Вчера бе Никулден. Докато другите готвеха риба, аз направих една блага чорбичка, за обяд. От нея остана и за следващия ден вечерта. Затова е блага, но и защото исках да я направя така, както я готвеше моята баба. С омекнали – топящи се в устата картофи. С фиде и лъжица олио, да има мазнинка. С повечко вода, че да може да се бърка, сърба и духа.

Спомням си как баба веднъж изпусна тенжера с гъбена чорба. Събираше останалата чиста от тенжерата, лъжичка по лъжичка. Тъй я сбираше, както я и готвеше. С отношение и Любов.

Ето някои указания за готвене на блага чорбичка…

Нарязваш ситно един или два моркова и обелваш няколко картофа. Ключът при тях е да ги нарежеш на малки парчета. Да уврат лесно… Сещам се в тази връзка за фразата “Опичай си ума”, изричана моята баба. Сипваш 500-700 грама вода в тенжерата, като можеш да долееш след като сложиш фидето. Тестените неща са жадни, а ние искаме да направим хубава – водна супа.

Слагаш първо морковите, след това картофите и когато водата заври, добавяш фиде от това, което си купил по интуиция. Пускаш щипка хималайска сол, за да се овкусят картофите. За аромат слагаш чубричка и някакви сушени зеленчуци. Нарязваш главичка лук. Пускаш го и бъркаш. Благата чорбичка иска да я разбъркваш и да има лучец.

Когато супата почне тихо да къкри – остави я за 5-10 минути. Пробвай картофите и най-вече морковите. Извади един два и ги натисни с лъжицата. Тя трябва лесно да се вреже в тях. Ако това е така можеш да изключиш. Важното е зеленчуците да не станат на каша. Чорбичка правим все пак, при това блага… Самите моркови, щом уврат, сменят цвета си към бледорозов или оранжев. Те ще те ориентират.

* * *

Благата чорбичка се готви без да се опитва. Ти знаеш, че я правиш със сърце и че ще стане хубава. Не я яж бързо и гореща. Остави я да истине, да пусне малко пара. Помисли за бъдещето и за миналото. Минало, в което си се сгушвал в кухнята, сред приканващи миризми и боботенето на печката. Когато благата чорбичка, сготвена с любов, те е чакала.

* * *

Никулден е. Сетих се за няколко важни именници в този ден. Чорбичката бе станала, точно такава, каквато я помнех, или си представях. Може би днес готвехме заедно с Баба… Седнах на масата и запалих една свещичка.

София, 6-7.XII.2018 г.