Понякога се чудиш дали да започнеш една история отзад напред. Може би защото спомените са по-пресни, живи. Да върнеш лентата. От края към началото.
Гърция е приветлива страна. На границата само поглеждат личната ти карта и те пускат. Дори не я сканират. Не питат и не проверяват дали носиш оръжие, алкохол или розов слон, например. Хората имат доверие, надушват туристите, а последните трябва да внимават и спазват закона. Защото усещането е, че в Гърция, той се спазва.
Морето, последният ден на брега. Луната се оглежда в него простряла сребриста пътека. От вълните като да се раждат хиляди красиви Афродити. С характерни гръцки носове, слаби източени тела, леко накъдрени коси, теменужни или кафяви очи. Понякога сервитьорка може да Ви погледне под удебелени вежди, ала тя самата не е лоша. Това е заради веждите…
Гърците са услужливи. Внимателни и любезни, в повечето случаи. Където не са, ами там не стъпваме отново. Морето им е с цвят на тюркоаз, виждаш дъното, дори близо до морския бряг на няколко метра дълбочина. Отдалечените от курортите плажове, въпреки че са охраняеми, са по-малко посетени и по-чисти. Намираш си един и сядаш под чадър с половинката за 8 Евро, включвайки шезлонг и напитки. Можеш да си носиш и собствен чадър.
Местната черкова е винаги отворена. Идат Руси, Румънци, Унгарци, Българи и Гърци. Едни се кръстят отляво-надясно, други отдясно-наляво, трети – изобщо не се кръстят. Светите мощи стоят и плашат децата под стъкленица. От иконите гледат тръръката Божия Майка, Св. Георги, Св. Димитър и други. В някои населени места черквите са в повечето случай затворени и макар и красиви отвън остават недостъпни. Като гръцки матрони.
Гъркините са симпатични жени. Можете да видите млади момичета, които изглеждат като зрели жени и възрастни дами, поддържани и накичени с бижута, което им сваля 10-20 лета от възрастта. Возят се в рейсове с карти, дупчат билети, поклащат тела и бъбрят бързо и неспирно на Гръцки. А езикът е труден, съскащ, архаичен и осигурява работа главно на местните.
Когато се замислиш и зачетеш установяваш, че можеш да прочетеш повечето надписи. В нашата Кирилица, имаме доста гръцки букви. “Р” например, или “П”. Четеш “Атом” и разбираш, че става дума за Човек. Четеш “Техника”, или Дромология, “Ора“ и др., разбираш тяхното значение и ти става ясно че голяма част от думите, които използва съвременният Свят, имат своя корен в Гръцкия. Всичко това те подтиква да изнамериш и препрочетеш “Илиада”.
На връщане шофьорът на рейса се опита да се прави на интересен. Занасяше чужденците, не пусна пътен лист. Направи това на границата и перчейки се викаше “Ей, има какво да научите от българите”. Италианци от Неапол го гледаха сащисани. Идеше ми да потъна зад седалката. Връщахме се от лоното на съвременната Европейска култура и Цивилизация, в страна, която шофьорът нарече “Десетата планета на маймуните”…