Категория: Без категория (Страница 3 от 10)

Si vous mettez un clown sur un trône, il ne devient pas un roi, mais il transforme tout le royaume en cirque. Ça résume la situation politique en France.

Ако поставите на трона шут, той няма да стане крал, но ще превърне кралството в цирк. Това обобщава политическата обстановка във Франция.

Коментар от YouTube.

На база този коментар си задавам съществува ли Стокхолмски синдром по отношение на връзката Народ – лидер? Сякаш хората приемат и дори изпитват мазохистична радост да бъдат ръководени от нисички комплексари. Бонапарт, Хитлер, Макрон. Да споменавам ли още? Сами се сещате. На изток и на запад, все хора с патологии. Отвъд Океана и сенилни. Кукли на конци, които изпълняват ужасно поръчение, въвеждат хората в разкол, свърват някоя друга мизерия и се оттеглят в забвение.

Наполеон праща на сигурна смърт десетки хиляди французи, германци, поляци, цветът на Европа. Хитлер прави същото, само че с милиони хора. Макрон потопи Франция в размирици, огън и упадъчен морал. Човек който не желае да пусне властта, въпреки че не може да ръководи страната. И как може човек да се довери някому, чиито лични отношения будят сериозни въпроси. Който се държи инфантилно. Който разделя обществото.

Истинският лидер поставя главата си в името на групата. Ако е президент, на Народа. Ако е треньор, в името на благоденствието и успеха на своите ученици. Де са тези политици? Политици, желаещи доброто на нацията. Политици подкрепящи демографското развитие, националната култура и идентичност.

Някой ще каже Европа е мултикултурална и т.н. Културата съществува именно заради това, защото има различие. Различни гледни точки, различни езици, облекла, религия. Това дава възможност за мултикултурализъм. Смешно изглеждат тъмни брадати субекти, които по плажовете в Гърция се опитват да говорят лош Немски.

Култура, връзка с народа, с психологията на една нация това изисква отдаденост, познание, връзка. Всичко друго е поза. Страдаме ли от Стокхомски синдром? Ние българите, които ни управляваха десетилетия престъпници, кой с, кой без образование. Хора с каскети и ръце, оцапани с кръв. Трябва ли човек да се примири? Не трябва. Този, който върви срещу благото на една нация не е само шут, защото не става дума за шоу. Става дума за престъпление и национално предателство. Защото хората имат нужда от Мир, от достойни лидери, готови да дадат живота си за тях.

Какво е общото между спортните уреди и Литературата? Отиваш в края на работния ден, да разтовариш малко, или пък да се натовариш. Да трансформираш физическото усилие в позитивна енергия, която да повдигне духа ти. Да забравиш проблемите и да се почувстваш по-уверен.

И чуваш, как младежи, които се справят добре на лостовете, говорят за книги. Споменават се заглавия като “Братя Карамазови”, “451 градуса по Фаренхайт”, “Повелителят на мухите”, “Моби Дик”, “Дюн”, “Граф Монте Кристо”,, “Робинзон Крузо”. Спори се кой е най-добрият български роман. Подхвърля се “Тютюн”, само че литераторите не били единни по този въпрос.

Сещах се за “Жените на Варшава” на Георги Марков. Младежите обсъждаха творчеството на Вазова, че той е писал като човек с пари и стиховете му се различават коренно от тези на Яворова. Че политическата обстановка е диктувала линията на писане през годините на социализма в България. При все това, мисля си аз, имаме гениални творби на Димов, Вежинов, Хайтов.

Едно от момчетата е натурализиран Българин от Украйна. Прави добре неравни лицеви опори. Има добре изваяно, макар и нисичко тяло, което млада дама, живееща в Англия гледа замечтано. На нея проверяват произношението ѝ и се чудят как не харесва изучаваният там Голдинг. Всъщност в книгата е описан социален експеримент.

Мисля си, че с такива младежи клетата България има бъдеще. Макар и някои от тях да са чужденци, но я считат като втора родина. Други ще заминат или вече са заминали за странство. Там ще си спомнят високо-интелектуалните разговори, водени сред мръсничкия парк. Първите целувки, идеализма, Любовта. Сравнението на 1984-та на Оруел с тоталитарния режим някъде…

Преди време засичах в градинката една млада жена, с черна дълга права коса, ниска на ръст с тъмни, замечтани очи. Правеше ми впечатление, че отделя много време на детето си. Че е с него в парка, че си играят, че не му се кара или вика. Изобщо, че имат силна връзка.

Жената сякаш странеше от другите. Не съм я виждал в шумна компания, нито с бира или цигара в ръка. Бе неотлъчно до чадото си, като вероятно е открадвала по някой миг да почете, ала си личеше че се радва да е с детето. Да имаш дете, да му се радваш и да му отделяш време е благословение.

Днес с радост установих, че дамата е отново благословена. Разменихме погледи, като съучастници, споделящи обща тайна. Може би тя се почуди къде е нашето куче. Вероятно се е досетила. Аз пък ѝ благодарих за това, което ме научи от разстояние. Какво е да си родител за пример.

Преди седмица небето бе синьо и ясно. В последните дни започнаха да летят начесто самолети и да обсипват небесната повърхност с дири. Дирите се разтвориха в пелерина, съставена от малки облачета. На следващия ден заваля.

България, за мен, се е превърнала в място на експерименти. На социални, медицински и такива, свързани с Геоинженерство. Този месец бяхме в курортно градче в близост до Солун, в Гърция. Имаше самолетен трафик но изобщо не се наблюдаваха подобни явления.

Кой и защо позволява над България да се извършват експерименти? Всички ние сме свидетели на последните и помним синьото небе, перестите и пухести облаци. Тогава също имаше самолети. И не може това да се дължи на “изпускането на гориво” преди кацане. Сякаш всички самолети се “изпускат” над София, Бургас и големите наши градове.

Луната, планетите, Космосът, това привлича въображението и ума на Човека от хилядолетия. Във филма “Заведи ме на Луната”, Вернер фон Браун, бащата на съвременното ракетостроене и създател на космическата програма на САЩ, бе представен като пилот на средна възраст, с безброй мисии в Корея, носещ кожено яке и цитиращ Библията.

“Небесата разказват Славата Божия и Твърдта възвещава делото на ръцете Му.” Този пасаж от Давидовия псалм 19, е гравиран върху надгробния камък на фон Браун, който занася тайните на космическата програма в гроба си. Кой е фон Браун? Мечтател, желаещ да достигне звездите. Вербуван от нацистите, разработил ракетата за военни цели с широк обхват на действие V2, на чиято база се създават и бъдещите космически ракети.

Космосът ни влече, но дали сме готови за него? Ние сме негови деца. Частици от Вселената са вложени в човешкото тяло. Ние търсим своя произход, търсим връзка нашия Баща. Търсим начин, за единение с Вселената. Космосът е възможност да видим по-мащабна картинка. Да установим, че сме част от голямо семейство и че ни е дадена възможност за еволюция, в безброй Светове.

На мнение съм, че популярните технологии, които се използват за извеждане на Човек в Космоса, не са удачни. Те са причина както за катастрофи, така и за натоварване на човешкия организъм, жертви и масово замърсяване на околната среда. Със сигурност има други технологични решения за достигане на Космоса, които поради една или друга причина не са масово достъпни.

За интересуващите се от живота и делото на Вернер фон Браун бих препоръчал документалния филм из поредицата “съучастниците на Фюрера”:

Прибираш се и преместваш няколко монети с трепет. От тях те гледа наш светия и си спомняш, как си оставял такива за спомен и “бакшиш” на колеги в Австрия. Защото монетата, националната валута, е идентичност и знаеш, че оперира на местно ниво.

Собствената валута означава финансова независимост. Собственият език, културна независимост, а собствената армия – териториална независимост. Идеята за единни Европейски страни е стара, може би хубава в основата си и иде още от Наполеон. Само че неговото желание е било да обедини страните със сила. Да ги подчини на един воюващ суверен. Никой не желае това.

Да, има плюсове от това да сме в един Съюз. Съюз, в който минаваме граници свободно. В който валутата важи в повечето страни и не се губи при обмяна. В който законодателството е общо (за обикновените хора) и социалните и здрави осигуровки са в сила навсякъде. Всичко това звучи прекрасно. Утопично прекрасно и донякъде работещо.

Само че какво става когато управлението на този съюз реши да харчи безпрецедентно средства за медицински препарати със спорни качества, да подкрепя финансово и чрез военна техника страна, с високо ниво на корупция и вилнеещи неонацистки паравоенни формирования? Съюз унищожаващ своята енергетика, насочил се към уж “зелени” решения?

Гибелта на подобен Съюз означава гибел и на страните, които са въвлечени в него. Нестабилността на една централизирана валута и нейният крах, означава крах на финансите за всички страни, които я ползват. Налагането на идеология, военна или друга парадигма, може често да не съвпада с волята на народите, чиито страни са членки на съюза…

Спомням си когато бях на 5-6 годинки, как баба гледаше едно момче. То бе внук на музикант и живееше на нашата улица. Понякога баба го водеше у нас, за да ни гледа двамата. С него калпазанствахме, като баба ни наказваше както си знае. Веднъж дори се опита да ни навре главите в тоалетната, но си го бяхме заслужили.

С момчето, нямайки какво да правим, или пък разполагайки с много време за измисляне на щуротии, изследвахме и телата си. Това считам за нормално за малките деца, които са непринудени и тепърва съзряват в полово отношение. Само че майка ми ни спипа по гащи и притеснена забрани на баба да води момчето у нас. Мисля че имаше право, защото в онова време нямаше кой да ни обясни различни неща за интимността, за пола, за развитието.

Сега чета с тежест в сърцето, че желаят да пропагандират, или дават “свобода”, на младите, да бъдат “каквито си искат”. Само че по-важно, според мен, е младежите да имат достъп до информация относно своето полово съзряване. Да получат обратна връзка и среда, в която да могат да говорят свободно за своите проблеми, притеснения и нужди. Да има училищен Психолог и Сексолог, защото точно в тази възраст децата са уязвими.

Любовта не е мода. Половото влечение е нещо естествено, част от заложения императив на Природата да се размножаваме, да запазим рода. Не знам дали има родител на този Свят, който с радост би приел вестта, че неговият потомък няма, или не иска, да остави наследник. Че не поема отговорност за това. Че няма да стане Баба или Дядо.

Да, лесно е да имаш интимни отношения за удоволствие. Само че така не се гради семейство. Това не значи, че си избрал един определен Човек, с който да създадеш дом. Да имаш деца. И да, важно е децата да знаят, че само хетеросексуалните двойки могат да бъдат биологични родители. Че техните деца ще носят гените им, ще повтарят грешките им, но и че ще имат възможност да израснат, а с тях и Семейството, Родът, Обществото.

Какво се крие зад пропагандирането на хомосексуални отношения? За мен желание някои хора да останат без поколение. Нации, които да вървят към демографски срив, уж “спасявайки Земята”. Има етноси и култури, при които освен че не се толерира хомосексуализъм, средно в семейството има 2-3 и повече деца. Ние в България, за съжаление, сме далече от тази статистика.

Да убиеш една нация означава да сринеш нейния морал. Да унищожиш Семейството, като единица. Да я тъпчеш с измислени закони, директиви и повърхностна информация. Да разделяш Обществото. Да, имал съм колега бисексуален. Също имаме и клиенти, хомосексуалисти. Всичко е наред, докато не се заговори за интимност. Там патологиите проличават.

Защото нито моето куче, което бе женско, прояви хомосексуални навици. Нито в училище или университета сме имали такива хора сред нас. Надали някой би се гаврил с тях, просто защото за различни или болни. Но лично извръщам глава, когато видя хомосексуална двойка да проявява интимност.

Отиваш на едно място и се чудиш, дали ти си отишъл или то е дошло при теб. Когато се прибереш носиш спомени, мисли. Искаш да си припомниш преживяното. Да усетиш въздуха, миризмите. Да хапнеш същата храна. Да ходиш по същите пътища. Свързваш се, с хората с културата, с езика.

Гърците карат бюджетни и малолитражни коли, поне в курортите по плажната ивица на Юг. Видях Тойота „Старлет“ от 80-те. Преобладават японски и корейски автомобили, също и Шкода. Колите са поддържани, но старички. Просто си ги кътат хората. Въпреки рекламите за хибридната “Мока”. Хазартът не е разпространен, като рекламите за него и игралните зали са малко.

Тук-таме ще видиш някой “баровец”, т.е. комплексар, с голяма кола, татуировки и вероятно малък (умствен) багаж, както биха рекли навремето. Те са изключение. Принципно хората там са прями, горди, гледат в очите и се усмихват. И ние се усмихнахме минавайки покрай заведение с името „Bulrich“ и спрян отпред джип, с бургаска регистрация…

Хвърляш поглед към билото. Потъркваш очи и установяваш, че това не са циклопи или сторъки, но “ветрогенератори”. Запитваш се на кой ли му е хрумнало да ги монтира на 500-700 метра височина. Как са организирани логистиката, изграждането и изобщо как се поддържа тази “техника”, която в момента е замряла.

Пътувайки не видяхме пожари. И слава Богу. Бяхме на 50 км от Атина. По целият път нито дим, нищо. Небето над П. е чисто. Сякаш морето се отразява в него. Въпреки, че над градчето минават самолети, въздушният трафик не е толкова натоварен и сякаш на тази част от страната няма програма за Геоинженерство.

Намирам информация, че на места сред Природата, там, където са били представени проекти за инсталиране на ветрогенератори и които не са били одобрени, странно възникват пожари. И въпреки, че унищожените растения трябва да бъдат възстановени, там се появяват подобни инсталации. Случайност, съвпадение, престъпление?

https://transition-news.org/griechenland-warum-brannte-es-in-der-region-serres-29-tage-lang

https://www.pronews.gr/elliniki-politiki/oros-orvilos-serron-ypirxe-aitima-gia-anemogennitries-stis-perioxes-pou-kaikan-kai-eixe-aporrifthei/

Понякога се чудиш дали да започнеш една история отзад напред. Може би защото спомените са по-пресни, живи. Да върнеш лентата. От края към началото.

Гърция е приветлива страна. На границата само поглеждат личната ти карта и те пускат. Дори не я сканират. Не питат и не проверяват дали носиш оръжие, алкохол или розов слон, например. Хората имат доверие, надушват туристите, а последните трябва да внимават и спазват закона. Защото усещането е, че в Гърция, той се спазва.

Морето, последният ден на брега. Луната се оглежда в него простряла сребриста пътека. От вълните като да се раждат хиляди красиви Афродити. С характерни гръцки носове, слаби източени тела, леко накъдрени коси, теменужни или кафяви очи. Понякога сервитьорка може да Ви погледне под удебелени вежди, ала тя самата не е лоша. Това е заради веждите…

Гърците са услужливи. Внимателни и любезни, в повечето случаи. Където не са, ами там не стъпваме отново. Морето им е с цвят на тюркоаз, виждаш дъното, дори близо до морския бряг на няколко метра дълбочина. Отдалечените от курортите плажове, въпреки че са охраняеми, са по-малко посетени и по-чисти. Намираш си един и сядаш под чадър с половинката за 8 Евро, включвайки шезлонг и напитки. Можеш да си носиш и собствен чадър.

Местната черкова е винаги отворена. Идат Руси, Румънци, Унгарци, Българи и Гърци. Едни се кръстят отляво-надясно, други отдясно-наляво, трети – изобщо не се кръстят. Светите мощи стоят и плашат децата под стъкленица. От иконите гледат тръръката Божия Майка, Св. Георги, Св. Димитър и други. В някои населени места черквите са в повечето случай затворени и макар и красиви отвън остават недостъпни. Като гръцки матрони.

Гъркините са симпатични жени. Можете да видите млади момичета, които изглеждат като зрели жени и възрастни дами, поддържани и накичени с бижута, което им сваля 10-20 лета от възрастта. Возят се в рейсове с карти, дупчат билети, поклащат тела и бъбрят бързо и неспирно на Гръцки. А езикът е труден, съскащ, архаичен и осигурява работа главно на местните.

Когато се замислиш и зачетеш установяваш, че можеш да прочетеш повечето надписи. В нашата Кирилица, имаме доста гръцки букви. “Р” например, или “П”. Четеш “Атом” и разбираш, че става дума за Човек. Четеш “Техника”, или Дромология, “Ора“ и др., разбираш тяхното значение и ти става ясно че голяма част от думите, които използва съвременният Свят, имат своя корен в Гръцкия. Всичко това те подтиква да изнамериш и препрочетеш “Илиада”.

На връщане шофьорът на рейса се опита да се прави на интересен. Занасяше чужденците, не пусна пътен лист. Направи това на границата и перчейки се викаше “Ей, има какво да научите от българите”. Италианци от Неапол го гледаха сащисани. Идеше ми да потъна зад седалката. Връщахме се от лоното на съвременната Европейска култура и Цивилизация, в страна, която шофьорът нарече “Десетата планета на маймуните”…