Като малък майка ми ме водеше до Драгалевци и оттам, в близост до ресторант “Воденицата” вземахме лифта минаващ през хижа Бай Кръстьо. От последната станция можеш да стигнеш до пистите на Алеко за 15-20 минути. Учебните часове по ски бяха скъпи и още на времето недостъпни за “обикновените хора”. Същото касаеше и ски-оборудването.
Обаче Витоша бе достъпна, най-вече заради лифта, който макар и старичък и отворен се движеше бавно и водеше стари и млади, скиори и туристи нагоре, към Алеко и заветния връх. Спомням си как достигайки Бай Кръстьо или по-нагоре, хапвахме по чорба и се спускахме надолу с шейна, чак то Драгалевския манастир. Това са километри отсечки, минаващи и под лифта.
Драгалевският лифт не работи от повече от десетилетие. Съоръженията му са оставени да ръждясват, да се разграбват и гният. Витоша е отново недостъпна. Защото от години не работи и лифтът Алеко – Черни връх. Да не забравяме че лифтът, по принцип, е екологично-чисто, евтино решение, за придвижване на туристи. Сега кашкавалените правят “дрейф”, или по-скоро простотии, по пътя към Алеко, възпрепятствайки снегорините.
Неведнъж съм писал до управлението на Централен парк Витоша. По отношение на разбитите канавки, изораните пътеки, злоупотребите, които забелязвам по тях. Да не споменавам десетките изпопадали и препречващи пътеките дървета, пуснатите на свобода агресивни кучета, язденето по неопределени за това пътеки, безумното “каране на колело”, в планината.
Всичко това, заедно с планираното унищожаване на хижите и тяхното превръщане в скъпи, частни хотели, води до мисълта че туризмът, общуването с Природата, целенасочено се прави достъпно само за богатите. Защото лифтът на времето струваше 1-2 лева, а сега в Рила е над 20. Не, Природата, планината, нейните билки и ухания, потоци и Мир, са за всеки.