Какво е общото между спортните уреди и Литературата? Отиваш в края на работния ден, да разтовариш малко, или пък да се натовариш. Да трансформираш физическото усилие в позитивна енергия, която да повдигне духа ти. Да забравиш проблемите и да се почувстваш по-уверен.
И чуваш, как младежи, които се справят добре на лостовете, говорят за книги. Споменават се заглавия като “Братя Карамазови”, “451 градуса по Фаренхайт”, “Повелителят на мухите”, “Моби Дик”, “Дюн”, “Граф Монте Кристо”,, “Робинзон Крузо”. Спори се кой е най-добрият български роман. Подхвърля се “Тютюн”, само че литераторите не били единни по този въпрос.
Сещах се за “Жените на Варшава” на Георги Марков. Младежите обсъждаха творчеството на Вазова, че той е писал като човек с пари и стиховете му се различават коренно от тези на Яворова. Че политическата обстановка е диктувала линията на писане през годините на социализма в България. При все това, мисля си аз, имаме гениални творби на Димов, Вежинов, Хайтов.
Едно от момчетата е натурализиран Българин от Украйна. Прави добре неравни лицеви опори. Има добре изваяно, макар и нисичко тяло, което млада дама, живееща в Англия гледа замечтано. На нея проверяват произношението ѝ и се чудят как не харесва изучаваният там Голдинг. Всъщност в книгата е описан социален експеримент.
Мисля си, че с такива младежи клетата България има бъдеще. Макар и някои от тях да са чужденци, но я считат като втора родина. Други ще заминат или вече са заминали за странство. Там ще си спомнят високо-интелектуалните разговори, водени сред мръсничкия парк. Първите целувки, идеализма, Любовта. Сравнението на 1984-та на Оруел с тоталитарния режим някъде…