След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.
На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.
Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.
Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.
Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.
Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.
И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.
Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.
Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.
Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.