Не гледах откриването на Олимпийските игри 2024-та. И не съжалявам. От кадрите, които виждам, съзирам “новото нормално”. При него наричат грозното – красиво, абсурдът – изкуство, перверзията – мода.
Достатъчно беше, че не позволиха участието на спортисти, чиито деди са дали живота си за освобождението на Европа от Фашизма. За разлика от това, дедите на същите тези организатори са участвали в игрите през 1936 г., в нацистка Германия. Да си вадим заключения.
Гаврата с морала, с изкуството и със спорта, е част от всеобщата гавра с европейския гражданин. Париж, който миналата година гореше, заедно с други големи френски градове, има нужда от стабилно правителство. От обединение на Обществото. От стъпване на здрави устои, не от игри.