Вчера по залез слънце португалците отново бяха на уредите. Правеха научените от нашите момичета упражнения, но и не само тях. Опитваха стойка на ръце, като си партнираха. Също и лицева опора от нея. Ходеха босички, с бели стъпала по тревата. Изобщо сериозни спортисти.
По едно време дойде едно цигане с майка си. Момчето мургаво, косичката къса, лицето кръгличко, а очите – като маслини. Ухилено до уши се опитваше да повтори упражненията на батковците. Вниманието му бе привлечено от жълт ластик, който един от мъжете от време на време подръпваше. Замислих се, че само обичаните деца, са така ухилени.
Майката, българка на средна възраст, имаше измъчен вид. Олицетворение на жената, на човека, живеещ в нашата реалност, намиращ утеха и покой в малчугана, който въпреки възрастта и етноса си, говореше правилно и възпитано. Трансфигурацията, преображението се крие в умението да превърнеш болката в утеха, мъката в радост, трудността в смисъл.
Вчера небето бе магически синьо. Дълбоко, безбрежно и поглъщащо, даващо възможност на мислите да летят, на желанията да намират почва, насищащо багрите в Природата с цвят. Това небе бе предвестник на нещо хубаво.
На спортната площадка в парка наши момичета показваха на нисички португалци как да правят свещ на лост, промушвайки крака, увисвайки надолу с глава и превъртайки се да стъпят на земята. “Щом аз мога да го направя, значи можеш и ти” казваше окуражително девойката на момчето. “Важното е, че имаш контрол…” Бях горд с нашите младежи.
В Италия наричат Преображение Господне “Трансфигурация”. Думата има алхимично звучене. В Писанието четем, че Христос се изкачва на планина, че там общува с древни пророци и че лицето му грейва. Духът влиза в Него и Го изпълва до степен, в която учениците му не могат да Го погледнат. Сила, чистота и смирение се иска, да можеш да погледнеш Духа в лице.
С този акт, който всяка година се случва на Земята, Духът Божи може да влезе у всеки от нас. Да го изпълни. Да накара лицата ни да греят. Да се променим. Да преживеем трансфигурацията и се изпълним с Духа на Христос. На този Свят има сили, които желаят хората да тънат в тъма. Да са неуки, да са в конфликт едни с други, да се мразят. Да има войни и насилие.
Само и единствено обръщането към Духа, към добродетелите, които са ни завещали Просветителите на Човечеството, нашите лица ще грейнат. Ще сме носители на Божията Светлина, Мъдрост и Сила, а чрез това и на Мир в Света. Защото на този свят е нужен Мир. Нужна е Хармония. Нужно е братство между хората, така както Бог го разбира. Честит празник!
Чета, че някакво предприятие в Румъния било нулево емисионно. Чудя се какво ли ще рече това. Че използва енергийни трансформатори за производство, които не отделят вредни емисии, или че в самия производствен процес това не се случва.
Ако се замислим на практика няма и не е възможно да имаме производство, дори живот, без обмен на емисии. Трансформаторите на енергия, като слънчеви панели или ветрогенератори, са били произведени от метали, или други суровини, за чието формоване е използвана термична и друга обработка, при която се отделят топлина и газове. Да не говорим за наличната в трансформаторите електроника.
Още повече че при производство, имаме придвижване на стоки и хора, което със сигурност е свързано с отделяне на топлина и газове. Някой може да каже, че се ползват електромобили. Как са били произведени те? Не са се появили от нищото. Отново са минали процес на обработка на метали, на спедиция, на реклами ако искате, за да стигнат до потребителя.
В живата Природа всичко се намира в обмен на емисии, на газове. Например ние вдишваме Кислород и издишваме Въглероден двуокис. Растенията чрез Фотосинтезата усвояват Въглероден двуокис и изпускат Кислород. Ключът е да имаме естествен баланс, при който газовете се трансформират и са налични за всички, които се ползват от тях.
Човечеството се движи към две посоки. Едната е на ограничения и на използване на трансформатори на енергия, които:
а) не са екологични, понеже не са от органичен произход;
б) нямат необходимия капацитет за обезпечаване на енергийните нужди.
Енергийните нужди на съвременния човек могат да се задоволят чрез друг подход, а именно чрез обезпечаване на източник на енергия, който не замърсява околната среда, включително и чрез своите трансформатори. Който е достъпен за всеки човек, производство, нация. Чиято себестойност на енергия е ниска.
В миналото се говореше за мощта и бъдещето на ядрената енергия. Чувам, че в Китай се строят централи базирани на Торий, който е по-безопасен от Урана и при чието използване не остава отпадъчен материал, ползван за военни цели. Енергийната криза на Човечеството е предизвикана криза. Също като кризата с храна, достъп до вода или други ресурси.
Монополистите в дадена сфера, дадена индустрия или отрасъл, желаят да запазят контрола си и не допускат Човечеството да се възползва от свободни енергийни източници. Технологията може би вече е налична, може би винаги е била на разположение. Гений като Никола Тесла са желали хората да се ползват от свободна и чиста Енергия. Да черпят такава от Единното Поле, което обгръща всичко във Вселената. Техните изследвания са унищожени, патентовани или тънат в забрава, а съвременната наука се превръща в лоби.
Някой казва “да не тормозим различните”. Това добре, доколкото “различните” представляват малцинство, което се стреми да се интегрира в Обществото, в колектива и групата, да спомогне на Цялото, съм съгласен.
Когато, обаче, “различните” се намират на върха на една социална, финансова или на властта пирамида, когато решават че могат да правят каквото си поискат, създавайки закони, които ги защитават, или считайки се над закона, рушейки морала и устоите на другите, те се превръщат в заплаха.
Различен е този, който може да промени останалите към по-добро. В който работи Духът. Който е проводник на Божията Светлина, Мъдрост и Любов. Който прокламира Мир и Братство, между хората. Който цени всеки човешки Живот, Живота като цяло.
Във връзка с поставянето на плакати в училищата относно половото съзряване, бих предложил да се постави такъв, със следното съдържание:
Едно от най-хубавите неща е да се чувствате добре във Вашето тяло;
В случай, че имате въпроси относно половото съзряване и интимните отношения, обърнете се към училищния Психолог/Сексолог;
Приемането на медикаменти блокиращи хормоналното развитие, както и хирургическата намеса по отношение на половите органи, могат да доведат до трайни и необратими последствия за Вашето тяло;
Само представители на хетеросексуална двойка (Мъж и Жена), могат да станат биологични родители на дете;
Важно е, да разберете повече за Вашата сексуалност, за Вашия биологичен, зададен от Природата пол, чрез който се изразявате в Света;
Прекрасно е да бъдете Мъж или Жена;
Не се опитвайте да бъдете различни, под влияние на другите. Най-важното е да бъдете себе си.
Някой казва “да си припомним Великата Френска Революция”. Дори е вмъкнал “Велика”. Да попитам коя революция е велика? Може ли революция, чиито ръце са изцапани с кръв, да е такава? Която създава гражданска война, която обръща брат срещу брата си? В това няма никакво величие.
Велика е Христовата Революция. Тя променя хората без насилие, без омраза. Тя внася Нов завет, който променя съзнанието на хората, стига да са готови. Който повдига тяхната вяра. Който ги прави братя. Такъв революционер не би вдигнал ръка на ближния си и Светът ще се оправи.
Друг може да рече, че революцията обръща Света, обръща хората. Съгласен съм, но нека да е отвътре. Да има обръщане към Светлината, към Първоизточника, към Мира, не към първичното. Ако искате да разберете повече за това бурно време, то Ви съветвам да прочетете биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, или “1793” от Виктор Юго.
Някои питат как така Христос нахрани хиляди с две риби и два хляба. Според мен давайки, макар и малко, но с отношение, с Любов, качеството на даваното се променя. Дали ще е храна, ласка, поглед, знания.
Същото е и с Изкуството. Можеш да приемеш малко, но от качествено създадено произведение. Може да е книга, стих, или дори сентенция, но да засити Духа ти.
Съвременното общество е претрупано с предложения, но не и сито. То има постоянен глад за нещо стойностно, понеже то липсва. Истинското, Любовта, създаденото с желание, вдъхновение и труд докосват, понеже са рядкост.
Не гледах откриването на Олимпийските игри 2024-та. И не съжалявам. От кадрите, които виждам, съзирам “новото нормално”. При него наричат грозното – красиво, абсурдът – изкуство, перверзията – мода.
Достатъчно беше, че не позволиха участието на спортисти, чиито деди са дали живота си за освобождението на Европа от Фашизма. За разлика от това, дедите на същите тези организатори са участвали в игрите през 1936 г., в нацистка Германия. Да си вадим заключения.
Гаврата с морала, с изкуството и със спорта, е част от всеобщата гавра с европейския гражданин. Париж, който миналата година гореше, заедно с други големи френски градове, има нужда от стабилно правителство. От обединение на Обществото. От стъпване на здрави устои, не от игри.
Вчера наш приятел празнува рожден ден, “на патерица”. Пристигнахме в малко заведение, по-малко от жилищна стая. С десетина столчета наредени до прозорците и пред бара. Носи името “19” и си мислиш, дали защото се намира на номер “19”, дали защото съдържателките му искат да останат винаги на тази възраст, или защото капацитетът му е 19 посетителя.
Отвън имаше източени немци, които бяха надушили пивката, наливна бира. Чешка и мисля американска. От полит-съображения избрах да пия чешко. Пък имат и повече опит в пивоварството. Бирата бе леко мътна, хладна, утоляваща жаждата. Липсата на мезе, или по-скоро неговото късно донасяне, доведоха до леко размътване на главите. Поне моята.
Магията се случи, когато зазвучаха китарите. Имаше три барда, единият бях чувал, но другите двама не. Те си акомпанираха на китарите, изсвириха свои парчета, като бяха подкрепяни умело на ударна кутия. Не знам точната дума на инструмента, но звучеше като да е пълен с нещо, придаващ му съскащ на моменти звук.
На празненството дойде приятел, с който не се бяхме виждали повече от десет години. Той ме представи на съпругата си като познат от детство. Какво пък, приятелите се превръщат в хода на времето в познати и обратно. Той сподели как винаги е прегръщал новите технологии, но що касае автоматизацията при създаване на изображения и др., го плаши.
Слушах китарата, импровизациите на струни, с чаша. Песни на ФСБ и Джони Кеш. Също и на Малката гара (Лю)Бов на Борис Колев и музикални интерпретации и авторски песни от самите музиканти. Споделянията на Миро относно участието му във Витоша 100. Как нашият общ познат го е подкрепил. Как имало незрящ участник, който преди маратона карал колело.
Замислям се, че музиката събира хората. Прави ги равни и съпричастни пред Изкуството. Дава възможност, както сподели Миро, да дадем израз на емоциите, които са в нас. Нещо бушува, нещо иска да излезе. Да му дадем живот, да се изрази и го правим чрез Изкуството. Дори да сме кахърни, дори в момента, както сподели един от бардовете, да нямаме работа.
Немците се върнаха в нашия бар. Бяха накацали по прозорците и слушаха познати и непознати за тях песни. Знам техния език и бих се радвал да поговорим, ала не и когато завалят думите. Тогава разговорът, на всеки език, е неприятен.
Благодарим на Миро, че ни покани. Малцина празнуват рождения си ден след една определена възраст. Все пак той бе решил да го направи и ни събра – приятели, познати, чужденци. Всички затихват пред музиката, пред гласа, пред Изкуството. Пред нещото, което обединява и сближава хората. Дали това ще е да си разказваме истории, дали ще пеем, или спортуваме заедно.
Потърсих песните, които чухме. На които публиката, ние, малко свенливо пригласяхме. До следващия рожден ден, Миро!