен кумир и модел за подражание. А сълзи изплакани по-късно, са на вятъра.

Ден на Победата и Европа

8-ми или 9-ти Май са сякаш забравени дати, изтикани назад от злободневието. Как бързо забравихме ужасите на Втората Световна Война. Неудобната истина е, че всяка война започва с пропаганда и завършва с трагедии. Тези дати бележат победата над Фашизма и Националсоциализма. Преходът на тези тоталитарни системи бе изживян в Източна Европа под формата на Псевдокомунизъм и Социализъм. Нека никога повече да няма Тоталитарно управление на тази Земя! Да не позволяваме на тъмните сили да ни увличат в преследване на техните интереси, но се борим за равноправие, законност и Мир. Честит Ден на Победата и Европа!

Бъдещето на Земята

Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.

Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.

Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.

Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.

Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.

Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.

В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.

Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.

Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.

Клетост Българска

Тя бе клета женица
в ъгъла свита, на две,
да се помоли за хляб,
за чорбица.

Отминах я клетата
с пълни торби,
а левчата в джоба
ми дрънчаха дори.

Отминах я, хапвам,
в дома си
и за нея се сещам,
за тази женица.

За майката нечия,
за дъщеря,
за таз българка клета,
която зад ъгъла чака.

А ето там минават
бръснати с БМВ-та
там минават хора с костюми
контета, а жената милост очаква.

4.05.2023 г.

Новото време…

Всички усещаме, че нещо в нашето съвремие не е наред. Капиталът е концентриран в определени структури, които ние щем не щем обслужваме. ВПК, фармация, банки, ИТ гиганти и развлекателна индустрия. Разбира се приход генерират и големите търговски вериги. Като представители на малкия бизнес ние трябва да си помагаме един другиму, за да оцелеем.

Апокалипсис

Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.

Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.

Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.

Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.

Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.

3.05.2023 г.

Становище на ЕС след „Пандемията“

Чета, че Европейска комисия е излязла със “становище” относно следствията от “Пандемията”. Становището е подобно изказванията на съвременните политици – много думи, никакво съдържание. Не се засягат важни въпроси като: произход на вируса, непрозрачност на сделката за препаратите и ЕС, ефективност на препаратите за имунизация, странични ефекти от тяхното приложение, непрозрачност за тяхното съдържание, психологически и материални щети нанесени от “мерките”.

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/14361986

Упражнения и промяна

Когато сте попаднали в затруднение, или имате вътрешни съмнения, е добре да отидете сред Природата. Да направите някакви упражнения. Да се отделите от средата, която Ви подтиска. Разчупвайки тялото си, разчупвате и мислите си. Със сигурност ще се върнете променени след това. Търсете връзка с Природата, с Вашето тяло. Така ще се домогнете до вътрешен Покой, който е ще доведе до нов поглед върху нещата и решения.

« По-стари публикации По-нови публикации »