В края на годината чета полемики относно количеството прочетени книги и евентуално това, което сме разбрали от тях. Лично мога да споделя, че се сещам за заглавия, които са ме впечатлили, докоснали. Които четейки съм се вдъхновявал и удивлявал на автора, или пък са ме повдигнали и накарали да осъзная неща и променя начина си на мислене по някои теми.
За съжаление в повечето случаи, ако това не е наскоро прочетена книга, не помня много от нея. Откъслечни, по-силни моменти, или фабула, но не и реплики, точно развитие на действията, или персонажи. Да, може би отчасти съжалявам за това, може пък и паметта ми да е слаба или избирателна. Сигурен съм, че ако се наложи да възпроизведа книга, ще положа усилия.
Живеем във време, в което обичаме да се хвалим. С това, с онова. Дори с книгите, които четем. Бих запазил удоволствието от разбирането за себе си, понеже то е най-важното. За да разбереш мисълта на друг човек, се изисква съзнание, познания, съответстваща дълбочина. В този ред на мисли всеки от нас се докосва до дадено произведение според своите възможности.