В периода 21-23 Септември се проведе събитие, с голяма важност за пишещите, четящите и интересуващи се от научна фантастика, фентъзи, футуризъм и магически реализъм. Това бе Булгакон 2024 г., организиран с помощта на различни институции, които не благоволиха да изпратят свои представител, но с ядрото на клуба по Фантастика “Иван Ефремов”.
Гвоздей в програмата бе представянето на клуба. Неговата история, все по-малкото, за жалост, останали живи членове след неговото основаване през 70-те години на миналия век. Възможността да се дискутира свободно по теми, на които не се е гледало с добро око и политическият чадър, осигурен от някои членове. Това бе дълго изложение в което се включваха различни настоящи и бивши активисти на клуба, поели по различни житейски пътища.
Членовете споделяха мнение, че в клуба за срещнали изключително ерудирани хора като Иван Пунчев и Стефан Найденов, работещи в посока “Самоизграждане на творческата личност”, които са се превърнали в техни наставници. Инициативата и нейните проявления в други градове на страната, са станали ядра на свободно мислещи хора, които са приложили наученото на практика, например в сферата на образованието.
Направи се паралел между клубовете, от които са тръгнали революционни идеи и тези, за научна фантастика, обединяващи интелектуалци, учени, писатели и любители. Търсенето на Истината, възможните сценарии за бъдещето, критиката на системата, са възможни в една подкрепяща среда. Споменаха се имената на Кубрат Томов и Владо Терзиев, който са изследователи както на Метафизичното, така и на скрити за ползване в широк мащаб от Човечеството, технологии.
Клубът е бил и е все още среда за любители на научната фантастика, Прогностика, Евристика и Футуризъм. Теми, все по-важни за Човека в днешни дни. Закърмени с творбите на Братя Стругатски, на Станислав Лем, обкръжени от ерудити, търсещи Истината чрез словото, чрез въображението и чрез личностното развитие, членовете от миналото и днес се срещнаха.
Важно в миналото, както и в настоящето, е насърчаване на самостоятелното мислене. Търсене на причините в дълбочина. Изследване на проблемите, които засягат както Личността, така и Обществото. Научната фантастика и поглед насочен към бъдещето, базиран на нашите познания в настоящето, на нашите надежди, или страхове.
* * *
Започнах моето пътуване из Булгакон 2024-та с презентацията по темата “Ранната латиноамериканска научна фантастика”, от Николай Тодоров. Представянето беше на академично ниво, стегнато, с много препратки, но не чак толкова, че слушателят да се изгуби сред тях.
Бяха засегнати основни направление на научната фантастика в тези страни, които съчетават в себе си желание за национална принадлежност, митове, религия, поучение и мистика. Тук се спомена и разпознах любимия си жанр – Магически реализъм, в който съм нарочен, че пиша =) Характерни са още пътеписи, апокалиптични визии и алегории. Бяха цитирани произведения, които човек би искал да намери и прочете. Изобщо заслужава си тази презентация да се чуе, а записките по нея да бъдат набрани.
Ще споделя някои от авторите и произведенията, които бяха споменати – Едуардо Омберг (Арж.) с “Олимпио Питанго”, Орасио Кирога (Уругвай), Хосе Мария Аргедас (Перу), с “Дълбоките реки”, Клементе Палма (Перу), с “Гротесков роман”. Лекторът, сам боравещ с Испански, вероятно и с Португалски, сподели че е превеждал някои от произведенията на авторите.
След това присъствах на представяне на сайта за филми от Далечния Изток Eastern Spirit. Това си беше маратон по анотации на филми, заедно с показване на постери, който някак си изтърпях. Критиката ми към водещата е, че ни заля с информация и така и не разбрахме дали става дума само за форум, или и за сайт с пиратски филми.
Йън Макдоналд ни говори за “Дългото сега”. Наистина се опитвахме да разберем какъв е смисълът да се прави часовник, който отмерва 1 минута на 100 години. Или пък орган, чието произведение трае 600 години. Даже го има наличен като поток от звуци в Интернет. За Йън, смисълът е да виждаме бъдеще за Човечеството, което би съществувало и тогава, за да поддържа тези устройства. Като цяло това са скъпи проекти, чиято практическа работа не може да бъде оценена в рамките на един човешки живот.
Димитър Нейчев говори за Еволюция на разума във вселената. Това бе крайно материалистична теория, в която човекът “еволюира”, прехвърляйки съзнанието си в машини. Работата бива възложена на автоматизирани модули, които могат да произведат всичко, без да се уточни откъде ще добият материална суровина. Огромна машина съдържа копираните съзнания на хората, като се захранва поставена в междупланетното пространство.
Тук бяха изключени всякакви човешки чувства, мисли, нужди. Беше изключена дори самата Природа, която стои в основата на Еволюцията. А последната се базира на биологично разнообразие и възможност Душата да се вселява и преживява в различни тела и на различни планети. Разбира се това е моята гледна точка. Трябва да отбележа че подобна теория, за автомати – репликатори, бе представена на предишния Булгакон от писателя-фантаст Николай Телаллов.
В Неделя Жоро Пенчев говори за мистицизма в научната фантастика. Въпреки добрата си подготовка авторът не засегна видни произведения като Фауст, например. Също така пропусна важно звено, а именно, че мнозина писатели в своите творби търсят смисъл на Човешкия Живот, именно в мистичната връзка на Човека с Бога. Пример за това е “Сидхарта” на Херман Хесе и изобщо това е водеща тема в неговите произведения. Подобни размисли има и във “Война и Мир” на Толстой или Махалото на Фуко, на Еко.
Изобщо насочвайки се към материя като езотеричното, мистичното и метафизичното изследователят трябва да бъде внимателен. Тези теми са били източник на вдъхновение за шедьоври в областта на изкуството и усещането и търсенето на връзката с Бога, са били в тяхната основа.
Магическото и мистичното ни привличат, ала малцина автори могат да ги вплетат по такъв начин, на такова високо интелектуално ниво, или пък в емоционална дълбочина, че да могат да докоснат читателя. За това се изискват ерудиция, чисто сърце и досег с Духовния свят.
За презентацията Еволюцията на индийската научна фантастика от Ардра Кумар мога да кажа, че звукът бе лош (трябва да се говори по микрофон), акцентът на презентаторката бе силен, което влоши нещата. Общо взето двама трима души се опитвахме да разберем откъслечни думи.
Кънчо Кожухаров говори за смъртта на виртуалната реалност. За него, това представлява всеобщият упадък на нивото на езика и културата и оттам, възможността на читателите и пишещите хора да създават качествена визия за живота. Той засегна важна тема за отговорността на пишещия човек.
За презентатора има праг на насищане достигайки до който можем да отидем на следващото ниво, въпросът е в каква посока. Ако прагът е насищане с ниска култура, с насилие и простотия, вероятно ще търсим дъното и обратно. Възникна полемика относно създаването на текстове с програми и до колко това е етично и коректно спрямо писателите.
От една страна се явиха защитници на авторите и техния интелектуален труд, от друга, почитатели на съвременните технологии. Възниква сериозният въпрос, каква стойност има текст, създаден без да докосне автора. Без да е осмислен, почувстван и преживян. Според мен никаква.
Калин Николов, самият художник, говори за редица творци работели в сферата на изобразителното изкуство и оставили след тях творби, които можем да счетем както за полет на въображението, така и за алегорични. Той спомена за художниците на списание Космос, за творци работели в България и чужбина, за низвергнати по политическа причина автори.
По време на Булгакон 2024 имаше изложба, на която можеха да се видят творби на наши художници абстракционисти, модернисти и творели в областта на фантастичния рисунък. Имах щастие да се докосна до някои от тях, като до творбите на Васил Иванов например.
Лекторът ни поведе от алегоричната рисунка на младия Илия Петров, през търсенията на съвременните български абстракционисти. На илюстратори като Борис Ангелушев, създал шапката на сп. “Космос”, рисунките за рубриките и подбраните в него разкази, от дарувани наши художници.
Заедно с Koji представих сборника си Роса. Имаше десетина души, като получих подкрепата на моите близки. Радвам се, че получих пространство за четене и споделяне на моите идеи и разкази с публиката. Също така успях да се видя с приятели, като те и хора от публиката, си закупиха книгата.
Привечер чухме презентацията на Иван Крумов, който сподели своя опит в издаването на книги в началото на XXI-ви век. Недоверието на читателя към български автори, или пък желанието да чете и поглъща повече чуждестранна литература, независимо от качеството ѝ, водят до опити за издаване на сборници, за чиито разкази писателите не получават хонорар.
Тази практика продължава близо десетилетие, но не се увенчава с успех. Остават неиздадени творби на наши и чужди автори, някои от тях преведени. Издаването на книги среща сериозни проблеми по отношение на тяхното разпространение и заплащане, в лицето на някогашното “Книгоразпространение”. Лекторът изяви готовност да предостави файлове, в случай, че някой реши да продължи неговото дело и издаде книгите.
През последния ден се оформи интересна дискусия с участието на Ники Пеев, Емил Минчев, Андрей Андров, Марин Трошанов и Елена Павлова. За това как се съграждат светове, които трябва да стъпват на някаква логика. Да не подценяваме ума и чувствата на малкия читател, пишейки за деца.
Как показваме свят, който не познаваме, тръгвайки от познатото и колко е трудно, понякога, да опишем дори него. Майсторството на писателя да създава пълнокръвен свят, се школува в хода на времето, но то стъпва и върху правила, като наблюдението и логиката са винаги от помощ.
Споменаха се пиковете в творбата, нарастващото напрежение, чиято кулминация принципно очакваме в края. Все пак това не е твърдо следван модел. Писател може да изложи края и след това разкаже историята на читателя, което според опита на Емил Минчев, е трудно начинание.
* * *
Булгакон 2024-та завърши в приятелска атмосфера. С обща снимка на участниците. С обещания да се видим отново. С характерната разпродажба на книги. Получих сборник – награда, като за моя изненада открих че разказът ми “Самодивско лято” е намерил място в него. Обсъдихме възможности за подобряване онлайн присъствието на клуба по Фантастика, Прогностика и Евристика Иван Ефремов и очакваме нови срещи с членовете.
