П.

Вчера с Ради видяхме некролог, на починал познат. Той винаги поздравяваше, носеше мебели, беше твърде слаб за да го прави, но се справяше. Беше залюбил жена с голяма дъщеря и спечели сърцето ѝ след дълго, но упорито и някак си ненахално ухажване.

Спрях се сащисан и понечих да вляза и попитам какво е станало, ала се притесних, че ще ме вземат за твърде любопитен. И като при всеки прочетен некролог, пък камо ли на познат човек, си казваш “Добре че аз съм между живите”. Само че починалите ни гледат отгоре и си мислят.

Дали ще си спомним за тях. Дали ще запалим някоя свещица ако не у черква, поне в сърцата си. Доколко ще се сещаме за тях, или ще махнем с ръка както гоним някоя мушица. П. ще те запомня с добро. Ще те запомня като учтив човек, който успя да бъде опора за жена през нейната Есен. Като приемен баща и като, вярвам, изпълнителен работник. Почивай в Мир.