8-ми или 9-ти Май са сякаш забравени дати, изтикани назад от злободневието. Как бързо забравихме ужасите на Втората Световна Война. Неудобната истина е, че всяка война започва с пропаганда и завършва с трагедии. Тези дати бележат победата над Фашизма и Националсоциализма. Преходът на тези тоталитарни системи бе изживян в Източна Европа под формата на Псевдокомунизъм и Социализъм. Нека никога повече да няма Тоталитарно управление на тази Земя! Да не позволяваме на тъмните сили да ни увличат в преследване на техните интереси, но се борим за равноправие, законност и Мир. Честит Ден на Победата и Европа!
Категория: Антимилитаризъм (Страница 6 от 12)
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.
Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.
Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.
Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.
Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.
3.05.2023 г.
Да се използва времето като оръжие е било мечта още през Втората Световна война. Немци са търсели начин да създадат така наречената “студена бомба”, чрез която температурите да се понижат драстично. Всички знаем, че при минусови градуси човек става неработоспособен, жизнените процеси се забавят, а техниката замръзва и спира да работи.
Бомбата би могла да работи на принципа на отделяне на огромно количество прах, който да се вдигне на определена височина в атмосферата. Да образува изкуствено покритие, през което Слънчевите Лъчи да не могат да проникват за определен период от време.
В Природата подобни феномени се наблюдават при изхвърляне на сажди и прахови частици в следствие на вулканична дейност. Същото можем да наблюдаваме при евентуален удар на голям метеорит или комета със Земната повърхност. Това е и една от теориите за възникване на Ледената Епоха и измирането на много животински видове, които са се нуждаели от повече храна, вероятно Светлина и Топлина също.
Кой има интерес да използва времето като оръжие? Разбира се, ако можете да пратите на Вашите неприятели изкуствено създадени проливни дъждове, урагани, електромагнитни бури или други катаклизми, не е нужно да воювате пряко с тях. Можете да го правите от километри разстояние, без да се излагате на риск.
Няма официална информация за съоръжения предизвикващи катаклизми, но не се и отрича, че се използват технологии, като засяване на облаци (cloud seeding), за предизвикване на дъждове. Също и използват ракети и оръдия, срещу градушка.
Как всичко това се отразява на Човека? От моите наблюдения, когато времето е лошо, хората си стоят вкъщи. Енергията им е паднала. Трудно предприемат нещо, дори в дома си. Децата не играят навън. Растенията не получават необходимото им количество Слънчева Светлина и Топлина.
В провинцията се наблюдава феномен, че след дъжд определена, тъмна на цвят субстанция, се напластява по културите. След това последните загиват. Поради тази причина дадени сортове зеленчуци (като доматите например), се отглеждат в парник. Дори през лятото. Следствие от Геоинженерство?
Времето влияе върху нашата психомоторика. Когато навън грее Слънце ние сме готови да приемем всяко предизвикателство. Да тръгнем на път. Да се срещнем с приятели. Нашата физическа и психическа активност се засилват. Някой може да каже, че пътувайки “вредим” на Природата.
На този коментари бих отговорил следното: не е ли това лицемерие, при условие че в атмосферата се изстрелват ракети, които са заредени с тонове гориво и отделят прахови частици? Какво да кажем за военните опити, включително с ядрено оръжие? Времето не бива да бъде манипулирано, защото манипулирайки го, се манипулират и хората.
Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.
Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?
Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.
Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.
Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.
Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”. Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.
Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.
Космическите изследвания отново излязоха на мода. И то във време, в което се говори усилено за защита на Природата. Давате ли си сметка, колко тонове гориво, прах и твърди частици биват изпуснати в атмосферата и дишани от живите същества при един успешен полет на ракета? А при неуспешен?
Пътуването на “Артемис” до Луната прилича на шоу, което се опитва да възкреси някогашната “слава” на космическата агенция на САЩ. Само че никой не дава отчет за вредните емисии, рисковете за екипажа и не споделя какво точно ще спечели Човечеството от това начинание, при условие че уж сме кацали на Луната десетина пъти и Лунната Програма е приключила.
Отвличане на внимание, или поредната черна дупка за пари? Лично не бих подкрепил никоя космическа програма, докато не се създадат двигатели, които щадят Природата. Казват че немците още по времето на Втората Световна война имат подобни разработки. Разбира се всичко е засекретено.
Първа част, Рекламата
Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!
Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.
На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.
Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.
За другите – изкрещях!
Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.
Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”
Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.
Втора част, Вълната
От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.
На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.
Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.
– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.
– Здравей Ейнджи, отговарям.
– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.
– А не, предпочитам да бъда себе си.
– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.
– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?
На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.
– Давай Конан Варварина – викам.
– Добре – кимна с глава асистентката.
– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.
– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.
– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.
– Погледнете се.
Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.
– Бонус – усмихна се асистентката.
– Имам един въпрос – попитах аз.
– Да?
– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.
– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.
– Ясно.
– Има още нещо – добави Ейнджъл.
– Да? - Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.
– Обърка? – погледнах я.
– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.
– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.
Ейнджъл си записа
– Изберете си епоха. -
Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.
-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?
Кимнах.
В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.
Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.
Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука. Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.
С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното: На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.
Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.
Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.
– Приятно ми е, Чен.
– Да не си китаец? – стискам му ръката.
– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.
Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко. Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. Всички се скупчихме на брега да гледаме.
– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.
Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. Започнах да мърдам бързо с очи.
Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.
Трета част, Мета
Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони. Звъннах на Веско.
– Брат, дай да оправим тази работа. Той изпъшка.
– Добре, нека да помисля.
И след това написа онази програма. Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата. Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.
Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.
На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?
Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.
а с него и сърцето ми.
Гори и страда
от омразата,
посята между хората.
А те са братя,
черни, бели
с униформа или без,
са братя и равни
пред Твореца.
Ала някой ги разделя
хитро, вероломно
за да страдат,
да се мразят,
да не са обединени.
Защото обединени
хората са силни
и си помагат.
Париж гори
ала с него и лъжата,
фарса и илюзиите,
а хората ний знаем,
че са братя.
31.03.2023 г.