Казват, че преди хиляда и повече години, българите минават Дунава, обединяват се със славянските племена и образуват българската държава. Тоест държавата очертава своите граници и поема грижа да защитава пряко интересите на своите поданици, като последните стават част от нея на база общ език, етнос, религиозни или други интереси.
Дотук добре. Доколкото инструментът “Държава” защитава интересите на своите поданици, неговото съществуване е оправдано. В момента, в който държавниците натиснат врата на своите поданици, започнат да вземат решения на база идеологически, но най-вече икономически интереси, защитаващи определена върхушка, се явява противоборство.
От една страна имаме един апарат, изкуствено създадена система, чиито оператори движещи сложните лостове на властта, желаят да останат в нея. Или в сянка, но с ръка върху нея. От друга страна имаме Народа. Тази маса, сред която властта нерядко въвежда провокатори, което е нужно на върхушката и пазещите я, да съществуват. Парадокс, нали?
Някой написа, че връщането към Общности би било анархия. За мен анархията е безвластие, или власт на всеки, с оръжие в ръка. Човекът има нужда от социум, от Общност. От среда, в която да се чувства ценен. Да може да развива своите и на близките ресурси. Да създадем дом и семейство.
В нашето съвремие така наречените Западни държави, отдалечени от Християнските ценности, отдалечени дори от Старозаветния Морал, водят яростна борба срещу своите народи. Когато гледам предавания от Европейския парламент, или от който и да е парламент на страна от ЕС и извън него, виждам фарс. Виждам неприкрита жестокост.
Затова и младите хора не гласуват. На принципа на общностите те се школуват, учат занаят, помагат си. Учат и пътуват на Гурбет, само и само за да оцелеят. Защото конкуренцията не е лоялна. В България големият бизнес и структури отдавна са завладени и преразпределени от хора на номенклатурата. Разрови ли се човек все ще открие такава връзка.
В ЕС се раздават пари за всякакви безумни проекти, като по този начин се стимулират финансово приближени и фаворизиращи властта фирми и структури. Съвестния човек няма нужда от пари наготово. Той ще се почувства зле да дава процент под масата. Да надписва сметки.
Някой ще каже, “Ами те така стават нещата моето момче”. Стават, за хора без Морал, без Съвест, без страх от Бога. Кадърният човек разчита на ръцете си, на ума и на сърцето си. Той не влиза в схеми. Кадърните, различните, инициативните, могат да застанат на мушка на властта, която се окопава.
Така се появяват първо “крайно десни”, после “конспиратори”, след това “разпространители на невярна информация”. Повечето неверни неща, през последните години, чухме главно от устните на политиците и техния антураж, включително платени “експерти”. Държавата не е Общност и няма да бъде.