Категория: Антимилитаризъм (Страница 12 от 12)

Три причини да остана в България

20.06.2022 / Георги Атанасов

Ходейки вчера по една пътека се замислих има ли поне три причини да остана в България. Реално до момента правителството не ме е подкрепило по никакъв начин. Не се погрижи за мен в моето трудно детство. Не подаде ръка на прохождащия ми бизнес. Не съм видял една стотинка от държавата. За сметка на това доста други хора се облажват.

Това, което съм получил от държавата, е безплатна кръвна картина. Пардон, не съвсем безплатна, защото цакам всеки месец здравни осигуровки, Като повечето работещи, които издържат пенсионерите в държавата и се молят да не постъпят в болница. Усещането ми е че дарявам моите пари, които не се усвояват по предназначение. А от това боли и се чувстваш глупаво.

Една от причините би била Природата. Дарени сме с чудна природа, която унищожаваме. Чрез изсичане на горите. Чрез застрояване на крайбрежието и в защитени територии. Чрез липса на всякаква грижа към еко-пътеките, канавките, животни и растения. Поне аз не виждам да се проявява такава.

Ала Природа има навсякъде и който носи любов към нея в сърцето си ще бъде добре приет в нейните дебри. Животът в България от друга страна е евтин. Но и приходите са ниски. Ако си изкарваш парите с труд ще преживяваш, но бавно би забогатял. С тези хвърчащи цени на недвижимите имоти и горивата, дори средната класа се чувства обедняла.

Да кажем, че остават езикът и приятелите. Средата, която не можем да заменим. Само че доста от приятелите са вече зад граница. Аз никога няма да се почувствам Германец или Французин, но ще си остана Българин. Ще ми липсва езикът, с който съм израснал и е пропит в моето същество.

Да речем, че стана жител на друга страна. Ако тя обяви война на България ще мога ли да вдигна оръжие срещу моите? От друга страна ако българското правителство реши да влезе във военен конфликт с друга страна, който не одобрявам и не усещам като разумна постъпка и в който откажа да бъда въвлечен, ще бъда ли предател? Това са сериозни въпроси.

Моите предци са избрали да останат и живеят в България. Може би защото са виждали бъдеще, перспектива. Защото са вярвали в доброто у човека, което ще вземе превес. Били са силни и вярващи хора. Всеки ден се сблъсквам с дебелокожието на българина. С начина по който паркира. По който се отнася към другия. Средата у нас е трудна.

Затова хората избират да избягат, да се спасят. Като Зуека например. Който може се вписва в този странен балкански спектакъл. Тази пост-соц мелодрама, в която страда малкият човек. Който няма гръб, не работи за службите. Не целува нечия ръка. Не ходи като горила, с чантичка на врата.

Страна на неизмеримите невъзможности. Питам се дали някога ще се възродиш? Защо майките не дават пример на децата си да бъдат осъзнати и добри. Защо бащите не показват как силният човек е добър и помага. Тази пуста шарена черга, която тлее през вековете, дано я пребъде…

Цифровизация и дехуманизация

19.06.2022 / Георги Атанасов

Аз съм от поколението, за което персоналните компютри бяха технологично чудо навлизащо в живота на обикновения човек. Те не бяха достояние само на военните и научните институти. Гледахме и изучавахме с интерес новите технологии, без да знаем какво ни очаква.

В съвремието ни се прокрадват опасни тенденции, целящи цифровизация на почти всичко човешко. Говори се за дигитална идентичност, сякаш персоналната – физическа, е без стойност. Лобира се за дигитални (виртуални) пари, като не се взема под внимание, че виртуалните много по-лесно се подправят и на практика не съществуват.

Реално погледнато нищо дигитално не съществува. Съществува материалният свят и обитаващите го същества. Само те са способни да мислят, да чувстват и да вземат решения свързани с тяхното оцеляване или еволюция.

Една дама ми казваше “документът, Жоро, е по-важен от човека”. При масова дигитализация може да се окаже, че даден човек е заличен, защото е неудобен, има бъг в софтуера, или просто защото той самият не желае да е част от подобна “цифрова” система. Нима този човек не съществува?

При цифровите пари нещата са още по-неприятни и опасни. Бяхме свидетели как поради възникване на военен конфликт авоарите на жители на Русия бяха блокирани. Това може да се случи във всяка страна. Още по-лесно се манипулират сметки, които са изцяло цифрови и нямат никакво покритие. Сега измамниците не е нужно дори да правят тъмни сделки, за да станат по-богати. Достатъчно е някой кракер да им добави една нула в сметката.

Една дама изявява становище, че така наречената Мета-вселена и нейните възможности ще спомогнат за проблеми като пренаселването на Земята. Предлага се услугата “виртуални бебета”, срещу заплащане разбира се. Тя сигурно не е от България, която се е стопила с 2 млн. жители последните 30 години. Изобщо намирам подобна “идея” за нечовешка.

Интересно е, че подобни новаторства се промотират и поддържат от неолибералните правителства. Те са силно заинтересовани да се използва “зелена енергия”, да се цифровизира всичко, дори животът на човека, независимо че за поддръжка на цифрови данни е необходимо огромно количество енергия. Парадокс нали?

В моето детство четяхме “Космос” и “Паралели”. Вярвахме, че в началото на новото хилядолетие хората ще са се отправили към Космоса. Че ще сме срещнали братя по разум, а на земята цари Мир. Учените прогнозираха блестящо бъдеще за атомната енергия и изкореняване на болестите и глада.

Това, на което сме свидетели, е бавно пълзящ геноцид, който облажва определена технократска и ориентирана към капитала, каста. Прослойка без морал и без съвест, криеща се зад модерни термини. Упражняваща натиск старите ценности, като семейство, чест и морал, да рухнат. Дехуманизираща обществото, обещаваща му вечен живот, из дигитални селения.

Но тази прослойка не може да убие Бога. Не може и да си помисли това, защото както тя, така и ние и цялата Земя сме в Неговите ръце. Последната дума за това накъде ще поеме този Свят има само неговият Създател.

Що е „хибридна война“?

16.06.2022 / Георги Атанасов

Вече разбирам значението на термина “Хибридна война”. В нея военните не се срещат за да премерят сили. Вместо това се блокират сметки на цивилни, отказва се достъп до обучение на студенти, а артисти трябва да подписват декларация, че се дистанцират от действията на своето правителство, за да могат да излязат на сцена. Хибридната война е подмолна и нечестна. Тя цели да деморализира населението на дадена страна и манипулира Общественото мнение.

Съвременното поробване

14.06.2022 / Георги Атанасов

Робството на 21-ви век няма да е в окови. То ще бъде робство на данъци и плащане на комунални сметки. На енергийна зависимост и манипулации на неосъзнати хора, домогнали се до властта. Жестоко робство опитващо се да пречупи Човека отвътре. И като всяко друго робство, е обречено.

За храната и хората

22.05.2022 / Георги Атанасов

“Контролирайки храните контролираш и хората.”

Хенри Кисинджър

Никога не съм си представял, че храната ще се превърне в скъпо удоволствие. Не говорим за яденето по ресторанти, или заведения. Това сме забравили отдавна, защото у дома сме почитатели на домашната кухня. На храната, приготвяна с отношение и Любов. Можем да отидем на ресторант, когато сме на почивка. И все пак не мога да проумея растящите главоломно цени на хранителните продукти. Сякаш кокошките вземат повече за да снесат, или отива повече суровина да се направи кашкавал. Единствената пряка връзка биха имали цените на горивата, а тях знаем кой ги определя. Който решава от кого и на каква цена ще ги купува и договаря с търговците, на каква цена ще продават.

Кръгът е пъклен и в казана се намира обикновеният човек. Политическите дяволи са твърдо решени да го сварят. Вероятно няма да успеят, защото колкото и да мъчиш хората, сърцата им ще се отварят и винаги ще споделят насъщния с ближния си.
Каква стратегия можем да предприемем? Купувайте от фирмените магазини за млечни продукти. Така ще избегнете уловките в цените на големите вериги. Там евтините млечни продукти не са качествени, а добрите – твърде скъпи.

Разходете се до “Женския пазар”. Ще намерите кило картофи за около левче. Зеленчуци като краставици и домати също са на изгодна цена. Да не споменавам лимони, подправки и ядки. Ще спестите доста в сравнение с покупки от хипермаркет, или местния гастроном.

Подкрепете Вашите роднини и приятели на село. Те са тези, при които винаги ще намерите прясна и свежа храна. Които няма да Ви забравят и ще Ви изпратят със зелки, зелена салата, чесън, с буркани сладко и компот и др.

Занесете им празни касетки (намират се хвърлени вечер по пазарите) и буркани. Подарете им тор, не е скъпа – средно 4-5 лв за 30-40 литра. Напълнете багажника с тези дарове, за да ги подпомогнете и да Ви помнят с добро. На „Женския пазар“ ще намерите и препарати срещу инсекти. Торове, семена и сечива за земеделска работа.

Как да противостоим на хранителните мародери? Закупете си парче земя. По-скоро си припомнете за Вашето, което тъне в тръни и се е превърнало в пущинак. Обработете Земята. Грижете се за нея и знайте, че е Ваша майка. Първа и единствена, за цялото Човечество. Нея не я интересуват цените в магазина. Тя обича този, който се радва на благата ѝ и се труди с Любов.

Земята ще Ви дари с чудни дарове. Всичко, което поникне от нея е благословение. Закупете си парник, за да можете да защитите продукцията си от препаратите, с които пръскат в небето. Блага има за всички. Човечеството може да се изхрани, променяйки постепенно отношението си към консумацията, към другия и себе си. Оградете и пазете това което сте постигнали. Можете чистосърдечно да споделите плодът на труда си с приятели, а мародерите дръжте далече. Помнете, храна ще има за всички!

Новите ценности

11.05.2022 / Георги Атанасов

Тази година за пръв път чух, че оспорваме датата за националния ни празник, трети Март. Също така празнуването на Денят на Европа и същевременно Денят на Победата, премина тихичко, в сянка. По-изразено празнуваме поредното безумно-скъпо начинание на някой технократ.

Изменя ли Европа своите ценности? Няма да се учудя ако утре започнат да разправят, че Фюрерът е жертвал германския народ, за да спре настъплението на болшевиките. Че лагерите на смъртта не са съществували и са някаква фикция. Че носенето на нацистки символи, е повод за гордост.

Мисля така, виждайки свастика да се поклаща на врата на младо момиче. Същият символ, който се издрасква по камъни из Витоша. Всеки символ сам по себе си, е мъртъв, докато ние не му предадем значение. Добре е да знаем какъв смисъл са влагали нашите предци, как е използван и дали не е служел за пропагандни цели, различни от истинското му значение.

Отвъд символите човек трябва да чете история, докато не се пренапише отново.

9-ти Май

09.05.2022 / Георги Атанасов

Девети Май бележи Денят на победата над Фашизма. Фашизма, който е разделял хората и е внасял страх и омраза. Фашизъм, подклаждащ война.

Девети Май е обявен и за Ден на Европа. Европа, която се е възродила от останките на Втората Световна война. Европа, която би трябвало да защитава демократични ценности, като Свободата на индивида, правото на избор и гласността.

Нека в този ден си спомним за жертвите на Втората Световна. Такива дава най-много бившият СССР, като според статистики са над двадесет милиона.
Да сведем глава и помислим кое има най-голяма стойност в Света. Кое би допринесло за добруването на хората. Да сведем глави и се помолим за Мир.

Животът

29.04.2022 / Георги Атанасов

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Глобализъм

10.04.2022 / Георги Атанасов

Спомням си как в сериала “Седморката на Блейк” астронавти се бореха срещу терора на “Космическата Федерация”. Последната завладяваше планети и култури, с цел усвояване на ресурсите им. Подобен сюжет имат и сценарият на “Междузвездни войни” или книгата “Фондацията”, където битката е срещу деградираща Империя.

Някои хора говорят за “Глобално правителство”. Докато народите воюват един срещу друг, докато човек за човек е “Враг”, не сме готови това. То е все едно да поставим глава на тяло, в което градивните елементи – клетките, са в противоречие една с друга. Как ще съществува подобно нещо?

Човечеството е жив организъм, населяващ планетата Земя. Да, ще бъде странно наистина, ако срещнем братя по разум и нашата делегация се представи като жители на Китай, Германия и Русия например, а не на Земята. От друга страна дали Човекът представлява интересите и позицията на Планетата, или личните и на неговата нация?

Глобализмът се подплатява и от идеята за “вечен живот” и единение с технологиите. Някои наричат това “Трансхуманизъм”. Лично бих го нарекъл безхуманност. Еволюцията е възможна, когато душата променя формата в която се проявява. Заключвайки я в дигитален затвор ние отнемаме възможността ѝ да продължи своя път, очертан от Вселената.

И все пак възможно ли е Световно правителство? Ще бъде ли това в помощ или ущърб на Човечеството. Ще се обезличат ли нации? Ще има ли повече бедни и гладни и ще попаднем ли под мощта на единна диктатура? Ако хората обхождаха братски един с друг, то такава опасност няма.

Всички империи са претърпели крах. Те се превръщат в тромави структури, които подобно на динозаврите не са успявали да задоволят своите нужди. Империите имат за цел да покоряват, да универсализират било то религия, език или култура. Така масите се управляват по-лесно.

Нито една империя, обаче, не е поставила до момента Човека или Живота, в центъра на своята култура. Може би единственият опит в историята, която познаваме, е на императора Ехнатон, който поради силно различие с парадигмата е претърпял крах.

И така ние чакаме. Докато чакаме се трансформираме и еволюираме. Можем да допуснем Светът да се управлява от мъдри, загрижени за благото на всеки отделен индивид, хора. Това трябва да са просветлени души, които знаят своето и на Живота предназначение.

Докато материалното и печалбата, докато желанието за “вечен живот” (а той наистина е вечен), от неосъзнати души движи Човечеството, братството и единството са невъзможни. Подавайки си ръка ще осъзнаем, че Вселената е безкрайна. Че има ресурси за всички. Че най-голямото богатство е Животът, който ни е даден и че зад него се крие Разум, чертаещ бъднините ни.

Антимилитаризъм

15.05.2021 / Георги Атанасов

Мило дете, няма да те заведа на този светъл празник в музея на армията. Някак си не се връзва с хубавото слънчево небе, което синьо се стели над нас. Там ще видиш чудовища, които човешката мисъл е родила, без да мисли за последствията.

Някой ще каже, че точно на тези оръжия се крепят Мирът и Свободата. Това са лъжи, моето дете. Мирът и Свободата се крепят истински, на отворените и обичащи Сърца на хората. Нито един Мир не е скрепен с оръжие, но с Любов.

Там ще видиш самолети – изопачена мечта на хората да достигнат звездите, превърнала се в жестока игра на разрушение. Хората помнят свистенето на бомбите и воя на сирените, при въздушна атака. Така че не се радвай на крилете на бездушната машина, но на тези на славея и волната птица. Мирът – това е свобода за тялото и душата.

Веригите на танковете тъпчат земята. Рушат пътища, гори и сгради. Техният тътен се чува отдалече. Вместо да се впрегнат да орат и сеят – тези подобия на трактори всяват ужас, както сред хората, така и сред екипажа, който ги кара.

Оръдия и гаубици, гранати и осколки. Шмайзери и патрондаши. Излишен барут, който се вдига във въздуха и обгръща Земята. Колко ли майки са разплакали улучилите куршуми? Колко ли много работници са изработили принудително боеприпаси през войните?

Траншеи и бодлива тел. Окопи и противогази. Летлива смърт, която се носи над земята, покосяваща както хора, така и животни. Всичко това са грозни, уродливи скици на истинския облик, който носи човекът. Истинският човек няма нужда от оръжие.

Когато протегнахме ръце към Слънцето и помислихме че го укротихме, че го взехме в пазва, вместо да го полюлеем и му се радваме, го превърнахме в атомна бомба изпепеляваща мечти и цели градове. Заличаваща деца, мисли и житейски истории.

Подводници и мини, кораби и крайцери, гаубици и манерки. Всичко това е ненужно, мило дете. Човек ще стане пълноценен член на Вселената, истински в този смисъл на думата, когато хвърли тоягата и камъка, които сега наричаме автоматични оръжия.

Силен е човекът който обича. Това е моят завет към теб. Обичай, уповавай на Бога и не се плаши. Не е лошо да спортуваш. Да поддържаш тялото си, да имаш бойни умения. Имай познанията за боя, но не го започвай. Не позволявай да те въвеждат в битка, която не е твоя.

Не позволявай средства да отиват за производството на ракети, но на училища. На този свят има хиляди бедни и гладни хора. Парите отишли за оръжия могат да бъдат насочени към тях. Оръжието е това, което ще отличи хуманния човек от насилника.

Човекът е този, който дава и ограничава свободата на себе си и ближния. Бъди човек на Свободата. Давай Свобода, не поробвай другите и пази личните си граници. Няма да можеш да направиш това с оръжие, но със силен характер, мъдрост и приятелска подкрепа.

Този музей, мило дете е атавистичен – отживял остатък от нашето тъмно минало. Човекът ще се изправи съвсем, когато захвърли оръжието и извърне глава с погнуса, гледайки неговата изработка и употреба. Всички наши знания и умения, мило дете, трябва да бъдат насочени към хармония, единство и Мир. Само така ще познаем Вселената и се докоснем до Бога.

София, 15.05.2021 г.

Архив