Понякога издигат се мечти
потъващи в грохота на бурята,
в сенките, когато аз и ти
прошепвахме си, че сме влюбени.
Сърцето слуша в самота
на другия, отчетливия ритъм
и спуска се, като в сълза,
очакване останало без смисъл.
Нощта се стели – сива и самотна
прорязано небето пак трепти,
ще срещна, ще обичам о сиротна,
скоро в утробата си ти ме скрий.
4.06.2020 г.