Луната, планетите, Космосът, това привлича въображението и ума на Човека от хилядолетия. Във филма “Заведи ме на Луната”, Вернер фон Браун, бащата на съвременното ракетостроене и създател на космическата програма на САЩ, бе представен като пилот на средна възраст, с безброй мисии в Корея, носещ кожено яке и цитиращ Библията.
“Небесата разказват Славата Божия и Твърдта възвещава делото на ръцете Му.” Този пасаж от Давидовия псалм 19, е гравиран върху надгробния камък на фон Браун, който занася тайните на космическата програма в гроба си. Кой е фон Браун? Мечтател, желаещ да достигне звездите. Вербуван от нацистите, разработил ракетата за военни цели с широк обхват на действие V2, на чиято база се създават и бъдещите космически ракети.
Космосът ни влече, но дали сме готови за него? Ние сме негови деца. Частици от Вселената са вложени в човешкото тяло. Ние търсим своя произход, търсим връзка нашия Баща. Търсим начин, за единение с Вселената. Космосът е възможност да видим по-мащабна картинка. Да установим, че сме част от голямо семейство и че ни е дадена възможност за еволюция, в безброй Светове.
На мнение съм, че популярните технологии, които се използват за извеждане на Човек в Космоса, не са удачни. Те са причина както за катастрофи, така и за натоварване на човешкия организъм, жертви и масово замърсяване на околната среда. Със сигурност има други технологични решения за достигане на Космоса, които поради една или друга причина не са масово достъпни.
За интересуващите се от живота и делото на Вернер фон Браун бих препоръчал документалния филм из поредицата “съучастниците на Фюрера”: