Пред лекарския кабинет има десетина – петнадесет чакащи. На различна възраст, преобладаващо по-стари хора. Очите им са угаснали. Току припламнат, когато видят да припка някое дете. Тогаз всички се оживяват. По коридора се носи прегърбена баба, която с голи ръце отваря и вади боклука от кошчетата. Пред себе си бута количка пълна с пластмасови шишета, парцали и разтвори.
Лекарката излиза и заявява, че я болят краката. Че не може повече. Че който не е “спешен” трябва да дойде друг ден. Друг път. (Може би друг живот?) Замислям се, когато бях малък и ходех на преглед в III-та поликлиника при Д-р Савкина, мисля така е казваше, никога не съм виждал такова поведение. Сега речеш на лекарите да са им здрави пациентите, а те се сърдят.
На всички медици бих препоръчал да прочетат книгите на Арчибалд Кронин. В съвремието превърнаха личния лекар в бюрократ, който малко се интересува от здравето на пациента. Повече се страхува да не му вземат разрешителното и набира на компютър рецепти и епикризи, като машинописка. А защо това не правят медицинските сестри?
Не е ли редно лекарят да се грижи първом за пациента? Да покаже своето изкуство. Да не се страхува нито за хляба си, нито колко хора го чакат, нито дали рецептата ще е по правилника или не, а да помогне? Какво очаква пациент, чиито лекуващ лекар идва на визитация? Или медикът трябва да помъкне компютър и принтер със себе си?
Съзнателното унищожаване на здравеопазването на една страна, в която уж е безплатно, ама се удържа една десета от заплатата за него, е част от по-сериозен и пъклен план. Без здравеопазване, без морал на медицинските лица, без спокойствие и доверие на пациента, какво общество имаме? Болно!