Гледайки в лицето на дете разбирам, че гледам в лицето на един Ангел или самия Бог.
* * *
Станислав Лем пише в своите разсъждения, че колкото по-сложен е един уред, толкова повече се увеличава шансът той да се повреди. Ако направим аналогия със съвременните автомобили, или пък мобилни устройства, или компютри, миниатюризацията означава понякога да изхвърлим цял блок от уреда, да не можем да го поправим, или да се наложи да го заменим.
Сега се говори за цифровизация. Дотук добре, само че защо насила да сменяме верните ни стари печки, хладилници, климатици или автомобили, след като години наред са ни вършили вярна работа? За да напълним гушата на продавачите на техника? Да задръстим с боклуци и без това погребаната под тях Майка Земя? Цифровизацията не предлага решение, а създава нови проблеми.
Виждам, как дама пише на таблет, струващ хиляди левове. Чиято батерия и самото му производство са отнели много часове. Необходими са били редки и ценни метали, стъкло, пластмаса. И ми се пиша “еко”. Ами какво ще стане с нейната информация, при един токов удар, изгаряне на батерията, или злонамерен достъп? Писаното на хартия остава, до физическо унищожение. Затова древните са дялали върху камък.
В една измъчена страна, която е завладяна от чумата на демографския срив, излиза дама и споделя, че голям процент от жилищата не са обитаеми. Ами как ще са, като тарикатите изпращат децата си да живеят и учат в чужбина? А самите те остават дук да оглозгват кокала. Какъв фарс!
Една страна, крепост, семейство или Душа се превзема отвътре. От чужди агенти, които ѝ хвърлят око и намират слабите ѝ страни. След това пускат по някой друг проект, за да се докопат до вземащите решение в местната власт. Да го прокарат за чужди интереси, в повечето случаи такива на големи концерни и отново да сложат хомота на обикновения човек.