Спомням си за Сашо дългият. Беше висок, с права, черна коса. Носеше копринена риза и ланец, може би и златна гривна. По онова време беше модерно. Все ходеше с един образ Гелето, който след години стана клисар.
Сашо имаше един сериозен недостатък, бе зависим от комара.
Казваха, че пръскал сериозни пари. Че не може да се измъкне. Факт е, че и до днес не познавам човек, който да не е преборил зависимостта си от хазарта и да е прокопсал. Един ден Сашо ми поиска 500 долара и остави в залог телевизор “Сони Тринитрон”, с плосък екран. Телевизорът беше супер. С ясен образ. Лек, не като соц-тухлите. С вградена антена.
Той така и не дойде в уговорения срок да си го откупи и Тринитронът остана наше притежание. Радвах му се години наред. Така се прави технология. Да изкара много, да не се разваля. Да е здрава. Сега ги правят – ден до пладне. Ала хазартът е бич. Казано е “Пари под лихва да не даваш”. Този, който си играе с парите, играе с хляба си и на своите ближни. И винаги губи…