словесни проблясъци
Всичко кашля, киха под небето,
дет’ заразата се сей, кашля, киха,
ала ето – иде новий Прометей.
Той оковите ще скъса
на покорната рая
и я учи да живее
мъдро, с вдигната глава.
А забъркалите
зловещия комплот,
чака ги възмездие,
в тоз’ и бъдещий живот.
Вървейки по улиците вчера, в навечерието на днешната паметна дата, си мислех какво да напиша. За младото поколение тя не говори много, защото неудобното минало е изтрито от учебниците. За интересуващия се от история човек, обаче, то е тук.
Свидетели на тоталитарното минало са сградите в центъра на София. Зловещият триъгълник от монолитни постройки на Президентството, Народното събрание и Министерския съвет. В тях са потънали тайни и въпреки свалените знаци на предишната власт лъхат още на нея.
В тази страна никога не е имало комунизъм в чист вид. Никога не е имало народна, братска власт и равноправие. Никога най-интелигентните, кадърните и съвестните, не са заемали полагащите им се места.
Хората замениха вътрешния си морал и страха си от Бога, със страх от милицията и ДС. Един наложен страх, с цел контрол и управление. Бяха затворени границите, сякаш по този начин се опитваха изкуствено да задушат порива на духа на свободния човек.
Как съм живял аз, в този кратък прозорец наречен “социализъм”? Спокойно, хората не караха коли като луди. Ала ни насилваха още ученици, да ходим на манифестации, на които се носеха портрети на личности със спорни способности и принос за хората. Тогава, на манифестациите, можеше да се намери кола в бутилки. Изникваха подвижни колички с продавачи от нищото, които изчезваха след събитието.
Тезгяхите на магазините бяха полупразни. Имаше два вида сирене и кашкавал, един кисело, прясно мляко, масло и един-два вида хляб. Селекция меса само в “Халите”. Екзотични плодове през Зимата. Животът се точеше монотонно и без посока, като много се чудех какво работят възрастните.
На този ден е добре да гледаме филми като “Човекът и народа” на Светослав Овчаров, разглеждащ живота на Тодор Живков. Неговата шеметна кариера из пирамидата на властта. Можем да гледаме документални филми за репресивния апарат на ДС. Да прочетем книгите на Георги Марков. Да се разходим до “Света Неделя”. Всичко това ще да ни накара да се замислим. Да поплачем, да ни заболи. За нас, за другите.
Ала за да можем да изживеем катарзис и да се очистим, трябва да минем през болката, защото тя е колективна. За някои миналият режим е бил удобно място, защото те са се нагодили към него. Имали са качества и са били в полза на определени хора. За интелигентната маса, за свободолюбивия човек – не рядко карцер за неговата душевност.
Не искам да слагам пръст в раната, но знам че я има. Тялото на нашето общество е проядено от язви, иначе нямаше да имаме проблеми. И ако искаме нашите деца да живеят с гордо вдигнати глави, да мислят и да градят по нов, смислен начин, да имаш чест и морал, то трябва да им кажем Истината. Когато са готови. Ние също.
София, 09.09.2022 г
Напоследък чета статии, в които пише че се наблюдава повишена смъртност в някои държави, спрямо прогнозите и минали години. На какво се дължи това? Дали на кампанията за имунизация с експериментални течности и нейните негативни следствия, или на общо понижения имунитет на хората? Лично го отдавам на стрес. Стрес от бъдещето, живеейки във време, когато човек не знае как ще живее утре и колко ще му струва насъщният.
В миналото имаше кампании насърчаващи раждаемостта. Да имаш семейство с няколко щастливи деца, с останали във връзка майка и баща, бе мерило за здраво и перспективно семейство. В момента се наблюдава демографски срив в редица развити държави. Наред с това не виждам кампании насърчаващи раждаемостта, средства насочени към младите родители и обезпечаването на семействата с евтини жилища.
Когато пиша коментари по тези въпроси, получавам отговори като “много сме, десет милиарда, няма храна за всички”. Предполагам са отговорили осигурени хора, които имат по няколко деца, учещи в чужбина. Какво да кажат младите двойки, на които предстои приключението да станат родители?
Земята и животът се изкупуват. Неща, които нямат цена, защото са безценни и не принадлежат никому, освен на Бога, се превърнаха в разменна стойност и актив за инвеститорите. Защото без земя няма храна и жилища, а животът трябва да бъде поддържан за да се развива и еволюира Човечеството.
Бъдещото робство е това към компанията и банката. Към режийните и комуналните услуги, към продадения на изплащане телефон или автомобил. И вместо производителите да влагат максимално усилия и търсят начини стоките им да са устойчиви и ползваеми във времето, се наблюдава спад на качеството. Единствено моралът на бъдещия осъзнат Човек, може да промени нещата към добро.
Когато решихме да сменим семейния ни автомобил една от водещите причини бе че искахме да бъде по-екологичен. Да харчи малко, да има висока Еврокатегория и по възможност да е на метан.
За метана знаех от наш клиент, че има добри горивни качества. На повечето коли фабрично разработвани за работа на метан стоят надписи като Fährt mit Erdgas, Eco Fuel и подобни. Тоест оставаш с впечатление, че метанът е възобновяемо гориво, което не се добива чрез използване на растителни култури за био-горива, или преработка на нефтени продукти.
Това, което ме спря, бе притеснението че има газова уредба, което все пак носи риск от експлозия. Уредбата заема място и повечето коли на метан имат малък багажник и липсва място за резервна гума. Тогава метанът бе на цена 1.50-1.60 лв на кг. Останахме си с мечтата да караме кола с възобновяемо гориво.
Година по-късно метанът е на цена 5 лв на кг. Каква е причината за това? Дали защото Русия е един от основните доставчици на природната газ, или интересният факт, че компанията на Мъск за космически полети използва метан в ракетите си. Факт е, че да дадеш 25 лв, при среден разход 5кг/100км не е рентабилно.
И така ние, обикновените хора, водачите, сме принудени да не караме “екологични” превозни средства. Защото електрическите са безумно скъпи, а метанът не можем да си позволим като гориво. Изобщо карането на кола стана лукс, освен ако нямаш возило на LPG (пропан-бутан).
Надявам се поне цените на това гориво да останат в разумни граници. Защото да говориш за “Екология”, да чертаеш бъдеще в близките 10 години и да не даваш алтернатива за придвижване на хората, която да е общодостъпна, граничи с дискриминация.
Богатството и националната сигурност на една страна лежат в достъпа до питейна вода и обработваема земя. Питате ли се кой изкупува земеделската земя и с каква цел? Този, който притежава земята, създава или не храна, и я продава на определени от него цени.
Ако се разтърсите ще откриете, че мощни компании, опериращи в други сфери – като ИТ например, изкупуват земеделска земя. Терминът е “заграбване на земята (Landgrabbing/Landgraben)” и цели инвестиции с цел печалба контрол в жизненоважен сектор.
В конституцията на Република България трябва да залегнат следните закони:
1) Да не се продава земеделска земя на чужденци;
2) При продажба на земеделска земя тя да остане със същия статут. Тоест да не се използва за насаждане на култури за биогорива, фотоволтаични паркове, или други цели;
3) Да се забрани засаждането на ГМО растения и монокултури, които биха изтощили почвата;
4) Всеки земеделски производител да се задължи да продава 30% от продукцията си на българския пазар;
5) Държавата да изкупува качествена земеделска продукция, създадена от български производители на нейна територия, на най-добри цени.
Интересна статия по темата на Немски.
https://www.welt.de/wirtschaft/article151170043/Ruecksichtslose-Jagd-auf-den-neuen-alten-Bodenschatz.html
Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.
Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.
Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.
Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.
В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.
Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.
Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.
Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.
Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.
Винаги съм се питал какъв е проблемът на българското общество. Защо някои хора се чувстват и действат, сякаш са привилегировани. Защо когато бях малък за родителите на съученици, които имаха ръководни постове се говореше малко, а последните бяха отрупани със скъпи играчки и заминаха да живеят на Запад. Защо и сега в средите на културата и изкуството има хора, които са бездарни, но получават финансова подкрепа и сцена.
На 21-ви Август 1968 г., петстотинхилядна армия на Варшавския Договор навлиза на територията на Чехословакия. Тя иска да задуши реформите предприети в тази страна. Реформи, които целят идеологията на партията да добие човешки лик. Да се размият границите между номенклатурната върхушка и народа. Да се разпусне насилственият апарат на ДС и реализират идеите, за хуманизъм и равноправие, заложени във всяка насочена към индивида система.
Четейки “Пражка пролет” от Георги Марков горчиво осъзнаваме, че след Втората Световна война в България не е имало нито истински Комунизъм, нито Демокрация. Книгата отваря очите ни за период от време, в което са живели нашите родители. Разглежда събитията в Прага и развитието им десет години след това.
Корица на книгата „Пражка пролет“
Това, което се опитват да ни отнемат, е Свободата. Радостта от Живота. Защото всеки я изпитва по свой начин. Да запалиш колата, да заведеш семейството си на пикник. Да опознаеш Света. Само че ти казват, че си замърсявал, оставяш “отпечатък”, а цената на горивото се поддържа изкуствено висока. Ами разбира се че ще оставяш отпечатък. Нали си жив? Сега да попитам знаете ли колко литри гориво са били изразходвани, респ. отишли в атмосферата, по време на войните? А при частните полети и яхти, как стои въпросът? Да не говорим колко материали отиват зян при заснемане на поредния безсмислен “екшън”. Защо средностатистическият човек да е “отговорен” за Природата, а той, вярвайте ми, е, а не богатите? Живейте си живота!
Някой казва че не сме искали да четем или слушаме новини. Че това в съвремието новини ли са? Според мен – пропаганда и жълта хроника. Да бяха като статиите от списанията “Космос” и “Паралели”, да ни обогатяват и карат да мечтаем, да. Да се пише за научни открития и действия, които облагородяват Човечеството, а то…
17.08.2022
Считам идеята за създаване на хуманоидни роботи за обидна. Роботът никога няма да прояви истинска добрина, чувства или Любов. Никога няма да се терзае за смисъла на своя живот. Никога няма да потърси връзката си с Цялото. Просто защото не притежава Душа.
17.08.2022
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑